Августовска топлина носим в нашите сърца и не ни е страх от зима зла

Миленка дано бързо се оправяш  А за Токуда  - аз отдавна пиша, че хотелското обзавеждане и гледката към Витоша не правят една болница добра 

 
Дано скоро се оздравееш,че се измъчи вече.

миленка,

Миленка, бързо да се оправяш
Пък моята услужлива щерка днес взе че спря пералнята преди да е изпрала и много държеше да ми помага да простирам  , защото вътре беше любимата й "нана"/калъфката за приспиване/. Добре че копчето за отваряне стои блокирано няколко минути след спиране, иначе всичко щеше да е пенлива вода

mmilena 

а за другото, когато му дойде времето  

 Добре,де,Блу. Ти не пиши за "другото", а за други неща .
 Но предполагам,че сега времето ти е кът.

Миленка, радвам се, че вече си у дома макар и на антибиотик. Дано скоро приключиш с пиенето на хапчета и бързо възстановяване.
Кайли, не ми беше приятно да го оставям да скимти, но ми беше страшно важно да балансирам, защото при Милен поех риска, но в случая щеше да е неоправдано. Така или иначе аз по 6-7 месеца в годината съм съвсем сама с тях и наистина ми е много важно да имам 1 час на ден /в светлата част на деня/ в който да мога да свърша и нещо друго.
Блу, добре наминала 
Албена, днес късмета е бил на твоя страна 

Ммилена, радвам се че си вече вкъщи!  Бързо доизлекуване!  За Токуда съм чувала и хубави неща, но ние като ходихме за рахитните проблеми на Иво, беше точно след откриването и направо  - страхотна липса на организация, препращаха ни от едно място на друго, голям хаос беше.  Сега сигурно е по-уредено.
Блу, не е честно - някои знаят нещо, други - нищо 
Албена, и Иво много обича да ми помага с простирането - хвърля щипки долу 
Ние днес пак не спахме  , бяхме в движение цял ден, но това не помогна да заспи лесно и сега. 
А ако става дума за "възпитанието" в кърмаческа възраст - не съм го оставяла да плаче тогава. И не с оглед на съседите само, не смятам че по това време може да го науча на нещо, каквото и да казва Спок. А иначе, вярвай ми, Нана, няма такива кукувици, като тези около нас - един пример - звъним на свекър ми, който се е заключил вкъщи и е забравил ключа в ключалката  , и съседката отгоре идва да види какво става, защото при звъненето у нас, на нея "много й жужало" горе Да не говорим за въпросите защо това дете сега плаче повече, отколкото като било малко      и т.н, и т.н... Ама, жив и здрав да ми е, тренирам за истинския пубертет 
Много хора се губят наистина  В другата отчетна се сърдят, че много се пише, тук - обратното 

  Копирам си поста от една друга тема....,че не ми се пише наново:
Аз вчера излизам от Токуда (от плумологията) и повече кракът ми няма да стъпи там.Може да съм имала лош късмет с лекуващата ме "доктор"  Бенова,но такова безхаберие не съм срещала.За 7 дни престой въпросната докторка мина да ме види само 1 път.Няма визитация,няма чудо.Никой не ти казва какво ти е състоянието,какви са ти изследванията,имаш ли подобрение и т.н.Сестрите ти вливат предписаният антибиотик и това е.Изписаха ме 1 ден по-рано,като в епикризата е сложена утрешна дата,за да си вържат гащите и да не си търся 85-те лева за 1 нощувка по-малко.А въпросната Бенова така и не се появи.Изписаха ме някакви други доктори,след като вдигнах скандал,за това че никой не идва изобщо да ме види как съм. и т.н направо им казах да ми махат абоката и че напускам........разказът ми е много дълъг,но това е в общи линиии............А да,и установиха,че имам засегната плевра(което беше опасението на джи пито),чак като ме изписваха   ...........,а 6 дни изобщо никой не ме преслуша....Абе ужас....да не му се налага на човек да има работа с доктори...............

 Това е горе-долу.Да не ви занимавам с подробности,но много ме е яд,че още вчера не подадох оплакване срещу тази докторка.Но ако ми остане време в понеделник ще отида да го направя.
 И понеже продължава бая да ме боли дробът в понеделник отивам на друг доктор и така да видим до кой номер антибиотик ще стигна...........

Поздрави и целувки за всички.

Във вторник Дани без малко е щял да получи гърч, добре, че баща му бързо е реагирал. С висока Т при докторката и едвам са я смъкнали за трети път и ми се обадиха от Окръжна болница. Направо само имах сили да си порева, веднага тръгнах от работа. Колегите ми като ме видяха, казаха да карам внимателно и да тръгвам.
Бях при Дани неотлъчно, включваха му система, беше много жално, не го пожелавам на никого. За първи път в болница, за първи път система, нощес вдигна висока Т и му биха аналгин в крачето, после сумтя, въртя се, катери се по мен, докато не заспинка. На другия ден казаха,ч е ще стоим три дни, не дадоха да се сменим с Митко и до вечерта изкрейзих да ни изпишат да си отидем вкъщи, докторката се оказа свястна и ни предписа едни капки за растройство и ни изписа. Нямам думи за отношението на някои хора. Добре че ме изчетохте, да ви се пооплача. Не бях на себе си. Исках аз да съм болна. Сега вече сме добре, имаме зверски апетит, обичаме попара, ядем манджи и сме на диета, по принцип. Сутрин се събужда освирепял и дърпа баба си за ръката да му прави закуска.
Лека нощ! Сладки сънища!

Ммилена, съжалявам че така се е получило!  Дано скоро всичко е наред! А като знам политиката на б-цата, тази "д-рка" едва ли ще остане там, след като се оплачеш.
Пепеджинс, ужасно  , радвам се че вече сте добре! 

Миленка, Пепеджинс, много съжалявам за всичко, което сте преживяли  Гушкам ви много силно 

да пробвам и аз с едно "запис"  

pepejeans, пожелавам ви и двамата с дани да сте здрави и да нямате повече такива изживявания!

ММилена  

само запис
Миленка,пепеджинс 

Elwing, д-р Спок е книгата с най-глупави съвети, която съм чела някога...  
Ивчо ще започне да се занимава сам - има време. Лора вече го прави ...
Сега е на етапа "защо" и ги нищим едни теми не е за разправяне... Днес накрая ми писна и съвсем непедагогично казах "Край.Точка по въпроса." а Лора ми зададе поредния въпрос: "А, къде е точката?"