Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Магнолия, много трогателна история. Помня те от времето, когато за пръв път отворих форума на клиника Надежда. Освен и аз да споделя моята история, може да е от полза на някое момиче.

С мъжа ми се запознах, когато бях на 33 години. След година решихме, че сме готови да имаме дете. Минаха 3 месеца, но не се получаваше. Разбира се, не съм хранила илюзии, че ще се случи веднага, особено на тази възраст. Тогава имах една колежка, която беше забременяла инвитро при д-р Стаменов и тя ме посъветства да си запиша час за клиника Надежда, да съм спокойна, че имам кой да ми помогне, ако не се получат нещата...чакало се месеци. Не знам дали не предизвиках съдбата с това, но си записах час. Разпределиха ме при д-р Цветков за след 6 месеца.

Минаха 6 месеца, но аз не забременявах. 2 години по-рано цикълът ми изведнъж след преживян стрес се промени и стана с продължителност само 24 ч. Бях обиколила няколко "светила" в търсене на проблема, всичките ми обясняваха как било нормално щом хормоните са ми в референтните граници. Но аз бях убедена, че тази "аномалия" има нещо общо с това, че не се получава бременност. Веднага на прегледа при д-р Цветков му обърнах внимание на това. Той също като другите лекари не го счете за особен проблем. Хормоните бяха що-годе ок, тсх излезе 2.6, започнах л-тироксин, последва цветна снимка на тръбите - там нещата бяха добре, спермограмата ни беше отлична...посъветва ни да опитаме естествено още няколко месеца, като проследяваме овулацията. 2 месеца нищо не се получаваше. На третият месец докторът каза, че ще опитаме с нещо да подпомогнем имплантацията - предписа ми след овулация дуфастон и медрол...след 14 дни тестът за бременност беше положителен, но бременността за съжаление не се разви, беше биохимична. Тогава твърде емоционално приех нещата и реших, че ще сменя доктора.

Преместих се в клиника Малинов при д-р Калчев. Там посетих доц. Русев, който откри, че съм хомозигот по PAI 4G/4G и имам високи НК-клетки...доста високи. Предписа аспирин след овулация и вливки на интралипид. Последваха още няколко месеца естествени опити на аспирин и вливки, при които нищо не се получаваше. Д-р Калчев беше оптимист и ни окуражаваше да продължаваме естествените опити. Цикълът ми продължаваше да бъде 24 часа, никой не смяташе това за проблем, бременност не се получаваше...След 3-4 месеца при д-р Калчев реших да се върна в Надежда и директно да пробвам инвитро на ЕЦ. Преместих се при д-р Персенска. Още на първият преглед тя отсъди "да правим нещо, ако е имало да става нещо, щяло е да стане". Винаги ще съм й благодарна за това, което направи. Всяко нейно действие съвпадаше с моето мнение.

Първо опитахме една инсеминация, въпреки че доста бях чела за инсеминациите и знаех, че шансът е нищожен. Просто ме хвана някакъв необясним страх да минем веднага на инвитро. Инсето беше неуспешно. Никак не реагирах, очаквах го. Последва биопсия на матката...лоша. Трябвало да ми слагат лекарство. Нова биопсия след лекарството...още по-лоша Отново трябвало да ми сложат лекарство. Тук д-р Персенска каза, че повече лекарство няма да слагаме и директно ще минем на ест. цикъл. Отидох една сряда на нормален преглед да проследим фоликула и тя ме попита дали искам да се опитаме да извадим тази яйцеклетка на естествен цикъл. Без да се замисля отговорих с да. Пуснаха ми хормони и определиха дата за пункцията след 2 дни. Тук предполагам, че извадих огромен късмет, защото първо закъсняха с поставянето на прегнила, което ми даде по-голям шанс да хванем фоликула преди да се е спукал и второ - бях първа в списъка за пункции. Благодарение на момичетата от форума на клиника Надежда (благодаря ви!) отказах упойка и всичко приключи безболезнено за 2 минути. Хванахме фоликула и имаше яйцеклетка. За всеки случай отидох в клиника Малинов и влях интралипид 1 ден след пункцията. Върнахме ембриона на 3 ден. Беше най-болезненият трансфер...моя грешка, защото бях стискала прекалено дълго и пикочният мехур много ме болеше. Д-р Персенска каза, че съм прекалила и даже ми предложи да ми сложат катетър. Отказах, но много, много ме болеше. Мислех, че нищо няма да стане, защото буквално се превивах от болка. Веднага след трансфера отидох до тоалетната. Едвам изтраях на масата да минат 10тина минути, за да ида до тоалетната. След 2 дни започнаха страшно силни болки все едно ще ми дойде цикъла. Вече бях убедена, че нищо не е станало и се е получил някакъв хормонален срив. Спомням си, че не можех да седя на стола от болки, в леглото се превивах. Бях просто убедена, че нищо не е станало. Бяха ми предписали аспирин протект, медрол и утрогестан. Естрофем отказах поради други причини. Докторката потвърди, че в моя случай може и без него. На 8-мия ден от трансфера забелязах капчици кръв и вече имах много силни болки като при цикъл и реших, че веднага отивам да пусна чхг и да се свършва тази мъка и да спирам лекарствата. И тук дойде изненадата...доста високо чхг...обадих се в клиниката, казаха ми да спра аспирина, само ако течението се засили. Не се засили, а спря след 1-2 дни. На първия преглед се потвърди бременност. Д-р Персенска ме прати при имунолозите да пуснем НК клетки, защото биопсията преди инвитрото, както споделих по-горе ми беше много лоша. Пуснахме и резултатът беше много висок...имунолозите изказаха съмнения за изхода на бременността, ако не влея октагам. Тук вече се отклонявам от темата и ще спра. Само ще напиша, защото може да е от полза на някое друго момиче, попаднало в същата ситуация. Октагам отказах, беше ме страх. Вместо това влях интралипид при доц. Русев след втория чхг тест, когато видях, че се удвоява, и след това още веднъж в 9-та седмица (нямам представа дали е помогнал или просто тези НК клетки не играят чак такава голяма роля, каквато им се отдава). Бременността мина леко и успешно. Родих с планово секцио в 38-ма седмица.

