Нашите любими торти ... глазури, покрития и фигурки за тях 56

Вечерен бюлетин 

Малката принцеса на Руми се казва Ида!  Още веднъж да е жива и здрава и много радости да носи на мама, тати и бати  

Е то това е най лесно. Ама има значение и това как ще я сложиш и завиеш.
Извинявам се предварително,ч е не е по темата, но мпже на някой да му е полезно.
5-6 настъргани ябълки (отцедени)
1/2 ч.ч захар
1ч.ч. смлени орехи
галета- 1-2 с.л. (може и повече да поеме)
канела на вкус
(може да се добави и джинджифил, но ние си го пбичаме само с канела)

Корите си ги мажа със загрята смесена мазнина (олио+масло), разтилам плънката по цялата кора (не е задължително да я покрие пълно), хващам 2 листа от готовите точени кори (ако са домашни си е 1) и навивам на руло. Понякога го правя вит, но днес беше на пурички, като този тиквеник

Пепи, супер! Аз така правя точно тиквеника, ама не знаех дали се запържват или не ябълките! Мерси  много!

Да е жива и здрава малката Ида и да е кротко  и послушно бебенце, за да може мама Руми да продължи да прави торти

Нещо ми хареса да ви разказвам приказки за лека нощ. А, и тая определено  освен че е вкусна е и поучителна.
ТОРТА „Борбата между съдбата и ината”
Продукти: Ще ги изброявам едновременно със стъпките по правенето на тортата.
Време на правене: Докато уморите съдбата.
 Почвам да си правя торта. По желание на рожденничката, кремчето е от Квасена сметана, Крем Оле, Сух сладолед Ванилия и крема сирене /може  и без него/. По мое желание вадя какаови блатове от фризера /щото само такива ми пратиха от една фирма/. Оставям блатовете на другата маса да отидат до нивката.
Крем: ПЪРВО квасената сметана МЕГЛЕ, че е най-капризна. Приготвила съм си 3 кофички, но се чудя: „Дали не са много? Дали да не сложа само 2?” Отцеждам аз над мивката водата от кофичката и продължавам да се питам. 2 или 3?!?! Съдбата, отговаря на въпроса кратко и ясно: „Шльоп!!!” Цялото съдържание на първата кофичка пльоква в неизитата купичка от супа. Ясно! Ще бъдат 2 сметани. Другите оцеляха. Разбих ги с пудра захар на що-годе пухкав крем и айде на студено в хладилника.
ВТОРИ КРЕМ: Крема сирене със пудра захар. „Хелиос”, разбира се. Бъркам си го аз, и пак си задавам въпрос: „Да го слагам ли това крема-сирене? Дали пък няма да стане много тежко? Обаче си бъркам. Гъстичко става, знаете как е. Решавам да разредя с течната есенция. Хем да поеме аромата, хем да разреди крема. Уискито е скрито от известно време /тая приказка вече ви я разказвах/, та решавам да си сложа ромова течна есенция. Отварям ампулката и си я друскам докато разбивам.  Аз си я тръскам, тя си капе в крема и си разбивам и пак се чудя дали да слагам тоя крем. Съдбата , обаче пак отговаря: хоп, и стъклената ампулка пада в купата. Перките я подхванаха и ..... на сол. Ясно. Да, ама аз съм инат. Имам още едно крем-сирене скрито в хладилника. Разбих го. Стана.
Естествено, както винаги докато бъркам торта, звънят телефони, звънци и какво ли не. В някакъв момент съм оставила вратата отворена. Спирам миксера и.... чувам някакъв сърцеспиращ шум – сивото чудовище, влязло и си ръфа блатове на другата маса.  И тук съдбата се намеси, че нямаше пирони, иначе я коввах с два пирона на стената...
ТРЕТИ КРЕМ: Крем ОЛЕ. Пак дилема?!?! Ванилия или какао. Викам си – Айде, ванилия. 1 или 2? Айде, един. Почвам да бъркам аз, обаче при последното миене на бъркалките, едната бъркалка не съм я сложила като хората. Естествено, хвръква тя, освен че прави мазало навсякъде, обръща купата с все още течен крем.  Отново съдбата се намесила. Какао трябвало да сложа. Не за друго, ами нямаше повече ванилия. И този крем направих. Тоя миксер вече за нищо не става. Щото явно здравата са се овъртяли и изкривили бъркалките..... Добре че имам 2 миксера и две половинки, та се справям без проблем...
ЖЕЛАТИНА: По закона на Мърфи, днес купих последните два желатина от Кауфланд. И докато ги чакам да набъбнат, за да ги загрея си викам: сега ако се прецака нещо.... долу в магазина – само менте желатин... Пъхам го в МВ и в тоя момент звъни телефона. Бъра бъра... и отлитам на 5 минути. Отивам в кухнята..... мамоооооооу. Врял, преврял, изврял и се карамелизирал даже. Чудно. Тука вече се ядосах. Лютата битка между съдбата и ината, не  вървеше както аз исках. Викам си: Давай да оправям вечерята, и ако не се запали къщата ще го мисля. Няма да и се дам на тая торта. С толкова мерак я почнах.  И точно в тоя момент съдбата се предаде – ТУШ! Звъни мъжът ми и ми казва: В Европа-та съм, да купувам ли нещо? Само изревах – Да, 5 желатина на Йоткер и той нищо не посмя да попита горкия...... След направата на тортата... ми останаха 8...
Всичко по-натам беше като по ноти. Адски вкусен крем. Идеално стана тортата за сега. Утре ще видим, дали ще гледате снимки, или ще пиша продължение на приказката......

