Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Това е моята история.
Със съпруга ми сключихме брак през септември 2003 година. Искахме много да си имаме дете и затова и никога не сме се пазили. Само че съдбата ни беше отредила доста да патим преди това, по скоро аз. След като се оженихме при един рутинен преглед при АГ-то ми се оказа че имам бактериално-гъбична инфекция, започнах с лечението веднага, решихме със съпруга ми да изчакаме, а и така и аз щях да съм по-спокойна. Само че нещата доста се проточиха, защото се наложи да посетя няколко лекари преди някой да ми назначи адекватно лечение. След почти 1 година лечение нещата се оправиха. За мое най-голям ужас баща ми почина юни 2004 година, направо не бях на себе си няколко месеца, а и за капак на всичко ми откриха тириотоксикоза (гуша) 2 месеца и половина след смъртта му. Започна се пак едно ходене по доктори и изследвания и куп лекарства, имах чуството че всичко е против нас и никога няма да можем да си имаме дете. Ноември 2004 година цикълът ми закъсня с 1 седмица помислих че съм бременна, но тестът беше отрицателен и цикълът макар и със закъснение беше на лице. Оказа се че лекарствата ми за гушата са ми дошли в повече и те оказват влияние. Отново останах излъгана...
На следващия месец отново ми закъсня, този път закъснението беше 20 дена, само че аз си мислех, че пак е по вина на лекарствата, не исках пак да остана излъгана. На 1 януари 2005 със съпруга ми решихме да се престрашим и да направим един тест за бременност - беше положителен. Повторихме теста, за да се убедим, защото и двамата си мислехме че нещо теста е повреден, не можехме да повярваме че мечата ни се се сбъднала. Отново положителен - на 3 януари бях първа при лекарката - бременноста беше потвърдена, видяхме плодно сакче. Макар че ме водят забременяла след стерилитет от година и половина все пак чудото стана и няма по-щастливи хора от нас. Сега чакаме малко ни съкровище, което живот и здраве трябва да се появи септември.

Здравейте, момичета! 
Първо открих клуба за Проблемно забременяване в дир.бг, а чак след забременяването ми - и този форум. Моята история е публикувана тук. Взета е директно от постинга ми в дир.бг.



Успех на всички момичета!!! 

Здравейте и от мен!

Моята история в кратце - имах поликистозни яйчници и ги лекувах 1 година с Диане 35 , тамън се изчистваха и когато спрях лекарството - и хоп за 1 месец отново кистички....
а вече исках бебе... толкова неистово го исках, че направо ме обсеби тази мисъл и нищо друго нямаше значение... Дори не ме интересуваше къде живея, какво работя... просто исках бебе и мъжа ми също.
Обаче как да имам бебе като пия противозачатъчни, заради ПКЯ?!
Тогава отидох на гинеколог и казах това, което искам. Пуснаха ми изследвания на хормоните. Оказа се че ми е повишен Пролактинът. Който пък пречи на овулацията и забременяването.
Пратиха ме при ендокринолог, който предписа Бромокриптин.
Почнах да го пия. Пих го 3 месеца и на третия месец -  стана!
Всъщност бебеправили сме 3 месеца старателно.../преди това исках, но заради хапчетата беше ясно че няма да стане/ следене на графики, базални температури, цикъли, цервикални слузи, чудеса... кекс нон-стоп... направо екшън отвсякъде и надежди. Тамън вече си мислех, че няма оправия.... ходехме на спорт и двамата - аз на плуване, мъжа на фитнес... диети правех, хранех се здравословно, не пиех, приемах фолиева киселина, какво ли не...
И точно в месеца, когато и двамата работехме до късно, после спорт, хапване на бързо вечер и лягане по никое време, защото задължително се правеше бебе.... и най-малко очаквах че при тая умора и изнервеност нещо ще се случи...
то взело че станало!

Не губете надежда момичета, някой ден ще станете мамчета!
 
Трябва много да си вярвате и много силно да го желаете!!!

