Има ли сред вас такива, които вече не могат да

Да ти кажа, голям проблем е, поне според мен.
Едни приятели си взеха апартамент с кредит и сега не смогват с вноските, които са по 800-900 лв. на месец.
Заминават да работят в чужбина...

Ако си си направил сметката като хората не е проблем, ако не си ...

Преди време по една от кабелните ТV даваха един старичък френски филм по една книга. "Длъжници" се казва и се сетих покрай поста за раздаването на кредити.
Мисля, че много хора изобщо не си правят сметката, а вземат пожелателното и оптимистичното за действително.

Да, де, ама апратамента е ипотекиран от банката. Така, че ако го продаваш трябва да намериш купувач, който да е съгласен да купи апартамента заедно с ипотеката.

Нямам такива познати, но чувам от доста време прогнози, че ще има много фалирали български семейства. И то точно заради огромните ипотечни заеми с непосилни месечни вноски. Според мен ще стане масов проблем в скоро време. Момичетата много хубаво са обяснили защо.

А то не е ли много трудно да ти продаде банката жилищито? Не ти ли предлагат да плащаш само лихви докато си стъпиш на краката?
Аз поне такива спомени имам от договорите които подписвахме с банката.

Много ясно си спомням, че тук две мами бяха споделили, че не могат да плащат вече и процедурата е задвижена. Така, че - явно има.

Да ти продаде банката жилището е много лесно. Все пак ако работите отиват нататък по-добре да си го продадеш сам.
Да плащаш само лихви - съмнявам се че някоя банка ще ти предложи такова нещо.

Не е съвсем така. Ако имаш да плащаш примерно 50 000 на банката, намираш купувач за 70 000. 50 000 от тях отиват в банката за погасяване на кредита ти, тя си вдига ипотеката, ти получаваш горницата 20 000, а купувачът - чист от тежести имот. Това е често срещано и не винаги е свързано с невъзможност за изплащане на кредита.

По въпроса - не познавам такива хора. Според мен, за да можеш да посрещаш нормално разходите си, вноската по кредита не трябва да превишава 1/4 до 1/3 от месечния доход. Разбира се, винаги я има перспективата за повишаване на доходите, но също расте и инфлацията, както и банковите лихви.

Това с плащането само на лихви се нарича гратисен период (гратис от погасяването на главницата) и се прави рядко, за определени клиенти. Въобще не е правило. Дори и да стане, може да е за ограничен период от време.

Тепърва ще става "интересно".

Доста хора вече наистина не смогват да си погасяват вноските, а имат да плащат такива за още 10- 15 години напред.

Точно по телевизията даваха някакъв експерт в банковата сфера, който обясняваше как банката няма да започне процедурата ако не си плащал само 2-3 вноски. По-скоро ще ти предложи гратисен период, някаква друга схема. Според мен повечето хора, които са започнали процедурата по-скоро се възползват от по-лесния начин да се отърват от жилищата си, в които така или иначе не искат да живеят.
Имам познат, на който банката му даде определено време да не плаща. Не беше плащал близо една година, защото се разведоха със съпругата си, а той беше загубил работата си.

В Благотворителност имаше подобен случай. Съпругът умира и вдовицата беше в невъзможност да изплаща жилищния кредит - 1000 евро месечно.

Ние, за да избегнем това (Да не дава Господ), сме си направили застраховки живот. Никога не се знае...а парите за нашата вноска са си много.
Сега четох, че трябва да не си плащал вноски 90 дена. Поне за 90 дена ще намериш пари за половин или една вноска. Така автоматично се погасява първата, и за следващите имаш по 30 и 60 дена да събереш пари.

Така, че дори на парче--погасявайте. Банката има изгода да й плащате лихви по 10-30 години.

Обикновено се прави застраховка "Живот" в полза на банката.
А, Далка вече е писала...

Да, но и този случай беше обременен допълнително поради факта, че съпругът се е самоубил. Да не излизам от темата

Имам познати, които имат жилищни кредити и действително им е доста трудно. Но не са стигнали до това, банката да им отнеме жилището. А за продажбата с ипотека - когато купувач разбере, че става въпрос за ипотекиран имот - цената му моментално спада и за онзи, закъсалия, обикновено остава почти нищо! Ние бяхме попаднали на едно жилище в Бъкстон, за 45000 евро двустаен, тухлен, ипотекиран, но усложнения имаше много и така и не го купихме. А реалната му цена е около 80 000 за сравнение...

Дам! Добре си направих сметката преди 3год. От година насам, банката ми вдига за 4-път лихвата, поради тежката криза в цял свят!
 Пък ходи доказвай, че не си си правил сметките....

Абе колкото и да си закъсал, поне на парче може да се внася. Засега (от една година ни е нашия кредит) не са ни вдигали вноската.
Трудно е, ама...какво друго можем да направим.
Надеждата ми е в това, че след 5 години заплатите ни ще са доста по-високи (дай боже), а всноската ще е колкото сега (или поне само с 100-200 лева отгоре).

И да си си правил сметката и да не си, колелото се върти. Никога не можеш да предвидиш 100 %дали ще имаш пари. Все пак понякога възникват и непредвидени обстоятелства 

Дано да не се случват такива неща, ужасно ще е за пострадалите.

Аз съм върл противник на дългогодишните кредити. Бих си седяла без жилище докрай, ако нямам възможност да го купя за кратък период, но няма да го плащам 30 години. В момента условията са супер неизгодни за клиентите (ако е отпреди години кредита, може да е по-добре, но сега е ужас).

