отивам да дочета старата темичка

!
. И как няма да се шашне човечето, то и аз в първия половин час не можех да се ориентирам кое къде е. Не че не бях подготвена за промяната и че апартамената ни е кой знае колко голям, ама все пак все едно в чужда къща се върнах. Та в резултат сега Алекс вече си има самотоятелна стая с мноооого място за игра - сега само остава да го свикна да си играе там сам
, ама си нямам никаква идея как ще стане това като непрекъснато е лепнат за мен - където съм аз и той е там. Направо няма оттърване. А ето и малко снимки за онези, на които им се разглеждат.
, дано вече сте се пооправили и да няма повече болести от тук нататък. Ще се въздържа да пиша поименно, че докато ви изредя... Само ще кажа добре дошли на мама Цуци и на малката Божидара /ама тя май наистина е била Божи дар и не се коси за килограмите на малката - Алекс без да се е родил толкова преждевременно и без да е злояд пак е 8.500 кг/ и ще поздравя Гери за новия колаж
- направо е страхотен
- може да си харесаш някоя снимка на Алекс от тези от Хисаря и да смениш старата, това разбира се само ако ти се занимава.
- ирландски сетер. Все още не съм го виждала, щото е много мъничко /на трийсет и наколко дни е/ и той го държи в офиса докато не му бият първата ваксина и да го обезпаразитят. Ама фактът си е факт - след по-малко от седмица в къщи ще имаме куче, а аз никога не съм имала домашен любимец и идея си нямам как се гледа, да не говорим че съчетанието е малко дете + малко куче. По принцип съм се съгласила да го вземем, щото мъжа ми успя да ме убеди, че за Алекс ще бъде много добре да расте заедно с куче - децата ставали по-отговорни, по-обичливи и по-малко егоистични, а и наличието на куче щяло се отрази добре и на физическата му форма - можело да тичат и да си играят заедно и тем подобни. Аз обаче все още съм със смесени чувства - сигурна съм, че ще ми хареса да си имаме животинче, щото и аз самата като дете съм си мечтала за куче, но пък от друга страна - това си е голяма отговорност и още една грижа. Абе изобщо съм доста объркана
и ще съм ви благодарна за всякакви съвети и споделен опит в тази насока.
радвам се да те "видя". Супер, че сте си изкара ли добре и си успяла максимално да си починеш. И аз как си мечтая да отида на масаж.
Много обичам кучета, но честно да си кажа сега не бих си взела, когато Ели стане достатъчно голяма, за да го разхожда с голямо удоволствие. Не знам какво да те посъветвам, наистина си е отговорност. Все едно ще имаш още едно дете. Разгледах снимките, много са хубави, но ми направи впечатление, че на нито една не си усмихната. Харесах си снимка. 





Ще се оправи детето! Не разбрах колко е висока Т?! Тук до 38,5 съветват да не даваш нищо, за да се пребери организмът. Както и че до 4я ден Т не е повод за притеснение.
Ще има и по нещо дребно персонално.Препоръчани теми