Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

благодаря ти: Megi_78, отдавна ви чата и си мечтаех един ден да напиша моята история, и този ден дойде,

честита радост, Трайкова, нека Мария донесе светлината и щастието в живота ви, която сте търсили толкова дълго време,а сигурна съм, че ще е така. Бъдете много щастливи тримата   

Трайкова, историята ти е наистина трогателна. Да ти е честита дъщеричката, бъдете много щастливи!

 Tedi B. да трогателна ми е историята но вече откакто Мария е в сърцето ми всичко това съм го забравила,чуствам се че не е било и никога не съм минавала по-този път,наречен за мене ада през който все пак минах,благодаря ви момичета

Здравейте,
Ето накратко моя случай : с поликистоза съм от както се помня.
Нямам менструация освен,ако не  я предизвикам с медикаменти. Дори последния гинеколог ми каза,че няма да мога да забременя без стимулация. И така, по негов съвет направихме две стимулации като и двете бяха неуспешни ,и двете доведоха до  хиперстимулация. След вотрата трябваше да направим почивка от 3 месеца.

Около два месеца след това започнах прием на билката витекс (viteks agnus castus) и близо месец след това видях двете чертички.За мен това беше чудо.Просто не можех да повярвам.
Давам линк към графиките ми,за да видите ефекта от билката :

http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?grCycle=-1

http://calendar.zachatie.org/work/OpenGraphicCycles?grCycle=91612

  (само да вметна,че на последната графика менструация не съм имала просто така маркирах ,за да се разделят графиките)

Малко информация  за вярващите: купих си икона на Света Петка от храм паметник Света Петка на Рупите.Тази икона,която имам е рисувана от художника Светлин Русеф.Написах си молитва на едно листче и го оставих пред иконата.Предполагам,че Тя ми е помогнала,защото желанието ми се сбъдна.

Пожелавам и вашите желания да се сбъднат въжможно най скоро.

Аз пък посетих за първи път храма на Свети Мина. Изобщо не съм вярваща - напротив, заклет атеист съм. Ама в онова ми положение, бях решена на всичко. Докосвайки иконата, се помолих на Свети Мина да направи чудо и да забременея. Две седмици след това забременях. Може и просто съвпадение да е станало, даже си мисля, че със сигурност е така, но горния пост ме подсети за това и реших да споделя - знам ли, може да не е съвпадение, и да помогне на някоя жена 

Момичета искам и аз да споделя моята история с вас и да ви вдъхна малко кураж. С приятеля ми сме заедно от 8 години,а от 7 изобщо не сме се пазили - искахме дете. Отначало не обръщахме внимание,че не се получава, но преди 3 години решихме да потърсим лекарска помощ. Направихме всички изследвания и всички доктори при които ходихме казваха, че всичко е наред и ще се получи по естествен начин. Решихме да направим инсеминация - 3 неуспешни опита  . През това време и двамата адски много се тормозехме,че уж всичко е нормално а бебето не се получава. Имаше много сълзи и болка след всеки следващ отрицателен тест. През това време си купихме къща и започнахме ремонт. Аз на 15 - ти август реших да си направя кръщене защото не бях кръстена. В момента, в който наредихме ламината в детската стая и я боядисахме ми закъсняваше с 8 дни. Направих си тест и не можах да повярвам  . Бях притеснена докато не отидох на първия преглед и ми казаха,че бременността е вътрематочна и ми пуснаха сърчицето не бебенцето. От тогава сме адски щастливи с таткото и си чакаме рожбичката на 27-ми юни живот и здраве и само се молим всичко да е ок. Надявам се всички страдащи хора съвсем скоро да се сдобият с рожбичка. Само ние,хората с такива проблеми,знаем какво изживяваме и през колко мъка и болка преживяваме.