За който мисли, че е глупаво да се плаща наем давам пример: За 400 евро наем можеш да живееш в супер апартамент с всички, екстри, обзаведен, в София в източните квартали, че и с гараж към него. Ако искаш да купиш 75 кв. в момента в Младост някъде примерно, минимума е 85000 Евро за ЕПК или тухла. Тоест на банката трябва да върнеш 190 000 евро и да дадеш поне 10000 евро за ремонт, защото готови оправени апартаменти просто не се предлагат на тези цени. А при наем си живееш в лукс, като само колкото трябва да дадеш за ремонта при покупка ще си живееш 2 години. Това инфо е факт, макар и да не съм го проверявала лично. Никога не бих се набутала да изплащам 60-70 кв за подобни пари - абсурд.

Права е Тес! Дори кредитни посредници признават, че да се живее под наем е значително по-евтино, отколкото да се влиза в тежък кредит за апартамент, който няма да е с особено добро качество или висока ликвидност на инвестицията. (Няма да е, защото като прибягваш до кредит, значи имаш ограничени средства и съответно изтеглената сума ще е по-малка, за да са по-поносими и месечните вноски. А имотите са скъъъъпи!!!) При това, с тая глобална кредитна криза (който индиректно забърса и нас, квото и да пеят банкерите) не се очаква понижение на лихвения процент. А не се чака и съществено повишение на наемите.

Ужас, ако имам ипотечен кредит около врата си, не знам как бих спала. Познавам хора, които влязоха в графа оказаха "лоши кредити". Ужасна трагедия! 

Да, но, инвестирайки в недв.собственост и купувайки жилище оставаш нещо след себе си или по-точно оставяш нещо на децата ти. Доста са моите доводи за това човек да има собствено жилище пред това да живее на квартира. Макар, че ако го взимаш на кредит, то - доколко е твое е много относително.....

Един познат ми  обясняваше за някакъв док. филм, където казали как парите отпускани от банките на кредит са виртуални в голямата си част.Идеята е да могат да сучат от хората лихви доживот.Аз не ги разбирам тези неща , но потръпвам от мисълта, че без заем няма да се справя, а с него ще стане непосилно.Вече имам един и ме стяга сърцето...

За София не знам, но във Варна по друг начин стоят нещата. Преди да си купим собствено жилище с кредит, наемът на квартирата, без особени екстри, беше точно колкото вноската по кредита сега (300 евро). То е ясно, че има увеличение на лихвите, но и на наемите тук също.

Поне сега знам, че мога да се обзаведа по мой вкус, а после ще остане нещо за децата. А и ако си плащам кредита, поне след 30 години няма да дължа вноски, а ако живея цял живот на квартира и след 50 години ще трябва да плащам наем (отделен въпрос е дали ще ги доживея  ).

Това е моята логика. Естествено всеки си преценява доходите, пък и си има собствени разбирания. Ако чака пък на наследство от богат чичи, пще по-добре

Аз уважавам мнението на хората, които са решили да изплащат дълго време кредит, само казвам, че аз не бих го направила и изгода не виждам никаква (за себе си лично).

Аз също казвам, че всеки си решава. Но за сметка не може да става и дума, защото после да не излезе без кръчмар.
Наскоро четох, че макар хората да имат имоти (и то големи), живеят на прага на беднотията.
Не мога да кажа колко е вярно. Всеки разбира различно беднотията.
Само знам, че ние преди ипотечния кредит живеехме по на широко отколкото сега.
Сега си правим сметка кой месец какво да си купим, за да имаме пари за всичко.
 
И все пак без кредит ни беше невъзможно.
Не пожелавам на никой да му се случват лоши неща и да не може да си плаща заемите.

Да бе! Те просто си пеят банкерите! Даже си свиркат! В Европа НЯМА ипотечна криза. Четете малко чужди издания и се консултирайте с професионалисти  /ако искате де/.

Рано е за тази тема, защото банките започнаха да отпускат масово кредити от 2-3 години. Под масово имам предвид най-вече и тези без доказване на доходите, а те естествено са и с най-високи лихви. Ама кой ги ползва - основно  (знам, че има и хора с добри доходи, дето не могат да им докажат произхода, затова казвам основно) тези, които имат ниски доходи и така се завърта порочен кръг, който ще избухне след години - според мен около 5. Защото хайде първата, втората година някак се опитваш да си добър платец, макар да виждаш, че си се надскочил, ама годините на кредита са примерно 15 и я караш така 3-4-5 години, когато вече се предаваш и пред себе си и умножено по всички останали дето са в твоето положение е равно на кризата в САЩ, респ. у нас (не дай боже, не го искам, но ние едва ли можем да избегнем общовалидни закономерности в икономиката). Макар че нашата народопсихология е друга по отношение на недвижимата собственост. Онези зад океана просто го приемат без особена драма като че ли, оставят ключовете и чао, като позволи обстановката след 5 години напр. пак се впускат в авантюрата - жилище с ипотека (това са мои впечатления, но мамите от този континент могат да ме коригират), а у нас се приема за лична трагедия да си продадеш ипотекираното жилище и хората са готови да гладуват и мизерстват, но не и да си пропуснат плащането на вноските. Въпросът е обаче, че наистина взеха много лесно да дават на всяко лице без никаква кредитна история и с по една година трудов стаж изобщо ипотечни заеми в големи размери... и някои хора наистина не са наясно с какво се нагърбват и за колко години.
А има държави в които ако напр. не си платиш дори сметката за мобилен телефон и то само за един месец (и това важи и за ток, вода, данъци и каквото се сетите още), влизаш в системата в графата "лош платец" (а до тази система имат достъп всички банки и те проверяват в нея преди да ти отпуснат какъвто и да било кредит) и ще видиш заем от банка на кукуво лято, но такава у нас няма.. и това прави процеса за самите банки още по непрозрачен и те самите поемат по-висок риск, но ще поживеем, ще видим

