Примерна ситуация - как бихте постъпили, ама честно

  • 3 543
  • 69
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 555
Сега като прочетох допълнителните разяснения по темата, мисля следното:
Този тип българи, които са заминали за чужбина и все не са доволни от работата там, все им се струва тежка, стресираща или много, а в бг са тънели в мизерия, са тръгнали за чужбина, подлъгани от лъскавия и много популярен през 90-те години имидж, че в чужбина парите растат по дърветата, че там е лесно, всички са богати, работа има, никой не те тормози за нищо. Не са намерили това, което са очаквали и естествено, се чувстват прецакани. Няма как да са доволни, защото очакванията им са били прекалено завишени и нереалистични.

Има такава група хора наистина, аз познавам нейни представители. Но не може да се направи такова обобщение за всички българи в чужбина, особено за тези, които сега заминават.

# 46
  • Мнения: 3
Мисълта ми е, че някои хора и добре да живеят в чужда държава, и да получават добри пари, не издържат на изолацията, различния манталит и стила на живот, и се връщат, а други работят като чистачи години наред , живеят мизерно, но стоят от инат и за да могат да се изфукат пред роднините си "ауу, ако знаеш какъв живот е там" и тия последните да цъкат с език. Каква е файдата, че улиците там са по-чисти и витрините на магазините лъскави, като живееш в едностаен апартамент под наем и нямаш пари за самолетен билет един път годишно...
За какво си говорим изобщо - явно едни са от емигрантско тесто и могат да търпят всичко, а други не... и така.

# 47
  • Мнения: 3
Сега като прочетох допълнителните разяснения по темата, мисля следното:
Този тип българи, които са заминали за чужбина и все не са доволни от работата там, все им се струва тежка, стресираща или много, а в бг са тънели в мизерия, са тръгнали за чужбина, подлъгани от лъскавия и много популярен през 90-те години имидж, че в чужбина парите растат по дърветата, че там е лесно, всички са богати, работа има, никой не те тормози за нищо. Не са намерили това, което са очаквали и естествено, се чувстват прецакани. Няма как да са доволни, защото очакванията им са били прекалено завишени и нереалистични.

Има такава група хора наистина, аз познавам нейни представители. Но не може да се направи такова обобщение за всички българи в чужбина, особено за тези, които сега заминават.


да, права си, някак формулира по-добре моето мнение  bouquet

# 48
  • Мнения: 130
Живеете в БГ. Имате образование, професия и работа, която харесвате, но не печелите добре от нея. Изкарвате достатъчно за храна и основни жизнени потребности, но до тук. Не можете да си позволите ремонт на жилището, което плаче за такъв, нови и хубави дрешки и т.под. изобщо все ви се налага да смятате и правите компромиси със себе си. Това положение все повече ви писва и решавате да заминете за чужбина. Правите го.  Но се оказва, че там е по трудно и неудобно отколкото сте си го представяли . Не можете да си намерите работа по специалността, езикова бариера, далеч от приятели и близки. Имате шанс да изкарвате сравнително добри пари, но само като чистачка или миячка на чинии примерно и то става дума за яка работа, на каквато вие не сте свикнали. Изобщо не ви харесва работата. Какво бихте направили при това положение. Бихте ли бачкали, учили език и изчаквали шанс за нещо по добро или бихте се отказали от трудностите и бихте се върнали в българската немотия, където изобщо и нямате шанс да изкарвате добри пари и трябва да продължите да живеете в лишения, но поне няма да слугувате и да се съсипвате от работа, близките ви ще са до вас, всичко ще е по лесно защото сте си от там, само липсата на шанс за по добър живот ще ви е единствения проблем
Моят отговор:оставам!В България има и без това достатъчно търтеи които не са свикнали да работят.
Интересно как може да си го представиш лесно?Това със заминаването и реализацията....

# 49
  • Мнения: 2 757
Хм, странно. Аз си мислех, че говорим за примерна ситуация. Защо толкова хора решиха, че се говори генерално, така и не разбрах. Имам чувството, че като видят тема, започната от NikFin, хората някак престават да проявяват разбиране, и колкото повече им обясняваше тя...толкова по-неясно ставаше. Мдаа, изморих се, отказвам се да чета по-нататък.

 И аз това се чудя. При мен като че ли е правило, колкото повече обяснявам и на по прост език толкова по малко ме разбират хората  newsm78

# 50
  • Мнения: 1 111
Хм, странно. Аз си мислех, че говорим за примерна ситуация. Защо толкова хора решиха, че се говори генерално, така и не разбрах. Имам чувството, че като видят тема, започната от NikFin, хората някак престават да проявяват разбиране, и колкото повече им обясняваше тя...толкова по-неясно ставаше. Мдаа, изморих се, отказвам се да чета по-нататък.

