Когато става въпрос за работа, много важно е психическото здраве, защото стресът може да доведе до реална болест. Имам предвид да се чувстваш спокоен и ценен на работното си място, дори и за по-ниска заплата, но в приятелска обстановка, без интриги и злобни колеги, които се борят за мястото ти и интригантстват зад гърба ти. В корпоративна среда със строги правила като в казарма и лоши шефове един под друг, не, мерси.
- Публикувана: 14 ян. 2025, 11:30 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2025, 17:04 ч.
Чувствам се смазана на работното място
Бърнаут е преработване във време и количество и стрес. Като чета описанието, при теб не е точно бърнаут.
Ако офертата позволява изчакване, ще пусна предизвестие при сегашния работодател и две седмици болничен. Имаш ли натрупана отпуска? Възможно е да те помолят изключително настоятелно да я вземеш. Което ще е още по-добре, защото можеш просто да си използваш отпуската. Можеш и да комбинираш двете. Така ще идеш на новото място след един месец почивка.
Ако офертата позволява изчакване, ще пусна предизвестие при сегашния работодател и две седмици болничен. Имаш ли натрупана отпуска? Възможно е да те помолят изключително настоятелно да я вземеш. Което ще е още по-добре, защото можеш просто да си използваш отпуската. Можеш и да комбинираш двете. Така ще идеш на новото място след един месец почивка.
Щом психиатър ти предлага дневен стационар значи имаш диагноза. Не си длъжна тук да я споделяш, важното е да се лекуваш. Нищо няма значение, ако не си здрава. Работата не я мисли. Не можеш ли да отидеш на дневен стационар без да напускаш? Предполагам, че ти се полагат болнични за лечението там. И после вече започваш на новата работа.
По-обикновен труд ще те дозакопае в депресията. Ума ще остане свободен да дълбае. Организирай се за малко почивка (болничен, отпуск) и скачай в новата работа. Дори да не е същата, която ти предлагат в момента. Новото място ще ти донесе новипознанства, нови задачихрана за ума и нови емоции.
Точно на 24 може да си позволиш да не работиш по специалността си. В 20-те си години обикновено хората търсят себе си. Принципно от поста ти ми изглежда, че имаш време за почивка и хубави емоции. Притеснявам се, че ако обаче е твърде дълга, може съвсем да не ти се работи, да изпаднеш в дупка, да се самосъжаляваш и да се вглъбиш в мрачни мисли.
Относно работата като сервитьор или продавач- може да звучи лесно, но е напрягащо, ще се сблъскваш на ежедневна база с много индивиди, някои от които - повече от неприятни. Дали сега си готова за такива негативни емоции? Колегите в офиса си човек ги научава след време, знае с кого как да процедира. Това дава известно спокойствие и контрол. Когато си сервитьор например, постоянно виждаш нови хора, това напряга, изморява. От описаното ти емоционално състояние ми изглежда, че не е добра идея.
Относно работата като сервитьор или продавач- може да звучи лесно, но е напрягащо, ще се сблъскваш на ежедневна база с много индивиди, някои от които - повече от неприятни. Дали сега си готова за такива негативни емоции? Колегите в офиса си човек ги научава след време, знае с кого как да процедира. Това дава известно спокойствие и контрол. Когато си сервитьор например, постоянно виждаш нови хора, това напряга, изморява. От описаното ти емоционално състояние ми изглежда, че не е добра идея.
Бих те посъветвала да си вземеш почивка без значение дали е отпуск,болничен .Пускай предизвестието и ти го казвам от опит,защото самата аз съм в подобна ситуация сега.Работа ми беше много натоварена .В офис напрежението ме уби и ми при мен самата усмивката изчезна на лицето ми.Важно е много средата, в която работиш.Аз лично за себе си ,ще направя същото ,което са ви посъветвали доста от пишещи тук.Ще отида на Борсата и ще използвам времето да си почина и да завърша висшето си образование. Но искам да ти кажа ,че откакто напуснах ,въпреки,че се притеснявам относно намирането на работа после се чувствам невероятно. Заредена съм и усмихната.
Щом като имаш предложение за по-динамична и раздвижена работа приеми я.Напусни сегашната работа,като преди това си вземеш отпуска,болничен каквото имаш и можеш. Ще ти се получи някакъв период от време през,което ще можеш да си починеш и настроиш.
Това ми се струва оптимално като вариант.Но да стоиш където си сега и да се сдухваш не си струва.
Това ми се струва оптимално като вариант.Но да стоиш където си сега и да се сдухваш не си струва.
