Фивче -


Направо броя дните да минат тези три месеца и да се облекчим малко. Определено не сме от най тежките случаи ама като ми е жал и не искам да плаче...При най малкото мрънкане аз съм се събудила и станала.Та аз съм си куку
ама как да го оставя милото ми мишле. 
Попадаш в много добри ръце!А и за този лекар се чака почти година,браво че си успяла да се запишеш за толкова скоро!
.
.Ама вече и от теб ме гони параноята както от Ники, в смисъл, че ме страх да не ме оставиш сама с Дари да го гледам....както направи Ники в съня ми.Майтап ви се струва, ама съм станала МНООООГО страхлива.
.Спря да кашля, викам й "къде ти е дъвката", тя ми казва "в устата".Накарях я да си отвори устата да видя, е там си беше.Ама аз и я взех, за да не се задави с нея....Казах й, че ще дъвче когато баща й дойде.От страх лиших детето от дъвка
,ужасна съм просто..Чак ме е срам
!
Спомних за годините преди новата ера, когато ходехме на училище и даскалите ни караха да си изхвърляме дъвките 


Още сме на вили и могили, в хола се прескачаме с кашони, торби и километри канап. Снощи за пръв път сготвих на новата си печка

за Лейди и нейната прекрасна малка Мишка - знам от опит какво е най-накрая да гушнеш и да погалиш малката душица след напрегнатото очакване за добри резултати и прибиране у дома. Ние по същия начин чакахме да си вземем Криси вкъщи и да бъдем трима. Да ви е жива и здрава, много усмихната, палава и бъбрива 

Варненският лекар да не е д-р Александров?
Не пиша често в тази тема, но това не значи, че не ви шпионирам.