Не ми е нужно да се консултирам с професионалисти - аз съм професионалист в областта. И не ми се налага да чета чета чужди издания, за да придобивам обща представа за нещата - пиша за някои от тях и ми плащат доста добре за това. Поразрови се малко по-внимателно във въпросните чужди издания и ще видиш как щатската кредитна криза се отрази на Европа, как изгоря Англия и т.н. Боооооже!

Да не говорим, как "несъществуващата в Европа кредитна криза" съсипа прибалтийските републики, особено Латвия и Естония. Хайде, почети пак малко!

Тесс малко глупаво си разсъждава и прави сметките. С живеене под наем никога и нищо няма да имаш. Дори един ден да се окажеш без достатъчен доход за да си внасяш по кредита, апартамента ще си продадеш и разликата между цената на жилището и дължимата сума ще ти останат спестени пари (които плащайки същия като вноските наем, не би спестил). Отделно на ръка, че цял живот се свираш със семейство и деца по кочини. Нито свестен ремонт ще предприемеш в чуждо жилище, нито мебели нормални ще купиш.

По темата ще кажа...народът се юрна от селата в София без да мисли. Продадоха си там големите къщи и имоти за жълти стотинки за да не могат да си позволят и в собствена скромна гарсониерка да се сврат. Всичко това, с надежда за наемна работа пак така за скромна заплата. Защо? Защото е неспособен да се адаптира, преориентира и да намери начин да печели там където му е добре да живее. София не е панацея за нечия некадърност, и със сигурност от бедност още никого не е спасила.

Изобщо според мен не може да се постави знак за равенство между 300 евро наем и 300 евро вноска по ипотечен кредит. Също изобщо не мога да си представя да се срутят драстично цените на имотите и банковите лихви. Всичко е въпрос на добре направена сметка за приходите на едно домакинство и разходите. Факт е, че накрая даваш двойно за цената на жилището си, но ако си под наем - реално пак за 25 години си дал толкова пари, ама отсреща - нищо няма. 

Не мисля, че ипотекиран имот струва по-малко от неипотекиран. На купувача не му пука от това - той плаща цената и получава чист имот от Х кв. м. Колкото и ипотеки да има преди това - задължение на продавача е да изчисти отношенията си с кредиторите си и те да си вдигнат обезпеченията преди сделката. Съвсем просто е.

Ми вземи прочети за имотите с тежест и цената им!
И колко купувачи ще се навият да дадат реална цена за имот с ипотека, при положение, че на тая реална цена могат да се намерят "чисти" имоти...Да не говорим, че когато се продава ипотекиран имот - явно е, че продавача е закъсал и бърза - а пък колкото повече бързаш да продадеш - толкова по-неизгодна цена получаваш...
Казвам всичко това, защото в продължение на година се интересувах живо с идеята да си купим "евтин" апартамент. И именно ипотеките смъкват цената 

В провинциятя е по-добре да ползваш кредит и да си купиш апартамент отколкото да живееш под наем. Двете неща горе-долу са равни по стойност така, че по-добре според мен е след време да имаш нещо зад гърба си отколкото да се чудиш къде да идеш.

Какво му е "нечистото" на такъв имот? Банката си получава директно парите от купувача и с получаването на сумата и изчистването на ипотеката, имотът става чиста собственост на купувача. Такива сделки са нещо съвсем обичайно при нас, пък и в България. Хората се освобождават от по-малки жилища с ипотеки за да закупят по-голямо. Брат ми продаде така жилище в София за да си купи по-голямо (всъщност купи 2) и го продаде на абсолютно реална стойност. Не съм много сигурна, но мисля, че при сделката присъства банков работник. Просто се поинтересувай в банката, кредитния инспектор ще ти обясни как става номера.

Продавачът може да е закъсал за пари и да продава и имот, който не е ипотекиран, както и може да продава ипотекиран, без да е закъсал. Не разбирам тази логика - за купувача е все едно.

Ще се получи това, което го има по цял свят - вторичен пазар на имоти. Все още може да го продаде на реалната цена, защото хората все още могат да си обслужват ипотеките, а и брат ти не продава от невъзможност да плаща. Но познай какво ще стане, когато ни застигне поредната международна криза, повиши се издръжката на живота, а заплатите си стоят същите. Колкото и хората да са готови да гладуват, не не могат да гладуват или да стоят на студено или да ходят пеша по-дълго от една критична точка, от един критичен момент. Каквато и да е любовта към имота, инстинктът за самосъхранение на гладен стомах работи много добре.

Моля, тази тема да не се превръща в поредната "наем vs. заем" и "собствено vs. наето".

Дали човек си продава ипотекирания имот от невъзможност да плаща или от желание да купи друго, това няма никакво значение за тежестта на имота, която се изчиства моментално с погасяването на сумата към банката. В случая, когато човек го продава поради невзможност да си плаща, той ще си получи разликата, която би могъл да внесе евентуално за кредит на по-малко жилище, което ще може да си плаща. Брат ми продаде едностаен и внесе спестената сума за тристаен+ строителство на едностаен, който вече е почти готов и наемът му ще помага за погасяването на кредита.