 И аз това се чудя. При мен като че ли е правило, колкото повече обяснявам и на по прост език толкова по малко ме разбират хората  newsm78

Добре, да не изпусна да отговоря на разяснението - сега вече ми стана ясно  Grinning Ако трябва да избирам между конкретните примери бих била малко по-упорита с опита си в чужбина. Ще отделя няколко години, през които да се уверя, че съм научила езика и имам нужното, за да се реализирам. Ако тогава все още съм неудовлетворена и реша да се върна, поне ще знам какво точно изпускам  Wink

# 51
  • София
  • Мнения: 38 642
Ами, ето ме на - върнах се. И се оказа, че и животът в България предлага възможности, ако си готов да ги видиш.

# 52
  • Мнения: 3
Хм, странно. Аз си мислех, че говорим за примерна ситуация. Защо толкова хора решиха, че се говори генерално, така и не разбрах. Имам чувството, че като видят тема, започната от NikFin, хората някак престават да проявяват разбиране, и колкото повече им обясняваше тя...толкова по-неясно ставаше. Мдаа, изморих се, отказвам се да чета по-нататък.

 И аз това се чудя. При мен като че ли е правило, колкото повече обяснявам и на по прост език толкова по малко ме разбират хората  newsm78

О, сега вече ми стана ясно, че трябва да разсъждаваме за конкретния пример. Ами при така зададена ситуация, след като няма надежда да изкарвам добри пари и ще живея в лишения, предполагам ще остана чужбина.
Все пак, какво друго ми остава, освен да се върна в България и да се самообеся, за да не съществувам мизерно.
А защо трябва да съм сигурна, че "изобщо и нямам шанс" в България... И кое ми гарантира, че ще получа "шанс за нещо по добро" в чужбина. Така представена хипотезата ми се вижда странна.

# 53
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 304
Залагъм на шансът. Без оглед на географията.
 Е, ако трябва да се реализирам в Ирак, Иран или Пакистан ще се замисля. Thinking
и шансът залагЪ на теб Joy

# 54
  • Мнения: 5 370
Чужбината съм я сърбала като попара, но в грешен вариант-зависима от други хора. Сама.
Доскоро се опитвах да навия мъжа ми да заминем, имаме тази възможност, и то той е този, който би бил движещата сила (образованието му и професията са много котируеми). В България.....ми да, била съм много закъсала. Но щом тогава, в малкия град, намерих възможност за още една работа-следобед, аз бях учител и работех до обяд-значи, МОЖЕ.

# 55
  • Мнения: 9 814
Ще се върна в България.
Както казват хората по-добре първи на село, отколкото последен в града.

# 56
  • Мнения: 154
Въпрос на стратегия и мотивация - аз като един истински овен се ръководя от принципа "Ако искам - мога". Тук съм, харесва ми, искам да остана, така че - мога (всичко  Sunglasses каквото поискам).

# 57
  • Oslo
  • Мнения: 659
бих се върнала, ако там не живея по-добре от тук.... нали това е идеята на живота в странство.

# 58
  • Мнения: 2 070
Хващам се за аргументите ви за възрастта, образованието и т.н. И хора на възраст се оправят в чужбина и съзнателно остават там без кой знае какъв хъс и амбиция, просто спокойно и полека. Баща ми например живее в Испания заради спокойствието, което си е създал там. Заплатата му е колкото би взимал тук, почти не може да спести, а и май не се старае, просто си живее там. Замина на 44 години, знаеше няколко думи, бързо научи езика. В БГ поправяше шевни машини, а в Плевен има ужасно много фабрики и можеше да си изкарва на частно най-малко 1000лв заплата, защото няма много хора с опит като него. Там е пак в шивашка фабрика, но на по-ниска позиция, крои нещо, отвреме на време поправя машини, но повечето са компютризирани вече, от тях не разбира. Тук има и близки и приятели и апартамент и майка и баща и деца. Там си създаде ново семейство. И тук и там щеше да му е добре може би, но засега стои там заради спокойствието. Тук щеше да се разкъсва от работа по цял ден и да обикаля града като луд. Има и друг фактори, но те са лични.
Въпрос на нагласа някаква.
Иначе и аз мисля като Лени - какъвто си и тук, такъв ще си и там. Ако си с нагласата,че положението е зле, немотия и бля бля..такова и ще си остане.

# 59
  • Мнения: 1 352
Истината е, че който веднъж излезе и види колко е по-лесен живота, трудно се връща завинаги. За мен кариерата никога не е била на първо място в живота ми и няма никакво значение какво ще работя, стига да ми плащат добре за труда, който полагам. Предпочитам да чистя в чужбина за 10, 15, 18 евро на час и да живея спокойно, отколкото да седя на бюро в България, да взимам 300 лв. на месец и да се чудя как да свържа двата края. Така виждам аз нещата.

Общи условия

Активация на акаунт