Пожелавам много вяра, надежда и успех на всички момичета, които в момента минават по този път. Никога не се отказвайте и вярвайте в добрия изход!

За първи път се осмелявам да пиша във форума, въпреки, че съм от тези хора, които тайно го ползват с години.
Накратко моята история - поради ред здравословни проблеми, опитите за дете продължаваха близо година. Може би си мислите, че не е толкова много, което действително е така, благодарение отчасти на форума:)
Преди три месеца имах планувана лапароскопия по повод ендметриозна киста, е, нещо ме караше да мисля, че това няма да се случи и че този път ще стане:) Седмица преди закъснението ми, тестът беше положителен. Не можех да повярвам, още не мога, но това чувство преди да се е случило още... няма как да се обърка.
Как стана - пих Витекс същия месец, тъй като четох положителни коментари от форума, пих го до овулацията ми, която беше доказана с фоликулметрия- докторът за първи път ми каза колко е удебелена лигавицата този път. Сигурна съм, че това беше благодарение на витекса:) Взех си тест за овулация - за първи път две ясни плътни черти! Знаех си, че това е точният момент. Овулирах точно от яйчника с голямата киста... затова лекарят нямаше много надежди. Този и следващите два дни бяха опитите:)  За първи път си вдигах и краката:D
На следващата седмица 5 дни по късно, усетих и самата имплантация. Всичко беше както момичетата тук споделяха.
Искам само да кажа едно огромно благодаря на форума и на всички момичета, които не се страхуват да споделят тук. Благодарение на тях донякъде видях за първи път двете черти:)
Успех на всички, рано или късно ще стане. Хранете се здравословно и опитайте натуралното първо. Не искам да правя реклама на Витекс, а на билките, които биха стимулирали овулацията ви и редуцирали развитието на кисти:)
Най важното е да сте спокойни и. да имате вяра, че този път ще стане:)

Здравейте,
Бих искала да разкажа за моя ин-витро опит. Реших да но направя, защото, когато установяваше моята бременност, лекарката само повтаряше „Ти си едно от чудесата на клиниката“. А чудото беше просто вяра в природата и възможностите на човешката физика.

Родих през юли 2018 г. , а опити ин-витро в клиника Надежда започнахме през февруари 2017 г., Когато започнахме, аз бях на 41 г. По принцип, проблемът беше „мъжки фактор“ – много голям процент сперматозоиди с неправилна структура.

След като ме видя как видимо треперя от страх от хормоналната стимулация, която ми се отразява много зле, Д-р Персенска ми предложи да направим няколко опита на спонтанен цикъл. Знаете, при този метод не се прилага хормонална стимулация, а пункция, оплождане и трансфер могат да се правят всеки цикъл.
На този етап, много сериозно пиех няколко хранителни добавки, които аз преценявах, че подпомагат запазването на детеродните функции: Витекс – заради високия ми пролактин, Магнезий-калций-манган на Допел Херц – заради мангана, който активизира хипофизата и Вечерна иглика. Тези хранителни добавки приемах 6 месеца преди първоначалния преглед и установих, че са повлияли на хормоналните нива на Пролактин, Инхибин Б и Анти Мюлеров хормон.

Започвайки процедури, Д-р Персенска ми изписа Иногинол, а аз спрях другите хранителни добавки. Допих си само Вечерната иглика.  