За да не повтарям това,което вече съм писала ето два адреса за мен:

http://www.zachatie.com/modules.php?name=News&file=article&sid=172 

и тук съм написала нещичко, въпреки че не е много по темата тук:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=29410.45

Мила, толкова се радвам за теб! Поднасям ти цвете за това че си герой, голям герой! Със сълзи на очи четях твоята история! Пожелавам ти да родиш едно малко сладко бебче, което да те радва много! Стискам ти палци и ще очаквам раждането на това малко-голямо чудо! Успех!

  Здравейте момичета!
Вчера си направих тест и е положителен
Страхотно е да се намираш в края и началото!
Вече бях се отказала от правенето на бебе, когато цикъла ми за пореден пут го нямаше и си казах:"Отново гадните фоликулчета!Отново овуто ми!"
 Но на 39-тия ден от закъснявянето си направих поредния тест! И дългоочакваната изненада стана факт! Живот и здраве ще стана мама!:preggo:

Единственото което ме мъчи са спомените от преди 2 години, като загубих първото си бебе!
Сега с цялятя си душа се моля това да не се случва отново!

П.С. Момичета, имам болки ниско долу! По принцип знам че е нормално, но ако можете кажете ми някой медикамент за да не ги чувствам! /Мисля си, понякога , че са контракции/
В момента пия Фолиева киселина и Нош-па!

Пожелавам на всички успех !

П.С. Момичета, имам болки ниско долу! По принцип знам че е нормално, но ако можете кажете ми някой медикамент за да не ги чувствам! /Мисля си, понякога , че са контракции/
В момента пия Фолиева киселина и Нош-па!

Пожелавам на всички успех !



Извинявайте, че нахлувам така!

Аз само да кажа, че аз през цялата си бременност имах болки ниско доло- същите, когато ще ми идва, постоянни и тъпи. Пиех в началото по 3 пъти на ден бусколезин, а след това но- шпа.

Поздравления и се пази!!!

Благодаря ти миличка, в момента съм на Нош Па и Фолиева и сякаш днес болките ми намаляха!Пазя се колкото мога!

Страхотна тема!Ако знаеш за този форум, щях да има с кого да споделям преживяванията си през последните 10 години. Та ето и моята история: омъжих се през далечната 1988 година, бяхме млади , не се замисляхме много - много и през 1989 се роди прекрасният ни син. Когато той стана на 7 години поискахме да си имаме второ дете, да, ама не ставаше, аз си имах диагноза поликистозни яйчници още от ученичка, цикълът ми беше нередовен, не винаги имах овулация и след 1 година неуспешни опити се обърнах към лекар.Последваха множество изследвания - оказа се че имам повишен пролактин - пих една година лекарства, после противозачатъчни за регулиране на тестостерона, после вече не си спомням колко курса Клостилбегит за стимулиране на овулацията , последва  непрекъснато наблюдение на овулацията, фоликулът се пукаше, спермограмата на мъжа ми беше наред и пак не ставаше. И така години наред. Когато през февруари 2001 година ми закъсня се страхувах да направя теста, оказа се положителен, когато отидох на ултразвук в 7 седмица и ми показаха тупащото сърчице в плодния сак загубих ума и дума. За съжаление след няколко дни прокървих, лекарите не можаха да направят нищо и последва кюртаж. Същото се случи и през март 2002. Последваха изследвания, загуба на време и пари, а вече бях минала 35 години, а  отговор защо не мога да задържа бебето не получих.  Като последен опит през 2004 година с мъжа ми се включихме в групата за лечебен глад на доктор Георгиева и след това 6 месеца спазвахме правилата за хранене , спрях всички други хормонални препарати, вече на никой и на нищо не вярвах.Когато през октомври 2004 цикълът ми закъсня, дори не помислих за тест, пак реших че са хормоналните проблеми, но след няколко дни взех тест, не повярвах на втората чертичка, купих още няколко тест , докато се убедя. Минах през ужаса на ехографските предположения за извънматочна бременност, кървене почти през цялото първо тримесечие,напредналата ми все пак възраст - на 38 съм, но благодарение  на професионализма и спокойствието на най-страхотния лекар когото познавам - д-р Лазов от Перник сега до мен спи едномесечната ми дъщеричка Деница. Имам и най-щастливия 15 годишен батко!
Не се отчайвайте момичета, никой не знае кога съдбата ще му поднесе подарък! Пожелавам на всички да гушнат по едно сладко бебче като награда за всичките си мъки и усилия!

