- Публикувана: 18 септ. 2008, 15:59 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2008, 21:41 ч.
Защо сключихте църковен брак
Не сме. Имам лека непоносимост към църквата като институция. Момичетата вече са обяснили голяма част от негативите. А това да сключа църковен брак защото съм кръстена и се водя христянка - няма логика, след като сега, вече оформена като личност, самата аз не се определям като такава. Евентуално може и да се съглася в някакъв бъдещ момент заради мъжа ми (майка му не възприема как така сме без църковен брак), но по-вероятно е да не стане.
Защо цитирате само началото и частта за жената. Частта за мъжа според мен е доста по-интересна.
"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, ...но, както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както Христос обикна Църквата... Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си; който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява... Тази тайна е велика!... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът!"
"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, ...но, както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както Христос обикна Църквата... Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си; който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява... Тази тайна е велика!... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът!"
Зна4и съм била напълно права в твърдението си, 4е според православието жената трябва да се покорява на мъжа си. Ти само добавяш, 4е и на Господ трябвало да се покорява, не само на мъжа си. А аз то4но това казах по-горе-- 4е не искам да се покорявам на никой-- нито на Господ, нито на мъжа ми. Така 4е не ме обвинявай, моля, 4е говоря на изуст.
А 4астта за мъжа да ти кажа никак не ме трогва и възторгва. И тя ми е неприятна. Не искам мъжа ми да се 4уства задължен да ме оби4а, още по-малко да ме храни и пои. Аз възприемам мъжа си като най-добрият ми приятел в живота, а не като някакъв закрилник и стопанин. Ако спре да ме оби4а, смятам 4е трябва да е свободен да действа както реши, а не църквата да го плаши, 4е това е равнозна4но на самоомраза. Ние не сме една плът, а двама отделни души решили да са заедно в живота...
Никого не обвинявам в нищо. Пуснах цитата от желание за прегледност, а не за спор. За мен вярата е личен избор.
Извинявай, Дин4о. МамаЗ ни беше обвинила, 4е говорим на изуст и изразяваме "безумни" мнения...
Е,ние сме бракосъчетани от преди 25 години и тъй като след 4 дена е сребърната ни сватба решихме днес да се венчаем и пред БОГА.Така,че следобяд ще сме вече с църковен брак и сребърни халки:)
чудесно.най-добри пожелания.
сега вече е възможно да се сключва само църковен брак.от 4 години е така , но има доста неща които да се подготвят и специално разрешение.
ние бяхме готови на това , но :
на 6 май баща ми е именник , а свекървата има рожден ден , а и имаме много приятели които имат личен празник.в един такъв ден пускам телевизора и виждам по БТВ извънредни новини-либия обявява смъртните присъди на медиците/първите/.репортера моли жителите на София да се съберат в двора на храм,,св.георги" да запалят свещ в знак на съпричастност към медиците.
разтревожена се обадих на приятели които могат да отидат , защото от сливен няма как да го направя лично.запалих свещ на прозореца.
гледам новините в 19.00 и какво става:църквата затворена.помолени са всички да напуснат и щракнали резето.не било тяхна работа да вземат страна,да не се разсърди либия и да не се предизвика атентат.
от тогава в църква не влизам.всеки носи вярата в себе си .а и не е нужно да си в църква за да се помолиш от душа и сърце.
Е,ние сме бракосъчетани от преди 25 години и тъй като след 4 дена е сребърната ни сватба решихме днес да се венчаем и пред БОГА.Така,че следобяд ще сме вече с църковен брак и сребърни халки:)
Ние със съпруга ми имаме само граждански брак. Причините да не сключим църковен са като на всички, изказали се преди мен. Но след като присъствах на венчаването на кумовете ни, си промених мнението и може би един ден и ние ще сключим.
Веднага след гражданския брак сключихме и църковен.Много ни хареса важно кой извършва ритуала и как го извършва.
Венча ни попа,който е кръстил мъжа ми и преди седмица и детето ми.Не съм силно вярваща,но чрез църковния брак се чувствам по-истински свързана с човека до мен,отколкото в гражданското/не ,че и там не се вълнувах/.
Сключих църк.брак по чисто прагматични причини. Церемонията и обстановката са далеч по-тържествени от ритуалната зала. Въобще не слушах какво ми приказва свещеника от офиц.част.
Единствено последните думи от "сърце", т.е. извън канона, страшно ми харесаха:
- Когато жена ти каже, че отива при шивачка, повярвай й, не си разваляй брака.
- Когато съпругът ти каже, че отива на футбол с приятели, повярвай му, не си разваляй брака.
Заради по-съвременното си отношение към живота този наистина свестен, съвестен и морален свещеник бе отлъчен от църквата от варненски митрополит.
Единствено последните думи от "сърце", т.е. извън канона, страшно ми харесаха:
- Когато жена ти каже, че отива при шивачка, повярвай й, не си разваляй брака.
- Когато съпругът ти каже, че отива на футбол с приятели, повярвай му, не си разваляй брака.
Заради по-съвременното си отношение към живота този наистина свестен, съвестен и морален свещеник бе отлъчен от църквата от варненски митрополит.
Сключихме само църковен брак. Не се интересувам от държавни институции. За нас беше важно бракът ни да е пред Бога в свято място.
Мисля, че съвета е доста грозно място за брак и не бих се чувствала изобщо добре ако в сватбата ми нямаше нищо християнско и религиозно.
В църквата се чувствахме вълшебно. Беше много силен момент за нашата сватба.
Мисля, че съвета е доста грозно място за брак и не бих се чувствала изобщо добре ако в сватбата ми нямаше нищо християнско и религиозно.
В църквата се чувствахме вълшебно. Беше много силен момент за нашата сватба.