На мен ми прилича на бурнаут. Преди малко повече от две години напуснах фирма, в която работих почти 4 години, постоях един месец вкъщи и си намерих нова работа без проблеми. В момента, в който напуснах и още повече - след като започнах на новото място, нямаше и следа от бърнаут. Бях енергична, пълна с идеи, организирана и мотивирана. Намери си нова работа, подай си предизвестието и излез в отпуск, дори и да е неплатен. Успех!
При теб са се натрупали много неща.
Семейни травми, нуждата сама да се грижиш за бюджета си, работата идва чак след това. Не мисля, че е бърнаут, но малко (малко! не 1 година) почивка винаги е от полза, за когото и да е.
Бих се оглеждала в посока психологическа подкрепа - приятели, групи за взаимопомощ, хобита, които носят добро настроение, изкуство, природа.
Иначе на тази възраст няма никакъв проблем да си сменяш работата и да търсиш разнообразни възможности, Gen Z го правят постоянно, дори и по-често от веднъж годишно.
Само че в момента единственият действителен проблем с работата ти е, че е ниско платена.
Семейни травми, нуждата сама да се грижиш за бюджета си, работата идва чак след това. Не мисля, че е бърнаут, но малко (малко! не 1 година) почивка винаги е от полза, за когото и да е.
Бих се оглеждала в посока психологическа подкрепа - приятели, групи за взаимопомощ, хобита, които носят добро настроение, изкуство, природа.
Иначе на тази възраст няма никакъв проблем да си сменяш работата и да търсиш разнообразни възможности, Gen Z го правят постоянно, дори и по-често от веднъж годишно.
Само че в момента единственият действителен проблем с работата ти е, че е ниско платена.
Щом психиатър е препоръчал дневен стационар, едва ли става въпрос за просто умора. Вероятно сте обсъждали диагноза и последваща терапия.
Погрижи се за менталното си здраве, защото то е ключът към останаалите неща в живота. Ако не си добре психически и емоционално, никъде няма да се чувстваш добре.
Потърси подкрепа от близки, ако имаш такава възможност - родители, братя/сестри. Успех!
Погрижи се за менталното си здраве, защото то е ключът към останаалите неща в живота. Ако не си добре психически и емоционално, никъде няма да се чувстваш добре.
Потърси подкрепа от близки, ако имаш такава възможност - родители, братя/сестри. Успех!
Щом психиатър ти предлага дневен стационар значи имаш диагноза. Не си длъжна тук да я споделяш, важното е да се лекуваш. Нищо няма значение, ако не си здрава. Работата не я мисли. Не можеш ли да отидеш на дневен стационар без да напускаш? Предполагам, че ти се полагат болнични за лечението там. И после вече започваш на новата работа.
Подкрепям напълно тези мнения. Довери се на психиатъра си, следвай указанията му и назначеното лечение, и непременно намери подкрепа поне от един човек - родител, роднина, приятел - борбата е винаги по-лесна, когато има кой да те подкрепи. Дилемата "натоварена работа по специалността" или "по-ниска и по-спокойна позиция" също обсъди с лекуващия си лекар. Той най-добре може да прецени на този етап, какви са ти силите и възможностите, и какво ще ти е по-полезно за нуждите на терапията.
Пожелавам постоянство и успех!
Нещо в тази последователност виждам:
1.Намираш си нова работа;
2. Пускаш предизвестие.
3. Пускаш отпуск или болничен за две-три седмици
Не мисля, че почивка, без да имаш уредена работа, ще те зареди, защото скоро ще започеш да се притесняваш за доходите си.
Но пък си още млада, та...може и да рискуваш. Имай предвид, че при напускане по твое желание, няма да получиш много от борсата.
Сега прочетох за бърнаута. Той се лекува с години обаче.
1.Намираш си нова работа;
2. Пускаш предизвестие.
3. Пускаш отпуск или болничен за две-три седмици
Не мисля, че почивка, без да имаш уредена работа, ще те зареди, защото скоро ще започеш да се притесняваш за доходите си.
Но пък си още млада, та...може и да рискуваш. Имай предвид, че при напускане по твое желание, няма да получиш много от борсата.
Сега прочетох за бърнаута. Той се лекува с години обаче.
Не е само бърнаут, вероятно си в емоционална криза. Изпадала съм в депресии, но никога не са ми препоръчвали дневен стационар. Ти си знаеш какво ти е.
В тази светлина дали да идеш на нова работа, дали да пуснеш отпуска или вземеш 1 месец почивка е гадаене с кристална топка.
Може би тези терзания ги обсъди с психотерапевта или психиатъра.
В тази светлина дали да идеш на нова работа, дали да пуснеш отпуска или вземеш 1 месец почивка е гадаене с кристална топка.
Може би тези терзания ги обсъди с психотерапевта или психиатъра.