разликата е психологическа. А ако човекът се чувства притиснат от обстоятелствата е по-склонен да прави компромиси с цената или други неща. Допълнително, в БГ не е много прието да се сменя жилището от по-голямо на по-малко, защото все едно си сменяш дома и историята. Повечето хора, които са привърженици на " ако не си купил едно жилище значи нищо не си направил в живота" влагат толкова много в купеното жилище, така се бетонират емоционално, че после не искат да го напускат. Това, което ти казваш се среща в София, но не е масово явление. В допълнение, не ми се вярва някой да не чувства добре, ако знае че банката му диша във врата ,защото просрочва плащанията.

Аз имам наблюдения по темата, макар и малко по-различни. Сава дума до това прословуто "да си направиш сметката".

Преди 2 години си правех сметката за едни приходи, които щяха да дойдат след две години - т.е. сега. И тогава планирах какво ще мога за отделям от тях, за да събера средства и да си купя определени неща. Да, ОБАЧЕ, две години по-късно животът е поскъпнал неимоверно много. Ама наистина неимоверно. Сега тези приходи дойдоха, но те съвсем нямат същата покупателна способност.

По тази логика, ако човек е теглил кредит с 1500лв доход преди две-три години с вноска 500лв, си е живял прилично с останалите 1000лв. Сега това съвсем не е така, а и ако през това време са покачили вноската.... направо егати сметките - без кръчмар.....

Моето мнение няма да се промени, но се радвам, че хората са доволни от кредитите си и ги намират за изгодни, това е важното в крайна сметка.

И не знам за каква вноска от 300 евро става дума, в момента вноската за най-малките дупки в ЕПК дори е над 500 евро. Говоря за кредит към днешен момент, а не такива отпреди години. Ако кредитирането е на 100% лихвата е още по-неизгодна.

Мен лично ипотечните кредити не ме вълнуват, нито ще тегля такъв, нито давам апартамент под наем, да речеш че хваля наемите, просто да се хвърля в отношения с банки за 30 години напред -  

E, има и други градове освен София! В Бургас средно вноската по ипотечен кредит е 300евро. Не, че не можеш да намериш апартамент и по 1200 евро на квадрат, но това е в супер център, тогава вероятно ще плащаш 500 евро на месец, че и повече предполагам. Но човек трябва да си направи сметката какво точно жилище може да си позволи и колко точно ще може да отделя от семейния  бюджет.

ПП. Нямам ипотечен, нито какъвто и да е било кредтит. Имам наследствени имоти, галеник на съдбата, но виждам приятелите ми, как нямат друг избор, освен кредита, или варианта да плащат за нещо, което никога няма да бъде тяхно. Всички избират кредита. За сега нямам такива познати, които не могат да обслужват кредита си!

Е може да не е прието, но със сигурност е по-добре да продадеш по-голямо и да купиш по-малко, отколкото да нямаш никакво, нали? Хората се страхуват да теглят кредит поради страх, че няма да могат да си плащат вноските или ще мизеруват плащайки на банката. Но както се казва, "който не рискува, той не пие шампанско". Ако не купиш, просто никога нищо няма и да имаш. Страхът от невъзможност да си плащаш вноските не трябва да е определящ, т.к. винаги при промяна на обстоятелствата можеш да продадеш и да се върнеш на сегашното си положение в най-лошия случай. В по-добрия, ще имаш вече добра спестена сума.

"Емоционалното бетониране" го има разбира се. Всеки се привързва малко или много в жилището си, още повече ако е вложил доста в ремонти и обзавеждане (не само като средства, но най-вече чувство). Но тези емоции просто трябва да се преодоляват, защото те теглят назад. Майка ми се разтрепери цялата когато брат ми заяви че продава. Как разрив на сърцето не получи. Направо циркове прави само за да го откаже. Толкова много емоции и усилия бяха вложени за да се направи гарсониерата бонбонка. И разбира се, по-възрастното поколение го е страх та знае ли се...Ами ако продаде и остане на улицата? Емоциите са си емоции, а когато става дума за пари трябва да се правят много добре сметки и да се консултираш със специалисти за да няма изненади.

за трябване - трябва. Но колко хора подхождат рационални? Все повече оставам с впечатлението, че дори и като става въпрос за много пари и рискове повечето хора вземат решения емоционално, дори забравят да извадят калкулатора и да сметнат или ако сметнат, после се чудят как да оправдаят или отхвърлят получените числа.

Ами, ние сме си такъв народ, емоционален. Това е положението. Много бавно и трудно се учим на трезво, рационално мислене за каквото и да било. Освен това сме "кон с капаци", робуваме на страхове и стереотипи. Щом еди-как си правят хората, значи и аз така. Щом за родителите ми е срамно да имат дългове, значи и аз ще се гордея че нямам кредити. И какво от всичко това? Мизерията продължава. Губещия е само този, който не се възползва от предоставената му възможност. Странно ми е, и смешно като чета как с пяна на уста доказват колко разбираш ли е лошо нещо банковия кредит. Ами, да продължават да си живеят под наем или да се задоволяват с мизерен доход, какво да кажа...Трябва да има и такива под наем, иначе на кой ще даваме?
Докато Тесс я е шубе от 30 годишен кредит, някои хора за тези 30 години 10 имота ще купят от "едното нищо". Ами да продължава да я е шубе!

