Недоносени дечица с проблем на бяло дробче

Мило момиче, не можеш да си представиш как се радвам на усмихнатото човече от аватара ти! Знам историята ти от самото начало. Написах "проблеми с бял дроб" веднъж, преди повече от година, и ми излезе твоята история. Имам щерка на година и половина (03 юли), макар че няма вашата диагноза, и ние минахме през много перипетии през първата й година: болници, пристъпи, лекарства, ужасни диагнози. Плакала съм и за нея, и за Юри. Пожелавам да е все по-добре, както и ние сме по-добре. И моята мишка не говори, казва не повече от 6-7 думи. Пожелавам ти страхът да отпуска хватката си с всеки изминал ден. Прегръщам те!
Пиете същите лекарства като астматиците - наминавай в темата за астма да споделяме страхове, "да се страхуваме заедно", да си даваме кураж!

Поли миличка толкова се зарадвах, че си писала. Това е голяма стъпка напред.
И ти и Юри сте много силни и знам, че всичко ще е наред с малкия човек.
Няма да се давате!!!

Като се затопли искам да се видим, да гушна таз малка душичка.

Поздрави. Прегръщам ви.

Благодаря на всички за подкрепата!
Благодаря за милите  думи и за съпричастността в нашата борба. Зная, че има много майки които живеят и страдат за болката на техните деца, благодарна съм че сме заедно тук и че можем да споделим болката  и като че ли така тя става по леко поносима. Ако мога да помогна на някого с това което изстрадах, с някой съвет или блага дума ще съм много доволна. 

Нинке, блаодаря че ни писа, че не ни забрави и за подкрепата която ни оказа въпреки твоята голяма болка. Благодарна съм, че се запознахме и макар и само да се чуваме по телефона да знаеш че се молим и за теб.

През изминалата повече от година дължа голяма благодарност на един Човек, чието име дава смисъл на думата Лекар.  Д-р Куфарджиева. Подкрепата която ни оказа тя през цялата изминала година  и болките, които успя да спести на детето ми не мога да ги изразя в нищо.Те не могат да се изразят нито в благодарност, нито в пари, нито в каквото и да било друго. Каквото и да кажа ще бледнее в сравнение с това което тя продължава да прави за нас. Във всеки един момент, в който съм почувствала заплаха или притеснение за Юри тя се  е отзовавала, идвала е вкъщи и по 3 пъти семично за да ни помогне само и само да не ходим в болница. А всяко ходене в болница са 2- 3 поредни пневмонии за Юри и всеки път с опасност за живота. В тази мъничка жена, в този голям човек и лекар са събрани толкова доброта, интелигентност и себеотдаване. Гледаш и не вярваш че такъв човек наистина съществува. А повявайте ми съществува и ако може да помогне на целия свят то наистина ще го направи. Не пиша всчко това за да я лаская - тя едва ли ще го прочете някога. А и само би се смутила от написаното. Някой би казал, че преувеличавам - не наистина съществува такъв човек и всеки, кото я познава ще го потвърди. Дори се обижда когато и благодаря по няколко пъти.
Дано има повече хора като нея - така със сигурност света ще е много по-добър.

Много здраве и целувки за всички дечица и прегръдки за техните майки!

О миличка много ама много се радвам за вас със Юри, и много да го нацелуваш малкия герой.
А за тази мъничка и невероятна жена - др. Куфарджиева те подкрепям напълно и всичко което си написала го потвърждавам с две ръце, с цялата си душа и сърце, тя наистина е един невероятен човек и Лекар с главно Л . Дано да е жива и здрава и да се грижи все така всеотдайно за децата ни! 

Здравейте мии мами! Отново не съм писала отдавна, да ви кажа за нас. Изкарахме първото си боледуване вкъщи. Не зная как ви звучи, но за мен е голямо облекчение. По празниците около 6,7 май ходихме на Рибарица, да заведем Юри на чист въздух. За първи път той си игра с други дечица цели 2 дни. Прибрахме се вкъщи, там не сме имали проблеми, и 2 дни лед това се започна. Първят ден вдигна температура, последвана от хрипове и жетока кашлица, след като престана тя се започна с повръщане и разтройство 5 дни. Добре поне, че се случиха последователно. Повръщаше дори и водата, която изпиваше спеше постоянно. Денонощно се поглеждахме с мъжа ми и се чудихме дали да не тръгваме към болница. Слава Богу справихме се вкъщи - увеличихме инхалациите, антибиотик, капки против разтр. и повръщане и така. Тогава и открих, колко радост има в една изядена солета. На 5 ден от повръщането започна страшен плач сутринта към 4,30ч. Почудихме се какво му е, давахме ентрол, капки...а то се оказа, че детето просто е огладняло, голямо облекчение и радост  Сега проължава  да лудее, в момента сме със синьо око, разбит нос и цицина на главата))))). От няколко дни не иска да спи вече на обяд Вече е на 1,10мес. ,  казва Мама, Ахи...и някакви си негови несмислени за мен думички. Неговите врастници казват повече димички- вода, папо, аки - Юри още не може да си каже какво му се иска. Но мисля, че има време)) Сега мислим за скнер на белия дроб, за да видим докъде са стигнали нещата. Ще ви пиша когато има някакъв резултат. Дано вече всичко лошо е оминало 
Преди да се рзболее му правихме кръвни изследвания и желязото му беше много ниско 4.6 (при най-малко доп 9.6) и наличие на някакви таргетни клетки? Казаха ни, че на фона на белодробните ни проблеми това не било нищо? Незная. Често забравям, че му има нещо и не искам да си спомням.
Сега времето е хубаво, разхождаме се, но все още избягваме срещи с деца. Всички щуротийки, които измисля всеки ден ме радват толкова много. Благодаря на всички, които ни подкрепяте и  ни мислите. Дано в следващото ми писмо има още по-радостни новини!

