.Трапезица Наистина кофти инцидент. Дано малкия забрави бързо за случилото се и не остане белег
Юнак без рана не може 
svetli Чудна е китарката, дано Божи й се радва

Гоголина И аз много ги харесвам дървенийките
На Вики ще взема от тези дървените пъзели с животни, подобен на този. Моите племенници имат два вида в къщи и последния път като ходихме при тях, Вики доста се заигра. Занимателни са
Аз смятам и едно пиано да й взема, има ги с животни, които издават съответните си звуци и клавиши от долу. От този видАничка* браво на малката сладурана. Дано всички дни минават така лесно и за двете ви

GERY80 Вики ги яде без проблем, много рядко и то ако не е толкова гладна, изплюва люспите от граха. Но аз пасирам, по на едро де. Иначе не иска.
Босиличе Да не би да е настинал Мишето? Как е?
Аз все се каня да ви питам, гладите ли още дрешките на дребните
Аз да си призная без бой, от 2-3 месеца не гладя
Ааааа стига ! Гладя единствено ако имат нужда дрешките за навън, все пак ако се съблечем някъде да сме изрядни
но за в къщи дрешките и т.н. вече спрях да гладя.Вики взе много думички да повтаря и е много смешна
Като я питаш как се казва, отговора е "Кики", куклата е "Мими", а мама се казва "Атя"
все в устата ме гледа като й приказвам и се опитва да повтаря, рядко успява и пада голям смях

И друго исках да ви питам, ама забравих

Така съм си свикнала, така ми харесват дрехите повече някакси
Ужас, дано се оправят нещата. Като си спомня преди години как всички недоволстваха, че се връзваме за МВФ-то, пък то какво стана - добре, че е така.
- аз оставам пак сама, с двете деца ще ми е много трудно, затова малкото заминава при бабите. Много ще ми е мъчно...
ама съм си и мързел в това отношение де
кофти работа, ама истиснски кофти.
Да се похваля че като го питаме на колко е годинки не само показва едно пръстче,но и се опитва и да каже което звучи ''дна''
, та се наложи в движение да си змислям нов маршрут. Както и да е, вземах и ги потеглихме за клуба. Стигаме до там /с триста зора успявам да си намеря място за паркиране/ и ни казват: "А, не можем да ви приемем, имаме частно парти". С приятелката ми направо издивяхме, но какво да се прави - решихме, че ще отидем у нас. Тръгвам аз и след петстотин метра се оказва, че улицата е затворена /за което естествено нямаше никакво предварително обозначение