Здравейте, моята история не е толкова сложа, но и аз не съм се паникьосвала. Месец май 2003год. решихме да почнем да правим опити за дете, т.е. да спрем да се пазим, а то когато стане. Аз съм с нередовен мензис, но не съм си мерила никога температурата, за да зная кога съм в овулация и кога да го правим. По едно време малко се паникьосах (признавам), но беше повече защото разбрах,ч е сестра ми и най-добрата ми приятелка са бременни. Но ... и при нас стана. След 8 месеца опити, точно когато най-малко мислех за това, защото  ставах леля и решихме да се оженим с приятеля ми .... то взело че станало. Оказа се, че на сватбата си съм бил бременна без да зная. Уверих се, че винаги става когато най-малко го искаш. Не че не съм го искала, но ми предтоеше смяна на работата и даже си казвах дано не стане точно сега. Сега се радвам на една малка (почти)десетмесечна принцеса.
И твърдя, че по-хубаво нещо от това да си майка ...... няма. Въпреки, че сме се разбрали с мъжа ми, когато Йоанка навърши 2 години да почнем да правим следващото .... аз искам още сега да го правим - искам още едно слънце в дома си.
Дерзайте бъдещи майки. и не забравяйте: най-важното е спокойствието и не го мислете много (когато най-малко го чакаш, тогава ще дойде)

Ние бяхме вкарани в някаква графа за "проблемни" и искаха да ни правят някакви специални изследвания по този въпрос. Повече от две години опитите за забременяване бяха неуспешни, и накрая - спонтанен аборт. Така се случи, че няколко месеца след аборта се преместихме в САЩ. Тук т.нар. "възпроизводителни проблеми" изчезнаха от само себе, имаме вече две момченца на 3 и 5 годинки, да не им е уроки! Обяснявам си го само с факта, че много се успокоих тук. Общо взето - това си остава моята лична рецепта: колкото се може повече спокойствие!

Ще ме извините, но това последното ми мирише на евтина самореклама!
Простете за включването!

Здравейте мили момичета,
не съм общувала много с вас, защото нямах интернет,но редовно ми носеха да чета споделеното от вас.
Диагнозата ми беше поликистозни яйчници и повече от година нямах нито една овулация. Бях се отчаяла. Тъпчеха ме с какви ли не хормони и искаха да ми правят операция. За капак на всичко се оказа, че мъжките ми хормони са три пъти завишени. Лекарят ми каза, че трябва да си почивам три месеца от хормоналаната терапия и през това време няма да мога да забременея, просто било изключено. Реших да си почина, защото бях взела да се побърквам. Още първият месец на почивката забременях. Не можех да повярвам. Правех тест след тест и мислех, че втората чертичка ми се привижда. Лекарят го потвърди. Чудото беше станало. Бях на седмото небе, но когато доктора ми каза че чакам близнаци щях да получа инфаркт. Сега съм в края на осмият месец. Живот и здраве след около 2 - 3 седмици ще се появят със секцио нашите дългоочаквани бебоци.
Стискам палци и на вас. Моля се и вие да изживеете подобно чудо и щастие. Не губете кураж. След лошото винаги следва добро.

