Примерна ситуация - как бихте постъпили, ама честно

  • 3 540
  • 69
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 592
Просто в така зададената тема е и отговора - какво струва да стиснеш зъби за определено време, да научиш езика и да си пробваш шансовете, особено щом и дечица чакат на твоя акъл - ако си стока, ще се оправиш, ако не и в Занзибар да идеш - все ще мрънкаш! Най-лесно е да свиеш байрака, а животът е борба! Още Маркс го е казал! За съжаление!
В момента - имам предвид последните 20 години, България е последното място където можеш да си пробваш късмета, ако не си перде и арогантен!

# 16
  • Мнения: 1 111
Честно? Не съм съвсем сигурна. Мога да ти кажа как разсъждавам по въпроса. Както казаха вече няколко човека много зависи на колко години си и какъв човек си. Ако си около 20-те можеш да се напънеш и на кофти работа и на език и на ограничения (стига да не страда семейството или детето от това). Така поне ще знаеш, че си пробвала и няма да живееш цял живот с едно "ами ако...". Обаче ако си стигнала до възраст, когато не можеш да си позволиш да изгубиш 5-6 дори 10 години трябва да мислиш малко по-мащабно. И най-вече всичко зависи от това дали изобщо ти се иска да се бориш  Thinking Аз обаче не мисля, че щеше да зададеш такъв въпрос и по този начин ако си свикнала да не чакаш, а да си го взимаш.

# 17
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
...везде хорошо, где нас нету ...


 Sunglasses


# 18
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 826
Връщам се, застилай червения килим и вади подноса с хляба и солта.

# 19
  • Мнения: 139
Просто в така зададената тема е и отговора - какво струва да стиснеш зъби за определено време, да научиш езика и да си пробваш шансовете, особено щом и дечица чакат на твоя акъл - ако си стока, ще се оправиш, ако не и в Занзибар да идеш - все ще мрънкаш! Най-лесно е да свиеш байрака, а животът е борба! Още Маркс го е казал! За съжаление!
В момента - имам предвид последните 20 години, България е последното място където можеш да си пробваш късмета, ако не си перде и арогантен!

 smile3501 smile3501 smile3501

Това е и моят отговор.  Търся начини да се установя в друга държава. 5 години ми трябваха в България, за да докарам стандарта, който имах като студентка в друга държава, работеща където, каквото попадне и то на черно. Междувременно научих доста повече неща, мога повече неща, започвам да понаучавам още 1 език...
Ако не е абсолютно наложително - не си и помисляй за България. След 6 месеца ще говориш свободно езика и няма да има нужда да работиш най-най-най-гадната работа. Пожелавам ти успех.

# 20
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Аз въобще не асимилирам как някой с всичкият си ще замине без език,без ясна представа за какво тръгва,какво ще работи,къде ще живее и с 100-200 евро в джоба... newsm78

Ако реша да зминавам ще се подготвя и със сигурност ще гледам поне жилището и работата да ги намеря още от тук или ще замина записваща се да уча...
за протокола:от цялото ми семейство само аз съм в БГ,никой няма намерение да се връща и никой не мие чинии...и не смятам,че тук няма шансове за развитие,както и не съм съгласна,че трябва да си арогантен и перде.

# 21
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Като ще хвърлям усилия да уча език и да се преквалифицирам за да съм подходяща за Там, мога да направя и положа същите усилия и за Тук. И го правя още преди да съм тръгнала.
Да, тук имах хубава работа, която харесвах много, но бе ниско платена и започна да не ми пасва на принципите(има ли още някой да не знае, че съм била учител?Wink). Сега търся да се развивам отново тук и полагам грижи и усилия да мога да се докажа и да съм удовлетворена отново тук.
Не изключвам и възможността чужбина, понеже и такава перспектива ни се очертава. Но ако решим да заминем, то първо ще проучим нещата с установяване и добра работа, не на сляпо. Такава възможност имаме и ще го направим, ако нямахме - не мърдам от тук.

# 22
  • Мнения: 2 448
Ако бях на 20 може би, сега вече не. Чисто теоретично не стои този въпрос при мен, защото нищо не може да ме накара да оставя детето си, което се нуждае от по специфични грижи на някой друг, а аз да гоня стандарт.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 099
Ходила съм и съм се връщала. Не знам дали си научих урока, но знам, че повече не отивам никъде без ясна идея какво точно ще правя там.

Ей така съм и аз.

# 24
  • Мнения: 1 447
То за глупостта човешка граници няма. Който не става за нищо в България, не става за нищо и в чужбина.

Напълно съм съгласна.Ако ще става нещо от мен ще го постигна и тук,но няма да съм далеч от приятели и семейство.

# 25
  • Мнения: 2 716
Няма да ида никъде, без да знам езика.
Освен това, и за ТУК езици трябват.
Съвсем хипотетично - няма лесно. Където и да искаш да успееш, ще трябва напън.
Късмет!

# 26
  • Мнения: 2 757
Описаната ситуация е хипотетична, не се отнася за мен. Но същевременно е съвсем реална. Целта ми е да направя нещо като статистика какъв процент от българите са готови да се мъчат в чужбина, да се борят със зъби и нокти с цел един ден да имат наистина добър стандарт, и какъв процент предпочитат по лесния и приятен живот, но за сметка на това да са лишени от шанс за развитие и да са оберечени да правят компромиси с качеството си на живот от материална гледна точка.
Трябва да призная, че личните ми впечатления поне за сега са, че повечето българи, далеч не всички, но може би повече от 50% предпочитат да се върнат или да си седят в БГ и да вегетират пред мизерията и гърча в чужбина, които с времето има шанс да се превърнат в наистина добър стандарт на живот. И става дума за емиграция в Европа, Америка и изобщо др развита страна, която дава повече шансове от БГ.
Но предпочитам за да съм сигурна в личните си впечатления да чуя мнениата на повече хора. Може и да съм сбъркала, но за сега попадам предимно на българи недоволни от работата си (разбира се ако не става дума за някаква наистина  хубава и лесна работа). Примерно забелязвам, че работа, която много датчани вършат без да роптаят и са доволни от нея, на българин му се струва прекалено много работата, прекалено стресираща, бе не му харесва, нищо че взима добра заплата пак му е несгодно.

# 27
  • Мнения: 7 605
Аз въобще не асимилирам как някой с всичкият си ще замине без език,без ясна представа за какво тръгва,какво ще работи,къде ще живее и с 100-200 евро в джоба... newsm78

По тукаШната ТВ има предавания zа емигранти (немалко немци емигрират, кой от скука, кой zаЩото е беzработен тук). И винаги се хваЩам zа главата, как zаминават беz еzик, беz работа там, беz жилиЩа, с пари вzети на zаем (и после нямат пари да се върнат като се провалят), с деца и домаШни любимци  ooooh! ИмаШе едно семейство, zаминало zа Норвегия и питаха на немски в един супермаркет zа работа  ooooh! и после коментираха, как аджеба тия норвежи не говорили немски  ooooh!  ooooh!  ooooh!
Всякакви хора има....  Tired

По въпроса, живяла съм в раzли4ни държави, беz zна4ителни проблеми, така 4е в описаната ситуация бих останала в 4ужбина.

# 28
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 826
ДобЖе, а къде ще е статистиката за българите, които работят нормална работа, взимат нормални пари не изпитват нужда да се самообесят в компромиси, като живеят в България?

# 29
  • Мнения: 256
Боря се, кандидат-студент съм на дърти години.
Стискайте ми палци.

Общи условия

Активация на акаунт