Здравейте,момичета,ето че дойде и моя ред да се запиша в темата.Преди една година на този ден дома ми бе изпълнен с щастието- наречено Ели.Тогава аз получих моя коледен подарък-желая ви и вие скоро да получите своя!
 Всичко при нас започна преди 8 години.Бях завършила висшето си образование и бях готова да стана мама.Да,но нещата не се случиха както си ги бях представяла.Последваха дълги години  на борба,която включва 3 ин-витро опита,единия от които успешен,но завършил със спонтанен аборт в 26г.с.;3 инсеминации,един трансфер на замразени ембриони,множество изследвания и цяло море от сълзи. Накрая се стигна до там ,че дори ни предложиха да използваме донор поради влошените резултати на мъжа ми.
Так през пролетта на 2010г. подготвяхме 4-ти ин- витро опит. Няколко дена преди това си бях взела заповедта от фонда и събирах нови сили за поредния опит.Отдаван бях спряла да се надявам,че нещата могат да се случат по естествен начин.
Живота,обаче точно в този момент бе решил да е благосклонен към мен!През април 2010 имах 10 -дневно закъснения,направих си тест и видях втора бледа черта.Реших че не съм бременна и изхвърлих теста в кофата за боклук,а за по-сигурно отгоре му изхвърлих и една чиния с обелки от семки,които мъжа ми бе "произвел" докато гледа мач.Само половин час след това вече ровех във форума на бг-мама и четях в темата "втора бледа черта". И колкото повече четях,толкова повече се убеждавах ,че трябва да си извадя обратно така добре заровения в боклука тест. Два дена по-късно вече повторих теста и се убедих че чудото при нас е станало.Бях бременна и много щастлива!Изкарах една сравително лека бременност,макар че се наложи да ми направят серклаж,заради преди направения спонтанен аборт.Изкарах една спокойна и лека бременност.
Преди година Чудото при мен се случи!Надявам се, с тази история да вдъхна малко кураж,на тези които очакват все още своята рожба.Аз също ще се да има повече сбъднати Коледни мечти!Весели празници!

Отдавна се каня да  пиша тук , но все не намирам време. За разлика от много жени тук аз не съм минала през толкова трудности. В първите 2 год. от връзката ни не мислехме за дете . После започнахме да опитваме , но все не ставаше и не ставаше. Така изминаха 3 год. Започнах да пиша тук и да се интересувам. Първо направихме спермограма и всичко при партньора беше ОК. Докато търсех причината в мен изгубих доста време по гинеколози в кварталните поликлиники . През това време правих хормони и лапароскопия. При лапароскопията се установи , че имам леко срастване на лявата тръба , което са отстранили. Най - после успях да си уредя час в клиника по стерилитет. Там лекарката се съмняваше за ЛУФ синдром , но неочаквано забременях. Не можех да повярвам. Направих си 4 - 5 теста. Бремеността не беше лека - прокървявания в 13 , 14 , 26г.с. и раждане в 35г.с. , но всичко с бебчо - кексчо засега е наред. Нека Бог помогне на всички . Пожелавам здраве , щастие ,  

Здравейте и от мен!Ето я и моята история-започнахме с опитите да забременея 2000г.После заминахме да работим в чужбина и се започнаха едни изследвания...И така,след 4 инсеминации,6 опита инвитро,една извън маточна бременност и много разочарования и болка,решихме да пробваме с инвитрото в България.Не мога да изкажа моите благодарности и признателност на д-р Стаменов и целият екип на клиниката за положените грижи и усилия. След много изследвания и операция най-накрая след повече от 10 години видях Вече съм в 25 седмица и чакаме 2 прекрасни момиченца !От сърце желая на всички да си имат по едно или дори две съкровища!!!Да не губят надежда,защото винаги има начин!А и стават чудеса!!!

Момичета, благодаря ви, че споделяте с нас своите истории и ни давате кураж да продължим да се борим и нашите мечти да се сбъднат! 

Имай вяра , моли се , но и също така се бори. Желая ти успех и съвсем скорошно сбъдване на мечтата ти.

Здравейте! Пиша в този форум само за да вдъхна надежда на момичетата, които все още ходят ,,по мъките,,. Аз и моят съпруг преживяхме 4 кошмарни години. Бяхме с мъжки фактор, мъжът ми се подложи на операция при доктор Кацаров, на който сме много благодарни за добрия резултат, преди това имам 4 неуспешни инсеминации в клиника Надежда. В един ,,прекрасен ден ,,Д-р Персенска ми заяви, че имам полип и трябва да ми направят хистероскопия, за която аз си записах час. В деня преди хистероскопията ми се обадиха, че апаратът им е развален и тогава аз реших да се консултирам с още няколко лекари, които ми гарантираха, че нямам полип. След всичко преживяно станахме пациенти на Д-р Владимиров. В неговата клиника направихме инвитро, което финансирахме сами. Но и то беше неуспешно. Три месеца по-късно забременях случайно и в момента се радвам на моето момченце, което е вече на 2 месеца. Успех на всички, които тепърва започват да се борят за най-голямото си щастие!

Алиса  благодаря за споделеното, вдъхваш надежда на много мимичета! Бъдете здрави!

Момичета изкам да кажа ,че всичко е в главата, както проблемите, така и решенията им! Положителното мислене е ключът към успеха. Повече усмивки и нещата се нареждат, като по чудо както споменават по горе Дафна и други момичета