Преди малко се прибрахме - бяхме в свекърва ми, че тез дни не бяхме ги навестявали. Сега хлапетата са вече в леглата, мъжо гледа мач, а аз при вас

Илиева , значи новините не са лоши - ще се видите за малко. Макар че аз в такива ситуации повече се разстройвам - тъкмо съм влязла в крачка и съм свикнала с мисълта че няма да го няма - и всичко пак започва отначало. Не знам при вас как е, но мен ми е най-трудно първия месец като замине и последния , когато вече знам че ще слиза.В началото докато свикна че го няма- големи мъки, после като ме завърти живота- деца, работа,къща и какво ли още не- като на въртележка и спирам да мисля ...после вече като чакам да слезе- ех, не минава тоз последен месец....Такива работи при мен ....увлякох се. Сега отивам да си лягам.Спокойна нощ!! И всички болни утре да са на крак, а tutune да си има кола!!!


Хайде поне миризмата на палачинки да ви разбуди малко 

,Аз все още не мога да качвам такива картинки но ще разуча как става,Лек ден на работещите лека работа,
