Виждам че никой не е писал в темата скоро - явно няма новини при вас.
Надявам се, че се чувствате добре и не сте изгубили вяра и надежда.
При нас с малката Дара също няма кой знае какво развитие на нещата.
Всъщност има - решихме да направим операциите в Германия. Много се колебаехме между клиниката в Санкт Петербург "Турнер" , за която научихме от Saly и тази възможност в Германия. За Германия стана съвсем случайно чрез далечни близки на семейството ни. Там докотра, който ще оперира ни направи дистанционна консултация по рентгенови снимки и каза че няма да ни взима пари за самата операция, но ще трябва да си платим престоя в болницата, което възлиза на около 2000 - 3000 Е за едната операция. Освен това за следоперативния период, който ще е около месец ще можем да отседнем в наши близки. Затова именно решихме да е там, защото ще сме по-спокойни и ще имаме близки хора при които ще пребиваваме.
Направихме и дистанционна консултация с руската клиника - отговориха ни че ни приемат за лечение; операциите ще са поне по 2 на всяка ръчичка; ще се наложи около месец престой след всяка операция и ще трябва да си заплатим всичко и операцията и престоя. Като сума всичко излиза около 4 000 Е /те ми ги казват в долари или в рубли и аз ги приравних/ за една операция. Вдъхват ми голямо доверие, личи си че там хората са много добри професионалисти точно в тази област; правили са много подобен /почти същия случай като нашия/, освен това мисля, че Saly са ходили на място за консултация там и впечатленията са й същите, а техния случай /макродактилия/ е също сложен. Единственото което ме спира за сега е, че там нямаме никакви познати хора и честно казано се страхувам от непознатата обстановка, че сме толкова далече, просто няма на кого да се опра, ако недай си боже, се наложи. Но никога нищо не се знае - човек не подозира колко сила може да има в себе си и че може да я мобилизира.
Та сега сме в процес на търсене на средствата за операциите в Германия, незная доколко ще успеем и това малко ме натъжава и дори на моменти се отчайвам, но гледам да не се поддавам на отчаянието и продължаваме да мислим и търсим варианти.
За сега това е. Пишете и вие, защото виждам че темата може да бъде закрита