Това е статистика за процента недоволни българи в чужбина, имащи компютър и списващи в Бг-мама.
Гад Чевръста
Гад Чевръста
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 10:45 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2008, 10:31 ч.
Примерна ситуация - как бихте постъпили, ама честно
Ники, как ти се връзват понятията "лесен и приятен живот" с "лишени от шанс за развитие и в лошо материално положение" 
Аз това никак не си го представям. 
Сега отговора ми [с уговорката, че засега не съм притисната от немотия] - бих гледала на всяка цена да си остана тук. Всеки път, коагто съм била извън Бг, ми става тегаво и веднага ме хваща носталгията... Така че бих търсила начин тук да се реализирам (това е и реалния ми избор в живота, не е хипотетичен при мен). Сигурна съм, че в чужбина би ми било в пъти по-трудно, защото не съм нито комп. специалист, нито учен, нито владея някакви други ценни умения, така че аз лично не ставам за емигрант. По-добре ми е тук.
Аз това никак не си го представям. Сега отговора ми [с уговорката, че засега не съм притисната от немотия] - бих гледала на всяка цена да си остана тук. Всеки път, коагто съм била извън Бг, ми става тегаво и веднага ме хваща носталгията... Така че бих търсила начин тук да се реализирам (това е и реалния ми избор в живота, не е хипотетичен при мен). Сигурна съм, че в чужбина би ми било в пъти по-трудно, защото не съм нито комп. специалист, нито учен, нито владея някакви други ценни умения, така че аз лично не ставам за емигрант. По-добре ми е тук.
ДобЖе, а къде ще е статистиката за българите, които работят нормална работа, взимат нормални пари не изпитват нужда да се самообесят в компромиси, като живеят в България?
ами аз лично не бих заминала изобщо- поне не за постоянно. много мои приятели бяха там на студентски бригади-- видяха за какво става въпрос. други които завършиха там сега се връщат и то не защото са принудени, а защото така го чувстват-- въпрос на приоритети, както каза някой преди мен... по радиото слушах за инициативата back to bg.. има и сайт, може да разгледаш. според мен не е толкова безнадеждно положението тук, но не знам дали ще мисля така като стана на 60+ и се налага да разчитам на мизерна пенсия. само това ме плаши за сега, но се надявам "да се оправиме", пък и има много време до тогава 
м/у другото и други приятели, работещи по специалността си също се връщат-- има някои неща които не могат да се купят с пари...
п.с. Чакаме обратно 70 000 гурбетчии
м/у другото и други приятели, работещи по специалността си също се връщат-- има някои неща които не могат да се купят с пари...п.с. Чакаме обратно 70 000 гурбетчии
Целта ми е да направя нещо като статистика какъв процент от българите са готови да се мъчат в чужбина, да се борят със зъби и нокти с цел един ден да имат наистина добър стандарт, и какъв процент предпочитат по лесния и приятен живот, но за сметка на това да са лишени от шанс за развитие и да са оберечени да правят компромиси с качеството си на живот от материална гледна точка.
Ники не съм съгласна с теб. Да живееш в България не означава задължително да си лишен от шанс за развитие и да правиш компромиси с качеството си на живот. Ти като живееш в Дания, да не би да си мислиш, че си по-добре и по-богата от всички българи, които са останали в България?!?!
хаха
Кой както се уреди и за колкото му стигне акъла.
Имам братовчедка, която докато беше студентка отиде на бригада в САЩ, там беше чистачка в увеселителен парк, после реши да остане нелегално когато визата и изтече и работеше в кухнята на детски лагер , после беше сервитьорка и накрая и писна от неквалифициран труд по 11 часа на ден и се върна в БГ след 1 год. Всички (дори родителите) и казаха че е луда да се връща.
Завърши си следването и сега работи за голяма софтуеърна компания, в България, заплатата и е 4.200 лв. Как мислиш, дали и е мизерно тук с тия пари?
Имам и приятелка, която също замина за САЩ на бригада, преди 3 год и реши да остане нелегално след като и изтече визата. И тя работеше като чистачка, келнерка, сега е продавачка... И тя като братовчедка ми е с висше образование. За три години живот там единственото което постигна е, че се омъжи за американец, за да може да остане легално. Но и там не си прецени добре, американеца няма пари и работи като товаро-разтоварач в супермаркет. Миналата зима остаха без отопление 1 месеца. За Нова Година получиха помощи за социално слаби. Моята заплата е 2 пъти по голяма от нейната в момента, да не говорим че аз изплащам и собствен дом, а тя живее под наем в квартал с негри. За деца не може и да мисли - няма пари. Казах и че е луда да стои там и да се мъчи, да си идва... Но тя не - ако си дойдела щели всички да си мислят че се е провалила в живота. Затова сега седи в САЩ и върши работа която обикновенно работят черни или латиноамерикаци, вече 3 год.
Нужно ли е да ти казвам на коя от двете живота и е по-лесен и приятен. И коя пътува на екскурзии няколко пъти годишно, и коя няма пари за самолетен билет до България?
