Мимче, успокой се и не се тревожи, нали знаеш, че и докторите грешат, а понякога, незнам защо, но ми се струва, че доста преувеличават, прави им удоволствие да травмират и притесняват родителите, 
може би го правят, за да се презастраховат, че ако случайно нещо не се получи те не са виновни! 
Виновни за състоянието на децата ни сме единствено ние - родителите! 
Да ама не е така, а ти бъди по спокойна и вярвай в способностите на детенцето си, бъди упорита! 
И аз не вярвах достатъчно силно, че Вероника все някой ден ще се изправи сама в леглото, но това вече е факт и дори и аз неможах да повярвам като я видях! Единствено татко и напълно вярва в нейните способности и сили и имам чувството, че всичко което е постигнала е благодарение на неговото търпение и усилие да я научи! Мен например все ме е страх да не падне, да не се удари и все гледам да я държа и я пазя като орлица, а той е по спокоен и уверен, оставя я и я следи от разстояние, така я научи да стои права и да се движи по мебелите и още малко и остава да тръгне сама! ТОй никога нито за миг не е допускал, че може да я загубим, докато аз не винаги бях уверена и се страхувах, много се страхувах за нея и все още се страхувам! 
ГОсподи пази малките ни душички!
може би го правят, за да се презастраховат, че ако случайно нещо не се получи те не са виновни! Виновни за състоянието на децата ни сме единствено ние - родителите! Да ама не е така, а ти бъди по спокойна и вярвай в способностите на детенцето си, бъди упорита! И аз не вярвах достатъчно силно, че Вероника все някой ден ще се изправи сама в леглото, но това вече е факт и дори и аз неможах да повярвам като я видях! Единствено татко и напълно вярва в нейните способности и сили и имам чувството, че всичко което е постигнала е благодарение на неговото търпение и усилие да я научи! Мен например все ме е страх да не падне, да не се удари и все гледам да я държа и я пазя като орлица, а той е по спокоен и уверен, оставя я и я следи от разстояние, така я научи да стои права и да се движи по мебелите и още малко и остава да тръгне сама! ТОй никога нито за миг не е допускал, че може да я загубим, докато аз не винаги бях уверена и се страхувах, много се страхувах за нея и все още се страхувам! ГОсподи пази малките ни душички! 
вече съм в къщи.Ние с Жоро ходихме на разходка ,ама той взе, че заспа и се прибрах. 
Тук е много топло и Жоро стане ли от сън ще излезем пак,поне да използвам хубавкото време 
че стане ли отново студено разходките ни ще се разредят :tired:Viki_76,няма да се е прибрала 
ако беше ,щеше да пише нали?Ivanah,сигурно работи и няма време 
.И аз съм на прага на силите си. Едва издържам вече 
. И като прибавим към притесненията и отказа й да яде-направо ще откача. Ще ми се най-после някой да ми каже ,че всичко с детенцето ми ще е ок,но за съжаление само Господ може. Опитвам се да съм силна,но вече ще стане година в нерви и притеснения 
. Дано и за нас е прекрасен ден 2.10 като при мама Тони 
. Дано грешат докторите 
.
. И те чакаме да почерпиш 
ахааа и на татковци 
много си права Пали!!! 
Надявам се скоро всичко да минава, че се измъчи милата с това запушено носле, не може да яде..., не може да спи...