За продажбата на ипотекиран имот има доста формалности, които ни спряха лично нас да купим такъв.

Ето нещо например /от сайт за недвижими/:
По действащото законодателство обаче продажбата на ипотекиран имот става по доста сложна и тромава процедура. Финансовата институция нито може да си вземе парите, нито може да влезе в имота, тъй като има множество ограничителни процедури, за да бъде въведена банката в собствеността. Това обяснява защо за финансиращата институция е по-лесно да започне договаряне с клиента, който не може да обслужва кредита, имотът да бъде продаден. При това положение продавач се явява самият клиент. Случаите от практиката показват, че той се стреми към максимална цена до момента, в който не се окаже притиснат от изпълнително дело. "Клиентите стават значително по-отстъпчиви в момента, в който съдия- изпълнител се заеме с продажбата на имота. Проблемът е, че често те не осъзнават, че е по-добре са продадат имота си с 5 или 10 % по-евтино от пазарната цена, вместо за още по-малка сума на фаза изпълнително дело", казва Наско Атанасов.
Причината е, че ако имотът не бъде изтъргуван по първоначално обявената стойност, която е под пазарната стойност, съдия- изпълнителят обявява второ дело. При второто дело имотът се обявява на цена с около 20% по-ниска от тази при първото. Освен това самата процедура за продажбата на имота може да се проточи около година, което не е в интерес нито на банката, нито на длъжника.
.....
Когато се продава ипотекиран имот и двете страни трябва да са наясно, че върху него има тежест и че тя следва имота, а не собственика. Трябва да се знае още, че винаги при неизпълнение от страна на длъжника, който обикновено е собственикът на имота, кредиторът може да насочи изпълнение срещу имота. Има най-различни причини да купиш ипотекиран имот. Това означава, че можеш да го вземеш на по-ниска цена, като поемаш ангажимента да погасиш паричните задължения на продавача към кредитора или пък да разчиташ на добросъвестността на длъжника, който с времето ще погаси задълженията си. Има и друг вариант. С тази цена, която продавачът на ипотекирания имот получава, той се издължава към кредитора си и той заличава ипотеката му.
...
Ето всички тези подробности утежняват покупко-продажбата на ипотекиран имот, за който по-трудно се намира купувач - и съответно се продава на по-ниска цена. Но не искам да споря, просто споделям, защото се сблъсках с подобно нещо...

Не, Вилико, тук става въпрос за вече подета съдебна процедура от банката по имота. Тогава, когато длъжникът не си е направил навреме сметката и е забатачил нещата с дълговете си. Тогава става вероятно съвсем различно, т.к. банката не търпи отлагане и си иска бързо дължимата сума.
Когато кредитополучателят си е бил редовен и срещу него няма никакви съдебни искове, няма никаква причина жилището да си го продава на по-ниска от реалната цена, т.к. не е притиснат от нищо. Накратко горе споменах че банката си получава своето в момента на изповядване на сделката и имотът се изчиства напълно. Има си начин и процедура как става това. Защитени са абсолютно всички страни и купувачът купува на практика чист имот. Ако те интересуват подробности, ще те пратя при конкретен кредитен инспектор, мой роднина, да ти обясни подробно.

Това, че ти по дадено жилище си длъжник на банката никога и в никоя страна не е пречка да си продадеш жилището като всеки останал. При нас си е традиция младите хора да започват имуществото си с покупка на малко жилище, да продават много преди да им е погасен кредита и да купуват по-голямо. Хората на практика сменяват доста имоти преди да заживеят в огромна луксозна къща. Тук на младите не е прието да се оставят имоти в наследство, т.к. има традиция възрастните да си продадат къщата за да прекарат с получените пари края на живота си в накой луксозен старчески дом.

xenia, не знам къде е станало въпрос аз имам ли имоти или не Въобще не става дума за мен тук, а за отношението ми към кредитите. От имоти със сигурност разбирам повече от теб.

Аджък де! Точно отношението ти към кредитите споменах. Не съм коментирала кой какво има и има ли въобще. Още по-малко, кой какво разбира от имоти.

В темата ставаше въпрос за хора с ипотечни кредити и закъсняли вноски. За вариянтите в такива случай. В тази насока са и моите мисли. Не говоря по принцип за ипотекирани жилища и евентуалната им продажба. И нямам нужда от кредитен инспектор, твой познат, за да си изясня нещата, защото за пети път казвам, че лично се сблъсках с подобен имот и из основи познавам случаи с закъсняли вноски по ипотека и съответната продажба на имота. Не говоря и за права и задължения, които на всички е ясно, че са защитени - както във всяка една легална сделка. А за факта, че ипотека с просрочия се продава по-трудно, по-тромаво, на по-ниска цена и т.н. И всеки, който иска да купи подобен имот трябва да има едно на ум. Тежестите са си тежести. Ние се отказахме от покупката на подобен имот. Това е.

Дано не се налага на никой да се отказва от имота си заради просрочени вноски и това е...

Вариантът за тези, които са закъсняли с вноски е да намерят начин да си ги погасят и да си предприемат самостоятелно продажба преди да са ги подгонили чрез съд. Това е варианта. Защото когато тръгне банката да го продава, пиши го бегало. Ще си прокълнеш дните когато си се набутал.
Колкото до покупка на подобен имот, той също би бил чист при сключването на сделката, т.к. банката ще си получи от купувача дължимото и ще изчисти тежестите. За купувача не би трябвало да има проблем дори да има задължености по него. Дори обратното- ще го купи по-изгодно. Не разбрах вашите проблеми от какво естество са били.