Ники не съм съгласна с теб. Да живееш в България не означава задължително да си лишен от шанс за развитие и да правиш компромиси с качеството си на живот. Ти като живееш в Дания, да не би да си мислиш, че си по-добре и по-богата от всички българи, които са останали в България?!?!
хаха
Кой както се уреди и за колкото му стигне акъла.
Имам братовчедка, която докато беше студентка отиде на бригада в САЩ, там беше чистачка в увеселителен парк, после реши да остане нелегално когато визата и изтече и работеше в кухнята на детски лагер , после беше сервитьорка и накрая и писна от неквалифициран труд по 11 часа на ден и се върна в БГ след 1 год. Всички (дори родителите) и казаха че е луда да се връща.
Завърши си следването и сега работи за голяма софтуеърна компания, в България, заплатата и е 4.200 лв. Как мислиш, дали и е мизерно тук с тия пари?
Имам и приятелка, която също замина за САЩ на бригада, преди 3 год и реши да остане нелегално след като и изтече визата. И тя работеше като чистачка, келнерка, сега е продавачка... И тя като братовчедка ми е с висше образование. За три години живот там единственото което постигна е, че се омъжи за американец, за да може да остане легално. Но и там не си прецени добре, американеца няма пари и работи като товаро-разтоварач в супермаркет. Миналата зима остаха без отопление 1 месеца. За Нова Година получиха помощи за социално слаби. Моята заплата е 2 пъти по голяма от нейната в момента, да не говорим че аз изплащам и собствен дом, а тя живее под наем в квартал с негри. За деца не може и да мисли - няма пари. Казах и че е луда да стои там и да се мъчи, да си идва... Но тя не - ако си дойдела щели всички да си мислят че се е провалила в живота. Затова сега седи в САЩ и върши работа която обикновенно работят черни или латиноамерикаци, вече 3 год.
Нужно ли е да ти казвам на коя от двете живота и е по-лесен и приятен. И коя пътува на екскурзии няколко пъти годишно, и коя няма пари за самолетен билет до България?
При тази описана ситуация - естествено, че ще се върна... Защо смяташ, че в БГ нямаш шанс за по-високо платена работа от тази, на която си била?!
Повечето от познатите ми, които отидоха в чужбина и останаха там, отидоха с предварително уговорени работа, жилище и т.н... Бяха наясно точно какви приходи и разходи ще имат там... Онези, които отидоха просто да търсят "по-добър живот" се върнаха до един и сега повечето от тях се реализирват успешно в БГ...
Повечето от познатите ми, които отидоха в чужбина и останаха там, отидоха с предварително уговорени работа, жилище и т.н... Бяха наясно точно какви приходи и разходи ще имат там... Онези, които отидоха просто да търсят "по-добър живот" се върнаха до един и сега повечето от тях се реализирват успешно в БГ...
Ама всичко е много относително. Аз не мисля, че може така да категоризираме нещата - примиряване с мизерията в България или изтърпяване на зора и униженията в чужбина. Има хора, които и в Бг и в щатите и в Узбекистан ще успеят. Има хора, които и на златна възглавничка да се родят пак ще мрънкат цял живот и ще се жалват наляво и на дясно колко е трудно и колко са прецакани разбираш ли. Едно е сигурно - в нормалните държави трудно се успява без език, образование и желание. Да не кажа невъзможно. Най-малкото там няма кой да те побутне на дадена "службичка", че и да те търпи на нея после. Ако си имаш знанията и уменията е друго. Може да не започнеш още от начало със стандарта, който ти се иска (или си имал тук), но е твърде вероятно да го постигнеш. Същото важи и за България, но с по-малка степен на сигурност.
За съжаление има прекалено много хора от типа само съжаляващи се мухльовци. От тях се чува само - все на мене, пак ме прецакаха, всичко е ужасно... И най-голямо удоволствие им доставя някой да ги потупа по рамото и да каже, горкия ти. На тях им доставя удоволствие да са нещастни и да привлекат вниманието с това. Мисля, че това се отразява на целия им живот, в това число и на професионалната реализация.
p.s. Сетих се за още един любим лаф на последната категория хора - Ауууу, колко съм дебела. Разбирай, моля ти се, веднага ми кажи - Каааак, не си, даже си отслабнала
За съжаление има прекалено много хора от типа само съжаляващи се мухльовци. От тях се чува само - все на мене, пак ме прецакаха, всичко е ужасно... И най-голямо удоволствие им доставя някой да ги потупа по рамото и да каже, горкия ти. На тях им доставя удоволствие да са нещастни и да привлекат вниманието с това. Мисля, че това се отразява на целия им живот, в това число и на професионалната реализация.
p.s. Сетих се за още един любим лаф на последната категория хора - Ауууу, колко съм дебела. Разбирай, моля ти се, веднага ми кажи - Каааак, не си, даже си отслабнала
Нямам впечатления, че тук е толкова зле Даже на мен ми е достатъчно добре, че да не мисля за ходене някъде. Човек си сменя местоживеенето, ако не е доволен.