Реших и аз да споделя най-красивият миг от живота си!
С мъжът ми нямаме брак все още,заедно сме от 3 години,още първия път когато бяхме заедно,той с усмивка каза:"Искам дъщеря от тебе!",при което аз си помислих че е луд,за първи път сме заедно,а пък и бъдещето ни въобще не беше ясно,както и да е,но ми гална и самочувствието трогнах се много.И никога откакто сме заедно още от началото той не ме пазеше,аз му казвам той добре и си знае неговото.И така времето си минаваше и с това негово желание за дете,направо ме зарази и мене,много бързо се бях пренесла при него,живеехме си,работехме си заедно,обичахме се ,всеки ден все повече се влюбвах в този мъж,кавалер голям,абе ИСТИНСКИ МЪЖ ви казвам,и си казах той ще е момиче!Започнах тайничко да си купувам тестове като наближи датата да ми дойде М,отрицателни всеки месец ,брей взех да се чудя как така досега не съм забременяла/имах тогава една цветна бременност от бившия,която завърши с аборт по мое желание/,времето си минаваше,а аз вече 1год. и половина-нищо.Взех да се вманиачавам и си помислих че нещо не ми е вред,записах си час в кварталната поликлиника при една гинеколожка :  /голяма грешка/отидох обясних и безпокойството си,пусна ми една микробиология,цитонамазка и хламидия-отрицателен.Микробиологията ми била много лоша,цитонамазката-имала съм предракови клетки представете си,изменения в шийката на матката и куп други глупости,с които"как ще забременея?".С голям рев се прибрах вкъщи,една седмица ходех като луда ,а по същото време посещавах екстрасенска и тя ми казваше че нямам такова нещо,да не я слушам.Въпросната докторка ми изписа 5 метра рецепта с антибиотици,инжекции и специални свещички и още някакви лекарства,поръчах ги в аптеката,но така и не отидох да си ги взема.Благодарение на моята екстрасенска,която ми даде визитката на позната нейна гинеколожка много добра,все пак да ме види още един специалист и тогава да се помпам с тези инжекции и пр.Послушах я,записах си час посетих въпросната лекарка ,носех си старите изследвания и й обясних подробно защо съм решила да отида на преглед и какво впоследствие са ми казали-едва ли не че няма да имам деца.Еййй как ме хваща яд на тази Георгиева от 30-та поликлиника в Обеля,докато ми намекваше колко съм зле и едва ли ще забременея,сълзи се стичаха от очите ми и тая хич не й пукаше бе .Както и да е новата гинеколожка погледна изследванията ми и се чудеше какви са тия фантасмагории дето си ги говори тая овца .Каза че това не са никакви предракови клетки,а бактерия която се намира в дебелото черво  и по кожата,а аз я имам във влагалището,можело да попадне там при анален и след това вагинален секс,/което аз  не го практикувам/,а може и от едно бърсане с хавлия да попадне там,каза че това не е нищо обезпокоително,жената ми предписа 4 хапчета,които се пият на 2 пъти е свещички против гъбички и хапчета за мъжа ми.Нямах никакви изменения в шийката и темподолни,при прегледа всичко ми беше изрядно,пуснахме нови изследвания и се оказа че е това което каза гинеколожката.След лечението ми всичко беше на 6 .Първо пожела да направим изследвания на мъжа ми,а след това да започне с мен  понеже при жената както всички знаем изследванията са надълго и широко.Но не се наложиха никакви изследвания,т.к. 8 дни имах закъснение една вечер направих тест-положителен ,неможех да повярвам когато най-малко очакваш и мислиш за това,то просто се случва.За съжаление на сутринта имах кафеникаво зацапване,което продължи цал де,на другия ден вече си беше ярка кръв,и когато ми падна едно парче отидох на лекар,е виждаше се мястото където е бил плодния сак,но вече го нямаше,коремът ми беше пълен с кръв.Тръгнах си качих се в едно такси плаках с глас ,прибрах се вкъщи-още едно парче,гледах го плаках и се питах защо се случи?Мъжът ми виднага дойде плака с мен милият,прегръща ме,целува ме и плаче.След 10 дни спря кръвотечението,нямаше нужда от кюртаж бях се изчистила много добре.Докторката не каза да се пазиме 6 мес.,аз го знаех,е пазихме се точно 2 пъти,и си викам абе то ако е писано да забременея ще стане,ако не е няма,я давай кво ше се пазиме да не съм абортирала в 4-5 месец,матката няма какво да се възстановява в толкова ранна бременност.Еми да на следващият месец пак бях бременна,на втория ден закъснение се светнах че тука има нещо,а цяла седмица ми се гадеше не се светнах,ама карай.На секундата запраших при моята гинеколожка.Е цялата ми бременност мина чудесно с нейна помощ  и сега си имам едно страхотно момченце благодарение на Господ!!!