.
. Залива всичко. И расте. И не спира. И не разбирам от къде е. А детето болно и на земята в кухнята. Почвам да крещя да не мърда от там и тичам да сваля предпазителите на ел. таблото. Обаче не съм порастнала достатъчно и не ги стигам. Ако щете ми вярвайте, набрах се на касата на вратата на върховете на пръстите си. Не съм се набирала сигурно от ученичка. Ама в главата ми само мисли за детето дето е на земята и водата, дето не знам от къде идва и минава. Естествено не можах да сваля предпазителите щото са доста затегнати и се юрнах да търся столче. И си мисля как съм боса, а нямам избор и трябва да мина през надигащата се вода за да стигна до столче. Е минах крещейки през цялото време на Петър да не мърда от мястото си. Изключих бушоните. Водата вече беше до глезен. Отидох по-спокойна при малчо и го качих на дивана. Той явно усети, че е напечено и се държа изрядно. Игра си и не мръдна от дивана. Върнах се в коридора и запречих вратите към стаите за да спра водата, отиваща към ламината. Добре, че имах натрупана в коридора една голяма купчина пердета, завеси, кувертюри и възглавнички за пране та те послужиха за "бентове". Междувременно грохотът поотшумя. А банята суха 
. Бойлера здрав и на място 
. Отварям капака на шахтата дето минават тръбите и , водосточната тръба изчезнала на половина. Направо се спраскала и станала на трески. И явно цялото количество вода от нас до покрива се е изляло в нашият коридор. Добре, че имаме една дупка, дето я оставихме да втора тоалетна, но за по-натам. Та през тази дупка е избила водата в коридора. Толкова е била силна вълната, че е отнесла парченце от стената. Ако не беше тази дупка щеше да ни замине и казанче и кухня и кой знае къде щеше да избие. И като си помисля, че Пепи беше точно в кухненския ъгъл 
. Както и да е. Аз като разбрах вече какво е станало се отпуснах, разтреперих се и ревнах. После ми мина де. Ама пък по-късно колко съм се смяла. Като почнаха да идват разни майстори и да звънят по телефоните на шефовете си. И никой не им вярва, че тръбата я няма. После идват да видят и се блещят и на свой ред звънят телефони, и идват други и пак се чудят... и така цял ден. Стана много дълго, та спирам с моите приключения.
..
Присъединявам се към Мая с пожеланието това да е последното подобно премеждие!
То работата край няма, така му кажи на мъж ти, нали знаеш, време никога не остава, то се отделя
. А иначе проблема го оправиха, но не съм сигурна дали това не е временно решение. Разбиха комина на покрива и пуснаха от горе една по-тънка тръба в съществуващата дебела. То дебелата я няма само в зоната на нашия апартамент. Тънката тръба я уплътниха към дебелата с пяна, но и това не знам колко ще издържи, защото бръкнаха през отвора за отчитане на водомерите, а свободен достъп до пораженията така и не е имало. То за да се оправи реално е необходимо да се изкърти банята, т.е. поне стената на комина. Но до нея са хванати бойлер, вградено казанче и няма да е лесно. Тези дни ще ходя до офиса на строителя и по други задачки и ще проверя това решение за постоянно ли го имат. Защото сериозно мисля да заведа дело. А иначе те все си изчистват ръцете със съседния строеж, че от там били проблемите, понеже съседа се забавил с дигането на сградата си. Но това мен въобще не ме интересува. Като знаят, че не са си измазали от вън, за изолация пък да не говорим и като знаят, че фактичести ние се нанасяме да живеем на наредена тухла, измазана само от вътре, можеше да не дават зор да се местим 
. Сега да ми платят те тока, дето котлето работеше на максимум, плюс духалка и над 18 градуса не можеше да вдигнем. А как ще ни върнат моето здраве и здравето на детето, дето постоянно духа от стената и в стаите и в банята, те да решават. Те щели да си оправят щетите . Ама аз казвах, че така ще стане месеци на ред, ама те не, нямало проблем и всичко си било на ред, юриш бързо довършителните работи и айде мило семейство с бебе, пренасяйте се буквално в най-големия студ. Лошото е, че роднините ми (трима от тях) вместо да ни подкрепят ни упрекват, че мрънкаме. Слава Богу, останалите също смятат да водят дела. Ама на следващата среща ще ви разправям, ако ви се слуша. Я строителя го водят от най-добрите и много го хвалят. Но и това няма да продължи дълго .
. Ние в четвъртък с М@я си направихме една разходка, много приятна (поне за мен, че й надух главата с моите премеждия 
) и съм на срища за нови срещи .. 
Ива вече не пита кога ще ходи, а от време на време казва, че ще ходи на пролет, а сега ще си играе с леля Или (Вили, малко я е прекръстила ).
За капак нощеска се схванах жестоко и по случая си отвисяхме с мъжо половината ден в поликлиниката, биха ми 2 инжекции, от които едната конска доза, прилоша ми, за малко не припаднах при лекарката, сестрата мърмореше, че съм много слаба и няма къде да ме боцне. После пък се схванах и от тях и не можех да ходя, та мъжо почти ме влачи. Абе мани..... Дано ми мине скоро. 
кошмар! Съвсем ме отказа да си търсим ново жилище 
.
,
. 
Лелееее Мелодия вие сте в некъв постоянен екшън.Егати и новото строителство.