Но повечето са прави, че възрастта има значение. Сега, на тези години, не бих отишла някъде да започвам отначало, с миене на чинии и други такива. Харесвам си професията и най-вече харесвам възможностите, които ми дава. Не бих работила нещо, което смятам за по-назадничаво.
Даже на мен ми е достатъчно добре, че да не мисля за ходене някъде. Човек си сменя местоживеенето, ако не е доволен.Но повечето са прави, че възрастта има значение. Сега, на тези години, не бих отишла някъде да започвам отначало, с миене на чинии и други такива. Харесвам си професията и най-вече харесвам възможностите, които ми дава. Не бих работила нещо, което смятам за по-назадничаво.
Ники, как ти се връзват понятията "лесен и приятен живот" с "лишени от шанс за развитие и в лошо материално положение" Аз това никак не си го представям.
Аз това никак не си го представям. Лесен и приятен - ако примерно си безработен и си прекарваш времето с приятели по кафенца или ако няма пари и за това на гости на лафче. Или пък бачкаш нещо приятно, което ти харесва, но взимаш мизерни парици. Ако трябва да мръднеш без детето хвърляш го на бабите. И т.н.
лишени от шанс за развитие и в лошо материално положение - това е следствие от предишното. За шанса - в някои отношения може дори шансът да е по голям в БГ отколкото в Европа. Но не е шансът за правене на пари по честен начин. Ако все пак имаш някакъв начален капитал имаш шанс да го умножиш. Проблемът е, че липсва шанс за натрупване на начален капитал. Поне за много от хората. Ясно е че има такива с доходоносни професии, късмет или просто по кадърни от другите. Но говоря по принцип, че в БГ по трудно се правят пари отколкото тук примерно. Не съм казала, че всички са в това положение, забележете, просто съм описала някаква възможна ситуация и искам да знам как биха реагирали хората, ако по някаква причина попаднат в нея
TulipMania, никой не отрича съществуването и на такива примери. Но не мисля, че са правило, по скоро са изключение.
Аз иначе нито съм богата, нито се имам за такава. Но определено тук ми е по добре от БГ. Знам, че поне няма шанс да пукна от глад и от студ, квото и да правя, колкото и да ме мързи и да съм некадърна.
3te...ki, това може би донякъде се дължи на факта, че в чужбина са се научили на труд
Гад Чевръста, няма значение. За всички става дума като цяло, които са в подобно на описаното положение на избор между българско безпаричие и лишения и яко бачкане в чужбина
Гад Чевръста, няма значение. За всички става дума като цяло, които са в подобно на описаното положение на избор между българско безпаричие и лишения и яко бачкане в чужбина
Ок, сега разбирам, при мен изборът не е бил такъв. Давайки си реално сметка в тази ситуация, може би бих избрала бачкането в чужбина по няколко причини. Безпаричието и лишенията могат да доведат до някои пороци. По добре бачкане някъде, пък не се знае, може и да ти излезе късмета. Живота крие много изненади.
Да бе Ники, и аз не казвам че два примера са правило, но не ги смятам и за изключение. Факта, че миналата година 2 момчета от старата ми компания се върнаха, единия от Германия, където учеше икономика, и другият от САЩ, където работеше като програмист, ми говори, че който има акъл и образование, може да изкарва добри пари и в БГ и да живее нормално с тях, който не може да се оправи тук, ще мизерства и в чужбина, и ще хленчи.
Аз лично не бих заминала за Испания например, както постъпи моя колежка преди време, за да работя като детегледачка и да ям почти само ориз една година (щото е най-евтино) за да разбера че вече наближавам 30 год. и няма изгледи да забогатея, затова по-добре да се прибирам в татковата къща, поне да не плащам наем.
Разбира се има и обратни примери - леля ми, омъжена в Италия от 36 год, за мъж - е с 21 год по- стар, но с добри финансови възможности. Обиколи света с него, и сега я остави богата вдовица. Който го може, го може. Важното е да влагаш и мисъл, не само планове как ще станеш много богат в чужбина, щото там размитат за емигранти, разбираш ли...
Аз лично не бих заминала за Испания например, както постъпи моя колежка преди време, за да работя като детегледачка и да ям почти само ориз една година (щото е най-евтино) за да разбера че вече наближавам 30 год. и няма изгледи да забогатея, затова по-добре да се прибирам в татковата къща, поне да не плащам наем.
Разбира се има и обратни примери - леля ми, омъжена в Италия от 36 год, за мъж - е с 21 год по- стар, но с добри финансови възможности. Обиколи света с него, и сега я остави богата вдовица. Който го може, го може. Важното е да влагаш и мисъл, не само планове как ще станеш много богат в чужбина, щото там размитат за емигранти, разбираш ли...
Хм, странно. Аз си мислех, че говорим за примерна ситуация. Защо толкова хора решиха, че се говори генерално, така и не разбрах. Имам чувството, че като видят тема, започната от NikFin, хората някак престават да проявяват разбиране, и колкото повече им обясняваше тя...толкова по-неясно ставаше. Мдаа, изморих се, отказвам се да чета по-нататък.