Февруари 2017
Лекарката ми обясни, че хормоналните изследвания може да са в норма, но проблемът на жените с напредване на възрастта е всъщност нарушената ВЕЧЕ структура на яйцеклетката.
Искам да подчертая това, защото е факт, за който не се говори и се оказва много неприятна изненада за жените над 35 години. Хормонални нива могат да се коригират с препарати, но как могат да се коригират липси в структурата на клетката?
Оплодената яйцеклетка от пункцията през този месец не се разви добре и не се стигна до трансфер. Ясно беше, че това, което пия, не е достатъчно.

Март 2017
Спомних си, че, за да забременее, моята зъболекарка беше правила курс рехабилитация в Клиника Салус. Реших, че тя, като медицинско лице, е по-наясно от обикновените ми приятелки и е добре да следвам нейните действия. Направих курс от 12 часа рехабилитация, включващи процедури с лазер, ултразвук, акопунктура и масажи. Обясниха ми, че действието на курса трае 6 месеца. Съжалявам, че не приех за себе си цифрата от 3-4 месеца, както ми подсказваше интуицията.
Целта на рехабилитацията беше – стимулация на яйчници с цел забременяване.
Разбира се, по време на рехабилитацията не съм правила пункция.
Отделно от това, пак на своя глава изписах и мъжа ми започна да пие две хранителни добавки. Трибулус, или Бабини зъби – екстракт. Има го и на хапчета. И Биотин-канела-хром пиколинат. Той ги приема само един месец преди да се получи годно ембрионче.

Май 2017
И така, оплодената яйцеклетка през май 2017 се разви много добре.
За съжаление, лекарката откри полип в матката, който трябваше да се махне преди трансфера. Наложи се да замразим ембриончето за няколко месеца.
Аз станах на 42 г.

Юни 2017
Операция за премахване на полипи в матката.
Оказа се, че операцията е оказала влияние върху дебелината на лигавицата, което е много важно при трансфер. Започнах борба за възстановяване с гимнастика за оросяване на лигавицата на матката.

Юли 2017
Оплодената яйцеклетка от пункцията през юли не се разви добре. Вече бяха минали 4 месеца от рехабилитацията и явно действието й беше отминало. Обмислях да повторя рехабилитацията, но през август, когато всички са във ваканция, не успях да направя нито рехабилитация, нито пункция.

Септември 2017
Направих втора рехабилитация, в Клиника Щерев, с друга цел – стимулация на лигавицата в матката, с цел възстановяване от операцията през юни и стимулация на лигавицата за успешен трансфер. Включваше 12 процедури с магнитно поле и акупунктура с лазерна писалка. Смених клиниката само защото ми беше по-близо.
За стимулация на лигавицата, започнах и специална гимнастика, препоръчана от рехабилитаторите.

Октомври 2017
За съжаление, настинах и не можах да се оправя навреме, за да направим пункция през октомври.

Ноември 2017
Тъкмо когато лекарката ми изгуби търпение и заяви, че трябва да премина към стимулация или дори донорство на яйцеклетка, направихме трансфер на успешно размразен ембрион /от май 2017/ и се случи бременност.
Бременността премина абсолютно нормално, родих 7 дни преди термин, детето се роди почти 3 кг.
Абсолютно убедена съм, че работата на рехабилитаторите, билките, хранителните добавки и гимнастиката помогнаха за това да се случи това „чудо на клиниката“, да стана майка на 43 г., при допълнителен „мъжки фактор“ като препятствие.  Не забравям да спомена професионализма и подкрепата на лекари акушер-гинеколози и ембриолози!

Успех на всички в тази борба! Не се отказвайте в никакъв случай! Борете се със всички средства!

Здравейте! И аз искам да споделя моята сбъдната мечта с Вас, нека и аз бъда надежда. Всичко започна преди 7години, когато решихме и ние да си имаме детенце.Мина една година никакъв резултат. Отиваме на специалисти и двамата, резултат азооспермоя при мъжа ми. Направихме операция от варикоцеле никакъв резултат.След още една изгубена година кандидатстваме за помощ от фонда следва инвитро.След успешна стимулация извадени 24 яйцеклетки, но нито един сперматозоид от направено ТЕСе. Голямо разочарование и изгубени надежди. Тъкмо се отказахме чух името Семра Кахраман. Заминаваме за Турция в клиника Мемориал. След успешно микро ТЕСЕ се намериха сперматозоиди.Оплодени 5 ембриона.Трансфер на замразен ембрион. И благодарение на Господ чудото се случи и при нас. Роди ни се прекрасния ни син.Не се отказвайте момичета.Бъдете силни и търпеливи.

И аз вярвам, че нещата ще се случат. Вярвам на специалистите от Свети Лазар- доктор Лачев ми вдъхва много вяра и надежда, че нещата ще се получат. При всяка среща ми казва, че трябва да вярвам силно и да не мисля негативно.

