Най-добре реститутка в БГ - връзката ключове, наемите, хобитата, насам-натам, море, балкан, чужбини, децата, удоволствията. Да работиш върху себе си и други екстри.
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 10:45 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2008, 10:31 ч.
Примерна ситуация - как бихте постъпили, ама честно
Примерно забелязвам, че работа, която много датчани вършат без да роптаят и са доволни от нея, на българин му се струва прекалено много работата, прекалено стресираща, бе не му харесва, нищо че взима добра заплата пак му е несгодно.
Живеете в БГ. ....... само липсата на шанс за по добър живот ще ви е единствения проблем
Самата ситуация е адски необмислена - отивам в страна, чийто език не знам и не знам какво ще правя там, но си разпродавам всичко тук (предполагам, защото иначе няма откъде да взема пари при наличие само на мизерна заплата) и го профуквам там??? Няма шанс да ми се случи. Но да речем, че се е случило - оставам там, поне докато изкарам пари за обратно връщане. Животът в чужбина не ми се нрави особено.
В по-обмислената версия - имам професия, работа, образование тук - напъвам се още и намирам още работа, докато не остана доволна. Ако не съм доволна - избирам държава, чийто език говоря, търся от тук работа там, уреждам колкото се може повече неща от тук и тогава заминавам. Това е голяма стъпка и има нужда от обмисляне, а не да се хвърлиш напред в празното и после да се чудиш дали не си скочил от прекалено високо.
Хм.. две неща забелязах, докато четях:
1. Наблягане на правописа на жена, на която българският не е майчин език и все пак пише по-грамотно от половината форум.
2. Потребителка, която хем се пита защо да учи и да се доказва в чужбина вместо в България, хем три реда по-долу пише, че обмилслят заминаване.
По темата не знам как да отговоря. Аз съм на 20+ и уча; опитвам се да не съжалявам за нищо ''ако'', а да го правя; прекарвам доста време в България.. Ще поживеем, ще видим. Все повече се улавям, че предпочитам 2-3 месеца годишно посветени изцяло на близки и приятели сякаш.
1. Наблягане на правописа на жена, на която българският не е майчин език и все пак пише по-грамотно от половината форум.
2. Потребителка, която хем се пита защо да учи и да се доказва в чужбина вместо в България, хем три реда по-долу пише, че обмилслят заминаване.
По темата не знам как да отговоря. Аз съм на 20+ и уча; опитвам се да не съжалявам за нищо ''ако'', а да го правя; прекарвам доста време в България.. Ще поживеем, ще видим. Все повече се улавям, че предпочитам 2-3 месеца годишно посветени изцяло на близки и приятели сякаш.
честно - не знам. предполагам, че преди 5 години, а може би и само преди една година, бих останала в чужбината, ако има шанс за някакво развитие в бъдеще. учене, работа (съгласна съм, че българите са с много претенции, докато чужденците си пращат и децата да мият чинии, за да се научат откъде идват парите), лишения - да, но ако има път напред и нагоре, вероятно бих преценила, че си заслужава.
само че, никога не съм излизала навън по такива причини, и в най-трудните си моменти, пак в България съм си уреждала и работа, и развитие. тъй че, може и да си мисля погрешни неща в момента. за мен чужбината винаги е била просто още една възможност за пътуване.
само че, никога не съм излизала навън по такива причини, и в най-трудните си моменти, пак в България съм си уреждала и работа, и развитие. тъй че, може и да си мисля погрешни неща в момента. за мен чужбината винаги е била просто още една възможност за пътуване.
If you can make it there
Youll make it anywhere
Its up to you.
Или казано по нашенски, на крив... водораслите му пречат.
Youll make it anywhere
Its up to you.
Или казано по нашенски, на крив... водораслите му пречат.
Точно така си е.
Едно ми направи впечатление - не е свикнал да работи. Ами да свиква, без работа никъде не става нищо.
Познавам се и ако съм в тази ситуация мисля,че бих се върнала в България.Предпочитам да ми е по-спокойно и да съм близо до близките и прятелите си,макар и с по-малко средства.Нервните клетки никога няма да се възстановят.И на двете места хабиш нерви,нов чужбина ги хабиш за повече неща/липса на близки,на приятели,на някаква сигурна сума пари,липса на работа,която ти е на сърце,далечна родина,езикова бариера и т.н./
Не бих заминала за чужбина просто ей така поради изброените от теб причини. Ще се боря както и правя в момента- имам работа, която ми дава горе долу добри доходи да живея нормално с малки ограничения,скъпо не скъпо карам магистратурата си по специалност, която ми допада и силно желая да работя, имам частен бизнес, който едвам прохожда, но няма да се откажа при никакви обстоятелства и ще се боря докато подобря стандарта си на живот, а ако не успея то поне ще знам че съм опитала и няма да съжалявам.