Аз само да кажа за мерингето - щом я има в рецептата на Макси , значи заменят белтъка . Аз и друг път съм срещала рецепти е меринге а не с белтък. Аз много не разбрах каква е разликата между бяла глазура и роял айсинг  . Мерингето си е сух белтък с малко царевично нишесте вътре- може би затова става различно като вкус .
 Кармелина покритието от бонбонките маршмелоуз се прави много лесно. В библиотеката е дадена рецептата за 1 паунд бонбони (450гр). Стопяват се с 4-5 с.л вода в микровълновата . Включваш на 15 сек, после разбъркваш( нищо че първия път няма да изглеждат разтопени) , после пак на 15 сек , пак разбъркваш докато се разтопят бонбоните ( но не и да ги сготвиш) . На мен за около 3-4 пъти по 15 сек , са ми готови. После пресяваш захарта и изсипваш бонбоните и започва месенето. Би трябвало да ти отиде около 800гр захар ( винаги взима по малко от рецептата). Месиш докато не лепне много и докато си е еластично тестото(като го разпънеш да не се къса лесно). Когато е готово , увиваш в прозрачно фолио и оставяш в хладилника( аз го слагам и в торбичка). Казват че е добре да престои 24ч. Винаги е твърдо като камък след като се извади от хладилника - слагаш за 10 сек в микровълновата да се отпусне , разточваш на натурално нишесте ( да не ти залепне) и си готова. Надявам се да е станало ясно.Успех

van444eto , ще чакам продължението, всъщност за тебе май е по-добре да няма де, ако е е такова....

van444eto много съжалявам, мила, за тъжната приказка.Аз обаче през цялото време се смях /не се сърди/ и си виках не може да бъде,да и се случат чак толкова неща наведнъж.Чакам снимки,надявам се настроението вече да е добре.И равносметката каква е,колко продукти изхвърли?

Баси, имайте малко милост моля
Понеже не излизам от Клюкарника не знаех за тази тема и сега покрай форумските номинации научих за нея.
И понеже много обичам торти рекох да видя какво толкова си правите тук. Ужас... на толкова хубави торти се нагледах, а съм момченце все пак - може да ми стане нещо... Стоя и се облизвам само...
Тия торти дето ги правите само вие ли си ги ядете бре. Не ви ли е срам да си направите торта и после да я изядете сами като някоя ламя. Приемам покани за ядене и дегустация на торти. Обещавам да дам обективно мнение

