Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

Е то и аз да доразкажа...тогава. Бившият ми мъж е моторист и съответно чест посетител в Пирогов. Та отивам аз преди години на свиждане, защото той лежи там със счупен крак и вървя пеша от Зона Б 5, където работех, към Пирогов. Ама предишният ден съм си купила гуменки на платформа, защото и аз съм много висока не съм свикнала да ходя на високи обувки. Ама удобно ми се видя  не е токче все пак , а платформа. И точно пред хотел Родина, където висят сигурно по 30 таксиметрови шофьори, пресичайки си вдигнах недостатъчно крака, платформата ми закачи бордюра и излющях по очи...е нямаше такива аплодисменти. Просто помня, че както докоснах земята, така се и надигнах със светлинна скорост и без да се обръщам назад.Чак на следващият светофар се спрях и разгледах щетите разкървавени ръце, скъсани дънки и изранени колена...болеше, но нямаше за кога да се връщам да се преобличам, че щеше да свърши свиждането и е както си бях отидох. Докато чаках асансьора един санитар ме попита, дали идвам за преглед, а мъжа ми, като ме видя ми вика абе ти да не си ми карала мотора 

А миналата година точно на 2 Януари събрах очите на дечурлигата на езерото Ариана, бях решила да релаксирам и да правя любими неща и отидох на кънки. Та карам си аз /на 36 год съм и съм много добра кънкьорка/ в два следобяд няма много хора , пускат една бърза песен и нас не дагонять. Закачи ми се ръбчето на кънката в кофтия им лед и успешно прелетях цялата пързалка пред смаяният поглед на дечицата и родителите, които криво-ляво ги учеха да карат. Даже и ръцете си не успях да протегна, спрях с глава в мантинелата...после доктори...но глава здрава бе имах скъсани ставни връзки на крака и бонус шина до Март.

Спирам ,ама имам и още...няма да досаждам. Това, което зная със сигурност е, че тази зима пак ще карам кънки...

Може да си спъната, но си изобретателна! 

П.С. kroelahai, съжалявам за това, през което преминавате.  Моля се за детенцето ти! 

Има, има и още как! Особено съм внимателна към стълби, тротоари и разните ръбове из къщи, без особен ефект. Но незнам защо, най се дразня когато изпускам разни неща. Абе внимавам, ама на! У дома няма една с друга еднакви чаши или чинии. А филийките дето ги мажа на децата, незнам защо толкоз внимателно ги държа, а все са обърнати с намазаното на килима... На кафе или на кръчма, все съм накапвам или разсипвам. Веднъж така един сервитоьор разсипа таблата с една сериозна поръчка на главата ми. Усещането на уиски и кубчета лед във вратът ми беше ужасно... Ето на всеки се случва ама наистина е дразнещо 

Постоянно се удрям в разни мебели в собствения ми апартамент. Всичко седи на едно и също място от 7-8 години, но аз все едно е местено вчера! Преди два дни мъжа ми вика, ей каква е тази синка, поглеждам, а тя огромна, вече дори не обръщам внимание, когато се удрям. Снощи сгъвам количката на детето и си защипах палеца между две рамки, направо ми се дорева! Ужас!!!

  Извинете, че се смея, но това не е на вашите патила, а на хумора, с който ги разказвате.  Я, момичета, вървете на черква да ви четат молитва за здраве. Заведете и дечицата, че те са още много крехки. Пожелавам ви бързо излизане от тези състояния 

Доналд Тръмп аз се надявам да не излезна "за винаги" от тези ситуации, чрез  накоя подобна случка  

Леле, леле, какви ги пишеш!!! Не случайно казвам състояния. Просто очаквате да се случи нещо и то се случва! Всеки е падал яко, но някои хори очакват това да се повтаря. Смени начина на мислене - аз лично много често си повтарям няколко пъти на ден по десетина пъти "всичко е наред". Наистина само вътрешната нагласа ще спаси нещата. 

Да разкажа и аз 4-пъти съм си чупила 2-те ръце като малка. Ноктите които са падали са поне 10 на краката и ръцете. Комоцио 3 пъти. Единият е първа степен, след това половин година нито четях, нито гледах телевизия, че на 5-та минута ми се замъгляваше погледа. Сините очи не ги броя. Дори като пораснах пак поне 2-3 пъти в годината се нацелвам някъде. Колегите само като ме видят така и изпадат в истеричен смях. Чупени ребра 2 пъти по един брои. Пукнати още два пъти. 2 пъти чупя малкото пръстче на левия крак. За капак мислех си, ей го е пораснах поне крак не съм си чупила, да да ама не паднахме с мъжа по стълбите на една вила и съответно си счупих крака. А тогава малката беше на 5 месеца, не питайте как я обслужвах.
Имам и 4 пъти настъпване на ръждив пирон. Веднъж и една ламарина си забих в ръката отгоре на дланта и там ме шиха. А едната ми вежда е неспасяем случай 3 пъти цепена, сега прилича на нищо.
И в епилог - това всичкото е от падане, къде от дърво, къде като тичам или просто си вървя.
Ножове не пипам, че после следва спешно отделение. То като малка си бях абонирана за Пирогов.Имах един престои от 3 месеца заради счупена ръка с външна фактура, едва ми спасиха ръката.

Аз съм супер позитивен човек, но гледам на нивото на носът си и съм супер отвеяна.

Ооо,то и моето е така,ама познайте: аз съм с предна корона на десен зъб,следствие от прелитане на 5 стъпала и приземяване на уста.Следствие:без зъб и навехнати китни на двете ръце и то на лагер.Мама и тати дойдоха да си ме вземат,защото не можех да ям.

Леле, Овчице, мисля, че печелиш приза.  Внимавай! 

За такива хора има един лаф: "Геврек да яде - ще се накапе"     

Само ще спомена, че колегите ми организираха и направиха прощапулник на 34 години! Нали е ясно защо? За да оцелея някак... Заклевам се, има ефект!!!

Ха, доста сме били! И аз се присъединявам към вас. Падам, падам и още как. И то много често като си ходя по улиците на равно с ниски обувки, говорейки по телефона и... изчезвам за около минута. Но най-лошото е, че веднъж паднах като пресичах супер натоварена с коли улица И тогава си вървях спокойно, говорих с приятелка по телефона и паднах на средата на улицата. Късмет, че колата която идваше не се движеше бързо.  Често съм с насинени колена. Последното ми падане беше на една спирка пред очите на около 10 таксиметрови шофьори. Той мъжът ми хубаво ми каза :"Руса си и като ходиш по улиците, друго не прави, а само си повтаряй - ляв крак, десен крак" 

И аз имам запомнящи се случки.
Веднъж на Витошка се размазах в един Булфон. Не звездички, ми не знам какво видях.
Падала съм по стълбите в подлеза на Плиска.
Веднъж паднах, докато носех две врели кафета и с тях залях бебето в количката  Не успях да го повредя, горкото, но пък ходих в Пирогов, че глезена ми беше петорен.
Веднъж не видях вратата и така си нацелих главата, че две седмици ходих синя.
Всички ръбове ме удрят и цялата съм в синини. И всичко ритам с пръстите на краката си... и как боли....
Малкия пръст на дясната ми ръка го счупих като бях ученичка. На никой не казах - сега е крив 

Майка ми и баща ми също много падат. Като майка ми е по-редовна. Изпускала си е нож върху крака, все едно прасе колиш, всичко беше в кръв. А баща ми като падне все си чупи по някой крайник. веднъж си беше строшил крака и ръката. А той е 120 кила и като падне... Ужас.

Не си единствена тоест. Дано ти мине бързо.