заради съмненията за скарлатина, която никаква я няма.
/ 
днес е на градина но се оказа че е минало есенното тържество за което много съжалявам .Но пък днес в яслата ми казаха че другата седмица ще имат такова тържество но без майкте обаче ще ги снимат.Аз сега съм самичка и се чудя какво да правя то било хубаво да имаш свободно време 
И все така чаровен и красив!!! (пфу-пфу-пфу) 
Много, ама много те обичам и утре ще те събудя рано-рано да ти честитя и по телефона 
:
,Елла също съм я снимала ,ще гледам да обработя да пусна видео!
Зечи, зло да те забрави! Честит рожден ден! Да си все така мила и грижовна майка, борбена, обичана и обичаща!)". Звъним на вратата на отделението - отваря една заспала санитарка. Казвам й за какво съм дошла, а тя почна да ме убеждава, че щом нямам контракции, нямало да раждам, можело това да не са води, а от натиска на бебето да съм се била изпуснала. Патка абсолютна, без извинение! Добре, че бързо дойде и сестрата, та пое нещата в свои ръце и оная не се обаждаше повече. Тук е момента да ви кажа, че в провинциални болници като нашата в празнични и почивни дни няма лекари на смяна, освен един дежурен за цялата болницата. Всяко отделение си има от някой от неговите си доктори на повикване. Също така, тукашните гинеколози са си изработили система и практика всеки да си гледа неговите си бременни и родилки - т.е. при който си ходила на жк - той си те изражда, дори и да не е на смяна в момента(затова всички практикуват платени жк), а ако е възпрепятстван, тогава те поема друг, без да му дължиш нищо. Цялото това лирическо отклонение, за да ви обясня, че тогава в аг отделението нямаше лекар. Та приеха ме, обадиха се на доктора ми, попълвахме документи, мина си цялата процедура с всички екстри (тоалет и т.н.), сложиха ме на монитор за тоновете, а при мен никакви контракции, от време на време леки течове и все още никакъв доктор на хоризонта. По едно време сестрата без да иска се изпусна, че като се обадила на доктора, разбрала, че той е някъде на далеч извън града и щял да тръгне, ама не знаели кога ще пристигне. Е, в тоя момент леко изкрейзих - как така ще раждам без доктор! Тогава ми обясниха за врътката между лекарите и малко се успокоих, ама малко, щото пък последва обяснение, че щели да събудят докторката, която трябвало да замести в този случай, ама не още (нещо като "тати ще ми купи колело, ама някой друг път"). Междувременно на мен ми се появиха леки контракции, но както си се появиха и взехме да ги дебнем дали ще станат силни, редовни, чести.... така и си изчезнаха. Даже мен взе да ме избива на дрямка. Към 5ч. сестрата взе да се притеснява от това положение, обади се на докторката и взе да се приготвя да излиза от смяна. Дойде новата акушерка, дойде докторката и се оказа, че при мен положението е до никъде - контракции - никакви, разкритие - 1,5см., води - продължаващи да текат по малко, но пък тонове на бебето - прекрасни през цялото време. И така в крайна сметка в 6 и половина ми включиха окситоцин и ми дадоха едно хапче за по-бързо разкритие. Към 7 и нещо се появиха и контракции. Докторката пък си тръгна, защото с това никакви разкритие до обяд нямало да родя и обеща да се върне бързо. И така, лежа си аз, следим контракциите с акушерката. Мина час, минаха два - доктори пак никакви. Контракциите станаха вече доста силни. Към 10ч й викам на акушерката "да знаеш, че момента наближава, търси някакъв доктор", а тя вика - "аааа, много ти беше малко разкритието, не е възможно". Продължих аз да настоявам на своето, тя се видя в чудо с мене и се остави да я убедя да ме пребърка за разкрие (тук това не е позволено да го правят акушерките), за да се убеди. И като го направи не смогна да бърза да сваля ръкавиците и да търси телефон, защото наистина разкритието ми беше вече пълно. И после вече нещата се развиха светкавично. Докато тя звънеше по телефоните (моят доктор беше още на път, докторката, която ми включи системата пък се оказа извън обхват) усетих, че ще започват напъните. Казвам го това на акушерката, а тя – „не, в никакъв случай няма да напъваш, дишай дълбоко”. Хубава работа – предишния път ме караха да напъвам, а тоя път – недей 
. Да, ама не напъвам аз, то си тръгна естествен напън. Дишам дълбоко и бавно, старая се от мен нищо да няма, но то си напъва. И в тоя момент вече си виках – Пачи се притесняваше да не родя при някой пиян доктор, пък то виж какво става – ще родя без доктор. А акушерката ме успокоява, че за 32 години практика се било случвало да изроди сама бебе, така че да не се притеснявам. И все така си стоим в предродилна зала и чакаме доктор. До момента, в който вече нищо не може да бъде спряно. Едва се вдигнах, направо си ме занесоха в родилна зала, в тоя момент дойде и докторката, току си сложи престилката и ръкавиците, аз извиках „много е силен тоя напън” и бебето излезе. Останалото е ясно – беше момиченце, беличко още от раждането си, страшно приличащо на Стени като се роди. Може би затова това бебе го обикнах и почувствах още от първия миг(защото при Стени, колокото и да бях щастлива след раждането му, всичко ми се струваше някакси нереално и трябваше да мине време, за да го почувствам като моето си дете, което обичам повече от всичко на света) - сякаш се познавахме отдавна. Препоръчани теми
Маги на втората песен ме отрзва... 
И аз съм на опашката за разказа, когато сколасаш, разбира се.