  запис.
интересна тема,която познавам от вътре,но засега само ще ви чета

Нещо аз ли не пиша, ти ли не четеш...не знам.
От самото начало казах, че ипотекиран имот /с тежести/ се продава на по-ниска цена. Най-сетне и ти се съгласи. Че процедурата е сложна - и с това се съгласи май. Естествено, че накрая ще получиш чист имот. Въпроса беше в това - продавача получава по-малко пари от реалната стойност/ тоест неизгодно/, купувача купува по-евтино/тоест изгодно/, но това е свързано с доста формалности и време. И сделката е определено неприемлива за кредитополучателя. В тоя ред на мисли изписах всичко.

Аз чета, ти не четеш. Процедурата е сложна за банката. Не за купувача. За купувача няма нищо сложно. Той ще си получи чистия имот в момента на изповядване на сделката при всички случаи. По-евтино ще се продаде само ако е повдигнато дело срещу длъжника. В противен случай, цената не се влияе от това до колко е способен човек да си погасява вноските. Тази ти сентенция


просто в корен не е вярна. Т.к. ипотекиран имот т.е. с тежест, съвсем не значи, че срещу длъжника е заведено дело за несъстоятелност и имотът му ще се излага за продажба от самата банка.

xenia, viliko просто обясни преди няколко поста, че е имала възможност да купи такова жилище и се е отказала. Говори от личен опит и за конкретен случай. Не е необходимо да се прави разбор на всяка нейна дума. viliko сподели, нищо повече!

Знаеш ли, xenia, действително е излишно да цитираш и контрираш всяка моя дума. Ако не си съгласна с онова, което три пъти се опитвам да обясна и изясня - ОК. Лесно може сам човек да провери как стои въпроса с ипотекираните имоти с просрочени вноски /за които говоря/, тук няма да открием топлата вода 
Ами ние се отказахме защото: продаваше се апартамента за 45000Е, тухлен, хубав двустаен. Отидохме, харесахме го, уговорихме среща в банката за след седмица. Два дена преди срещата - собственика ни се обади, че отлага срещата за още една седмица. През това време той решил да пробва с по-висока цена, уж намерил купувач за 65000Е, но не ни го казва, ние обаче научихме. Да, ама тоя новия купувач щял да го купува с кредит.И му трябвало време. Продавача чака. Времето минава. Звъни ни по едно време - айде да ходим в банката, явно вече е нямало накъде повече да чака. Отиваме - да, ама вече апартамента даден на съдия, който обявява търг. За цена от 30 000Е. Почва се наддаване, през което време вътрешен човек ни намира и ни иска 10000Е, за да ни уредял да го купим ние, тоест да спечелим търга. Това се разиграма в рамките на 3 месеца - загубено време, нерви и накрая просто се отказахме.
И накрая кво излезе - той, с желанието си да вземе повече - изпусна срока. Затова казвам, че ипотекираните с просрочия се продават набързо и за по-ниска цена. Което е неизгодно за продавача.  По тази причина нашия накрая нищо почти не взе, продали апартамента на цена, близка до дължимата на банката. Купувача също не е особено облагодетелстван, след като явно е дал 10000 отгоре...
Разправии много, усложнения също 

Xenia говори за имот с ипотека по принцип, с нормални плащания по ипотеката.
viliko говори за имот с ипотека вече в просрочие.

Затова май не се разбирате нещо двете.

 
Еми пет пъти повтарям едно и също, то трябва да се чете, не само да се контрира!

Абе аз много добре те разбрах, обаче се изказваш прекалено общо, създавайки неправилни впечатления. Затова и контрирам.
Проблемите ви са били от "много акъл" на длъжника може да се каже. С такъв "иди ми дойди ми" продавач, хипотетично би могъл да си има проблем всеки, дори да няма никакви ипотеки по имота. Явно този вече съвсем не е издържал на плащанията, но е чакал яйцето да дойде на г** дет се вика. От такива умници като правило намазват вътрешни служители на банките, които се възползват и си го лапват жилището за себе си на ниска цена (явно тези, които са ви поискали подкуп).

xenia, всъщност ти се изказваш по-общо. Повечето хора в Бг си взимат апартамента за живеене. Никой няма да тръгне да продава ако не е притиснат. Да съветваш хората да търсят пари да си покрият вноските е несериозно. Те ако имаха пари - нали щяха да са си ги платили вноските ами нямаше да са в просрочие.
Повечето такива апартаменти излизат когато човека е на зор и си е омазал тотално финансите и изобщо му е трудн да разсъждава вече.
Още са много редки случаите на предлагане на апартаменти с ипотека но без просрочие. Е такива случаи ще се увеличават, но засега случая за който говори вилико в по-често срещания. И тогава определено се продава на по-ниска цена.

Вече си мислех, че аз не мога да обясня. Но да, това е истината! Човек взима жилище на изплащане, за да живее в него. Да се даде под наем - пак не се покрива вноската. Но в един момент е напълно реално да изнемогне. Просрочва една, две вноски и естествено че през това време търси всячески пари! Но ако не ги намери - става лошо...налага се продажба. Бърза, защото банката не чака. Цената става по-ниска. Почти без изгода. Да не говорим, че до момента е напълно възможно вече да са взимани други заеми. Така че, ипотеката /дали е нов имот или собствен - ипотекиран е без значение/ е рискова от където и да погледнеш. Гаранция няма догодина какво ще ти се случи. Дори за след два месеца няма...Не казвам, че не трябва да се ипотекира, а само че има риск. Това е.