van444eto , така не се бях смяла от приказката с уискито

Аз да споделя какво свърших в последно време: миналата седмица направих една торта Рафаело, снимки от която не бих ви показала за нищо на света. Първо пандишпана се вдигна прекрасно, аз се успокоих, че и без това ме болеше кръста от взиране, и го оставих. Явно не е трябвало, защото както се вдигна, така и падна. Ама аз тъпо и упорито си го доизпеках. После се опитах да разрежа блата, който се нарони и май трябваше да го омеся с крема и да го дам с лъжички. Но аз не, торта ще правя! разглобих, сглобих, тортата се разпадна на всички страни и докато й слагах пръстен за да стегне, Яна заля лаптопа със смес за правене на мехурчета. И на мен започнаха мехурчета да ми излизат от устата... все пак я довърших, направих отчаян опит да я украся с малко шоколкад (по-добре да не бях опитвала) и на другия ден я занесох на вилата на едни приятели, които бяха достатъчно тактични да кажат, че е много красива! После всички (искрено според мен) казаха, че е много вкусна. За което и аз съм убедена!

Все пак съм начинаеща, ще има провали.

Сега пека Калифорния голд ръш на laskova, да видим какво ще стане. Утре ще мисля как да я украся... Идеи????

И най-важното - да е жива и здрава малката Ида, да носи много радост на Руми!!

barcela - Изобщо не  е тъжна приказката. Целта беше да ви развеселя. Но е факт, че е имало кърък. Факт е, че е имало провали но е ФАКТ че такова чудо, не беше ми се случвало.....
Рекапитулацията на продуктите..... знам ли.... 1 кофичка сметана... 1 крем с 400 мл. мляко... , крема сирене... 2 желатина, захар...... 1 миксер.....една чиния за микровълнова /може и да се оправи след 3дневно киснене/, какво беше още..... малко огризки от блатове...... доста препарат за чинии.... такива ми ти работи.....  Важното е че на финала има торта в хладилника. Тортище по-скоро......

Ванчеееее,след вчерашната приказка с моята торта хич даже не се смях на твоята.А и това със стъклата ми е познато-на предната торта,докато разбивах блата точно над главата се пръсна едно голямо стъкло на хиляди малки и всички стъкла паднаха в купата със сместа.Ама твоето е многооо по-зле.Айде,утре ще чакаме щастливия край на приказката  

Борис,добре дошъл при нас!!!Ако ти хареса може и да си направиш сам някоя торта!!Тук ще ти дадат ценни съвети.....

Извинявам се, че пропуснах въпросите в началото на темата, ако още някой се интересува, ето:
Леко подварени моркови се нарязват на ленти с картофобелачката.
Получените лентички се варят в гъст захарен сироп, докато станат гъвкави.
После се навиват на розички, започва се като спиралка и от време на време се обръщат, за да се получи "листенце". Нареждат се в чиния и се слагат да се стегнат една нощ в хладилника (иначе тече захарен сироп върху глазурата).

За Роял айсинг знам, че когато се прави за покритие (в тези книги на International School of Sugarart го четох), се слага малко глицерин, за да не стяга до твърдост, а и не се бърка до твърд връх. Освен това мисля, че има сух белтък, който само се смесва с определено количество вода и се ползва като обикновен, пастьоризиран белтък, който си е течен и меринге, което е прах, който обаче не е само сух белтък и там си има описание на опаковката как се използва.

Е сега вече като и подфорума с темата се популяризира е време да се отвори сладкарница 

Борис, заповядай на тортите, ама те вече станаха много трудни за ядене защото са произведения на изкуството, с такава украса преди да стигнеш до блатовете и сьрцевината,че мерака да ти мине
irinka28, тортата ти не изглежда на такава преминала през толкова много премеждия, каквито описваш.Много хубава идея за декорация, различна от стандартната
van444eto, беля си отвори с тези приказки, сега няма оставяне на мира, ама да са с хепи енд 
Maxi, много шарена тортичка, русалката доста пищна мадама си я измоделирала.Много ми харесва всичко, което видях!

И не на последно място да честитя идването на малката Ида на този хубав и сладьк свят, особено с мама, ще и е винаги сладьк живота!Много щастие и здраве на цялото семейство