Аз не съм за тук защото моята мечта не се сбъдва, аз отказвам да приема факта и няма с кого да споделя в прав текст как се чувствам. На 38 г. съм, имам един спонтанен аборт през 2011 г. и някак имам бариера към метода ин витро. Можем да си го позволим, аз просто още явно се надявам незнам на какво. И двамата бяхме с.проблеми - той с псориазис, който му докара криптозооспермия, аз без овулация. Той оправи спермограмата, аз не блестя с редовна овулация, все пак се случва, ко усещам, че емоционално се сривам яко. Обезверявам се и ставам агресивна към себе си.
Той пътува, замина снощи и това за мен е дълга пауза. Мъчно ми е и не знам как да се мотивирам. Просто не приемам, че не се получава и тая гняв "защо на мен"...

Не си само ти, така че "защо на мен" не върви. И с риск да прозвуча много нетактично, ще посъветвам да не губиш време, защото годините минават и проблемите ще се увеличават/задълбочават

Намери АРТ специалист, посъветвай се! Ако все още имаш бариера, избери дали да осиновиш или дали да приемеш факта, че може да не станеш родител. Винаги има избор и си е твой

Здравей Мира
От 2011г. до сега са минали 7 години, които никак не са малко. Не знам защо имаш бариера към метода ин витро, може би си имаш причина, но помисли.. За съжаление времето си минава и нашите яйцеклетки безвъзвратно намаляват.. Аз съм на 36г. Запозната съм с този гняв, който описваш.. как нещо толкова лесно за другите е невъзможно за мен. Е, колкото и клиширано да звучи, няма невъзможни неща. Аз минах през какво ли не, първо спермограмата на мъжа ми беше ужасно лоша, при мен уж всичко беше ок. Той се лекува, резултатите се подобриха, но бременност нямаше. Правихме инсеминации - нищо. След това изненадващо аз забременях спонтанно и оп изненада - извънматочна бременност. Отстраниха едната ми тръба и ми казаха че другата ми е силно нагъната с множество сраствания - непроходима. /а когато правих цветна снимка уж всичко беше наред/ Сринах се психически не исках да виждам и да говоря с никой. Решихме да направим ин витро процедура, но за съжаление не попаднах на правилното място.. няма да влизам в подробности, процедурата не беше успешна. Отчаях се още повече. След година, направихме втора процедура и преди година се роди синът ми да ми е жив и здрав. Но най-голямата изненада дойде, когато малко преди Коледа, разбрах че съм бременна! Дай Боже всичко с бременността ми да е наред. Аз - с моята единствена срастнала и непропусклива тръба съм забременяла спонтанно, без да засичам овулация.. през този месец дори секса беше само веднъж. Та искам да кажа, че невъзможни неща няма. И няма нужда от агресия към себе си. Ти не си виновна за нищо. Опитай да се успокоиш и да бъдеш по-позитивна. Пожелавам ти да вземеш най-правилното за теб решение!

Благодаря, Ver0na,
наистина и от сърце. Усетох от думите ти, че ме разбираш правилно.
Стискам палци всичко да е наред с новото попълнение
Според мен е важно да коментираме и тази емоционална страна, не само изследванията и показателите.
Честита нова година, момичета

И след 10 години като си гледаш порастващото дете и побеляващи коси,  ще разбереш колко са били безмислени тези "бариери" и "ама да почакаме, има шанс". Имаш проблем , медицината ти дава шанс да го решиш.
Псориазиса и ремисиите му са случайни събития,  щетите които нанася също.  Отделно яйчников резерв на 40 и износване на бременност.
Извинявам се за "ти" - то.

Т.е. ми казваш да зарежа идеята?
Има доста емоции и фактология във всяка една история, споделена тук, които остават несподелени, защото няма нужда.
Дай Боже след 10 години да гледам подрастващо дете. Предвид горните не мисля, че ще се връщам назад да се чудя защо съм се надявала.
Усещам, че думите ти не са с лошо

Казва ти да узрееш ако можеш по бързо. Организмът по млад няма д стане. Яйцеклетките се скапват, а без помощ явно няма да стане.
Ако си ок без деца, няма проблеми.

Момичета, не бива да се губи кураж. Ясно е, че ще има неуспешни опити, но това не трябва да ни отказва. Важното е да намерим лекаря, с който да чувстваме емоционална близост и да подхожда персонално към проблема.

Казвам, че медицината ви дава щанс, който ще изпуснете ако се посамосъжалявате още малко.
Псориазисът днес е добре, утре няма да е каквото и да правиш. Да замразява мъжа между два курса, докато е добре  и я почвайте.

За съжаление това е неприятно нещо. Но наистина при удобен момент, действайте! Не бива да се губи време при ин витро процедурата.