Тц....не, не съм съгласна.   Да си притиснат съвсем не означава че трябва да си затънал до гуша в бакиите и пред обявяване на фалит и несъстоятелност. Нормален човек би схванал доста по-рано накъде вървят нещата и доколко изнемогва. И банката също дава достатъчен гратисен период преди да повдигне процедура по съдилища (това и за тях не е безпроблемно), за който период имаш достатъчно време да си потърсиш купувач на нормална цена. И в крайна сметка повечето хора биха намерили резерв за известен кратък период да погасят броени вноски. Било то от заем от роднини или продаване на колата...не знам, но при желание се намират. До подобно състояние стигат тези, които са се вцепили като магаре на мост за жилището си и не желаят да приемат мисълта за продажба. Така мисля аз. Не предприемат нищо в течение на достатъчно дълъг период и се усещат когато станало прекалено късно. Немърлив народ.
Не знам за какви такива редки случаи на предлагане на ипотекиран имот говориш...При нас сигурно повече от 90% от предлаганите за продажба са точно такива, а по мои наблюдения и в България хората също са достатъчно далновидни и печелят много добре с ипотечни кредити. Особено с достатъчно доброто покачване на цените на имотите което е факт от доста години насам. И според мен продажба на ипотекирани жилища с цел купуване на по-големи или повече изобщо не е рядкост. Рядкост са все още заведените дела срещу длъжници, но за съжаление прогресиращо нарастват.
Смятам, че всеки човек решил да тегли жилищен кредит трябва да е наясно как да реагира умно в случай че не дай си боже изпадне в положение да не успява да си плаща задълженията към банката. За съжаление, не само че не са наясно хората, а както се вижда и от темата, по-голямата част дори не знаят че могат спокойно да продадат жилището без да са на загуба ни най-малко. Мисля също, че тези, които се страхуват от кредити, също не са наясно.

Ние в момента продаваме жилището си в Сф,което е с ипотека.Не поради невъзможност да го изплащаме,а защото искаме да си закупим друго жилище в друг град.За наша радост имахме акъл да купим апартамента преди 5г на цена,която сега е доста по-висока.Досега нямаме реален купувач,но от всички,които са гледали жилището,никой не е бил притеснен от факта,че е с ипотека,всичко се прави законово,погасява се кредита и жилището остава без тежести.
Иначе наема изцяло ни покрива ипотечния кредит,ако нямахме нужда от жилище в града,в който избрахме да живеем,не бих продала в никакъв случай.

До подобно състояние стигат тези, които са се вцепили като магаре на мост за жилището си и не желаят да приемат мисълта за продажба. Така мисля аз. Не предприемат нищо в течение на достатъчно дълъг период и се усещат когато станало прекалено късно. Немърлив народ.
 
Идва ли ти наум, че има хора, в чието семейство се случва нещастие, болест, нещо, което обърква всички правени сметки? И започваш да продаваш както казваш всичко, закърпваш положението, но не за дълго. А за това жилище, дето си делил от залъка си само и само да имаш покрив над главата си, да искаш да се бориш до последно. И да, да ти е жал веднага да го продадеш, а да търсиш изход, за да го задържиш. На това не му викам немърливост! Нито запъване като магаре. Викам му борба!
Не става въпрос да продадеш без да губиш въобще! Или да печелиш от ипотеки като "разиграваш" жилища...
А за това да запазиш дома си!

Валенце, пак ще кажа, че говоря за другия случай...

Всички са наясно колко е изгодно, обяснявали са ни го във форума с факти и цифри  

Случайно мои познати си търсеха апартамент за купуване в София с кредит до 100 000 евро, всичко, което не е ново строителство, е напълно неоправено, струва безумни пари и е абсолютно безумие да се навиеш да го плащаш цял живот едва ли не (особено пък като е и на 15 етаж да речем).

Аз лично нямам страх от кредити, а само не бих взела дългосрочни ипотечни такива.

За сметка на това е пълно с хора, които са оценили изгодата, лошо няма, не всички са заблудени като мен. 

Не. Съжалявам. Това не е борба, а си е точно немърливост. В момента, в който ти се случи нещастие, ти вече би трябвало да си направиш сметката доколко ще бъдеш в състояние да плащаш при новото положение и за колко време ще ти стигне ресурса. Развеждаш се примерно и оставаш само с една заплата, която е ясно като бял ден, че едва ти покрива вноската, а за други разходи не може и да става дума. За каква такава борба говорим тук ако не реагираш веднага? Разтегляш агонията? Ще закърпиш за няколко месеца положението, а после? На 6-ца от тото ли ще разчиташ? Не приемам това като довод. Трезво мислещ човек не може да води подобни "борби" за да затъва до гуша в л***.

Да, обаче за 2-3 години например нашите заплати се качиха доста. Така, че ние така си направихме сметката. След 5 години няма и да усетим вноските. А и имаме надежда да продадем друго, за да погасим цялата сума.

Ако не се е случило нещастие, болест или смърт, пак може да се вместиш във вноските, поне частично. Поне да не начушиш нормалните за това срокове.

И не съм съгласна за воденето на борбата--всеки иска да си запази жилището.

Има начини.

xeniа, сигурно имаш план поне за 30 години напред

Аз сметки за повече от 3 до 5 години никога не правя, реално и 5 са много, но да речем това ми е максимума. И не е изгоден ипотечния кредит не защото може да настъпи драстична промяна в живота ти, а защото го плащаш минимум двойно, което за мен не е ОК отникъде (защо толкова е учудващо това?).

Тесс, на колко си години с такива наивни разсъждения? Извинявай ама...не мога да не се запитам...
Не само за 30 години напред, но и за следващите 30 ще имам и докато съм жива, все ще имам. По простата причина, че всичко спечелено ще влагам за получаване на нови кредити. Парите не са за събиране и изплащане. Парите са за да работят и да носят повече пари.

Ами не съм тийнейджър, спокойно  И аз споделям мнението ти, че парите са за да носят повече пари и затова никога не бих изтеглила ипотечен кредит, защото това ми изглежда последна опция за правене на пари. Парите е хубаво да се въртят в бизнес, после имотите се купуват доста по-лесно.

Кредитите са много видове, не само ипотечни както знаем, така че всеки избира какъв да тегли. И пак казвам, уважавам напълно мнението на хората, избрали ипотечен кредит, за тях той със сигурност е изгоден, щом са го предпочели.

xeniа, какво да ти кажа.
В САЩ хората масово ползват ипотечни заеми поне от 50 години. Живеят в пазарна икономика цял живот. Би трябвало да си правят сметката, нали? А сигурно знаеш каква е хавата в момента.
В България хората ползват ипотечни заеми сравнително масово от около 5-6 години. През соца също имаше нещо подобно, но тогава условията бяха доста по-различни.
Съшите тези Бг хора масово ставаха жертва на пирамиди, сега май е излязла някаква нова даже.

Много се радвам че имаш вяра в разума и логическите решения на хората по света. Ама като имаш предвид по-горните неща, дали е разумно да имаш такава вяра? Особено на хората в Бг?

По простата причина, че всичко спечелено ще влагам за получаване на нови кредити
Добре де, ама какво печелиш от това?

Вие не разбрахте ли, че не всички хора искат да са "горди собственици" на ипотекирано жилище?! Както има хора, които не искат да се женят, така има и такива, които не искат да плащат 20-30-годишни кредити. Сега ясно ли е?

И темата не е за/против собствеността и колко големи баламурници са тези, които не искат да изплащат ипотека за жилище. Всички разбрахме, че най-умен е онзи с 20-30-годишната ипотека. Само продължавате да правите надувки. Все повече ще стават хората, които няма да могат да си обслужват кредитите. И мисля, че няма да е само за ипотеките, а и за потребителските. Не може всеки, който има лична карта да тегли някакъв кредит, и винаги да го изплаща. Не е нормално да има погасяване на 100% за всички кредитополучатели.

Бизнесът с недвижимост и ипотечни кредити винаги е бил сред най-изгодните. Няма добър бизнес, който да функционира без кредити. Няма нищо лошо в това да използваш чужди пари за да правиш свои.

Да, най-добре е човек да изтегли 8 ипотечни кредита за 340 години, но мен лично ме е страх и затова си трая 

Ох, спирам вече, всички разбрахме, че не схващам от изгода и това е

Знаеш ли Тесс какво си мисля...На една жена и е простено да няма бизнес- нюх. Малко функциите на жената са повече в други насоки...Но на един мъж, изобщо не му е простено. Ако ти не схващаш от изгода, съпругът ти би трябвало по презумпция.

Не, ние се осланяме само на добрата си карма    Какъв бизнес нюх пък ти

хайде да не спамим повече, като ни една от нас не е просрочила ипотечен кредит до момента поне...

Страшна презумпция Радвай се че не всички мъже разбират от бизнес. Ако разбираха - твоя нямаше да върви толкова добре. Всеки бизнаес изисква да има клиенти, който не разбират много от него.

xenia има ли нещо от което да не разбираш? Това изречение " В момента, в който ти се случи нещастие, ти вече би трябвало да си направиш сметката доколко ще бъдеш в състояние да плащаш при новото положение и за колко време ще ти стигне ресурса." е толкова наивно, че няма повече на къде.  Пожелавам ти никога да не трябва да си правиш такава сметка. Ти наистина си един всестранно развит човек, вездесъщ по всички въпроси. Браво, дано и в живота си такава.

Не разбрах много това ирония ли е някаква, но както и да е...Има много неща, които не разбирам, но сигурно защото не съм поискала достатъчно. В живота съм още по-всестранно развита.  Всичко, което ме е заинтересувало някога по някакъв повод се опитвам да го разбирам.

Случвало ми се е много пъти да изпадам в криза и първото нещо, за което мисля е как ще се оправям със сметките. Мисля че това е съвсем в реда на нещата и наивно е точно да не се мисли за това. Всъщност, то е много приятно да не мислиш за сметки, а само за "иху-аху", но животът е жесток и не става така. Правиш всичко възможно да си защитиш задника, защото никой няма да го направи заради теб.
В крайна сметка, принципно си е в реда на нещата да разбираш къде ти е изгодата. Не винаги съм я следвала макар и да разбирам, но аз също не съм образец застрахован от глупост. Губила съм много пари от глупост (де да бяха само пари!). Прекалено много за да не си извлека полезни уроци. От неправилни приоритети, от нехайство и несериозност, от следване на чужда воля, най-вече на авторитарни роднини, които нахално се месят в чужди  работи, от ненавременно усещане на бъдещи перспективи с масови дефлации и какво ли още не...

ops sorry