Много целувки за всички мами и мннооооооого радост и усмивки по детските личица
Поли

Поли 

Толкова се радвам на позитивния ти пост !!!! Целувки на Юри от нас всички!

А за неговорнето, не го мисли Моя Косьо е на 2 год. и 2 мес. и час сега вече започваме да се разбираме с думи Важното е, че казва "Мама"

Чакам още хубави новини от теб и Юри 

Поли много е пораснал Юри. Радвам се от сърце, че сте добре и се надявам само хубави новини да чуваме от вас.

Их, че е хубав и усмихнат Юри! Да ти е жив и все по-здрав, Поли! 

http://www.facebook.com/?ref=home#!/group.php?gid=125474590830356&ref=mf

Здравейте! Да ви пиша за нас.
Малкото Юрче не спира да ме радва с това как открива света и как копира всичко, което правя и казвам:))) Станахме вече на 2 годинки, с парти за рождения ден, с дечица (в ограничен състав) но както на истински рожден ден! Юрче много на разбра какво става, даже в началото се изплаши от хората, нали не е виждал толкова много на едно място и искаше постоянно да е гушнат, но после се отпусна и се заигра с новите играчки.
Юли месец, преди рождения ден изкарахме още едно боледуване вкъщи. Много силна пристъпна кашлица, температура, нехранене...беше наистина много лошо. Но с помощта на Д-р Куфарджиева с обаждания по телефона през 4 часа, инжекция орбазон, инхалации през 4 часа денонощно с вентолин, 10 дни антибиотик, сиропи и куп други лекарства... справихме се слава Богу вкъщи. Аз на няколко пъти си бях изгубила ума от притеснение - на 2-3 пъти посягах към телефона да извикам бърза помощ, даже си бях събрала и багаж за болницата, но за радост не се стигна до там.
Ходихме и на море на Бялата лагуна, тихо и спокойно място море, планина. Юри в началото плачеше от плажа и от морето, но после трудно го спирахме да не тича към водата:) Изкарахме една седмица и на 7 ден започна се с кашлица и температура. Стегнахме багажа за броени часове и цяла нощ път прибрахме се в София. Хрипове, инхалации, пак антобиотик 7 дни...((((((( но малко по-леко от предишното боледуване и така.
От онзи ден пак сме с температура, но с зачервено гърло:( Растат ни последните кътници и се надявам да е от тях. Не се срещаме с деца, пазим се много но какво да се прави там ни е слабото място - ще се гледаме , ще растем и ще го израстем За градина и дума не може да става ще се гледаме вкъщи на този етап и така. За беличките няма да ви разказвам - те са ежедневие - както при всички деца предполагам Аз и на тях се радвам, като се изключи страхът да не  се нарани
Скенер все още не сме правили. Не зная - понякога си мисля че е по-добре да не правим, май от сртрах да не разочаровам. Сега  се опитвам да забравя миналото и се радваме на настоящето. Изпитвам ужас и непоносимост дажесамо когато мина покрай болница Сега вярвам че всичко е наред и може би всичко вече е в миналото. Дано и скенера така да покаже
Много прегръдки за всички мами и целувки за всички дечица. Ще пиша пак - поне докато има кой да чете и да се интересува от нас
 

Полимама , много се радвам , че вече се лекувате и вкъщи.Дано и сега се разминете възможно най- леко.Чета темата ти от самото начало и ми е приятно да следя добрия развой в живота ви.
Браво на малкото юначе за беличките.Да продължава все така!

Поли мама радвам се, че писа. Всичко ще бъде наред и със скенера, вярвай в това. Много за малкия беладжия. 

Поли  

Така се радвам, че всичко е наред при вас! Не те познавам, но историята то ме разтресе преди време. Много често се сещам и мисля за теб и Юрче

Хиляди поздрави и целувки на малкия юнак От все сърце ви желая ЗДРАВЕ !

ПОли мама привет, поста ти ме просълзи, но това са сълзи на щастие и радост, много се радвам за теб и най вече за Юри. Знам какво изживяваш и какво ти е, но и аз да ти кажа да вярваш в детето си! Скенерът ще покаже, че вече всичко е нормално и дробчето е израстнало, а като изникнат и всички зъбки, вече можеш да си отдъхнеш, тогава всичко ще минава вече все по леко, аз също много се надявам на това, дори детската градина в един момент няма вече да е мираж, ще може и той да ходи, както и ние уж вече тръгнахме, но да видим - нашите малки дечица са изтърпели много неща, но те са много борбени и ще се справят с всичко, имай вяра! 

Прегръдки и от мен! Радвам се, че писа. Моята Елица имаше подобно лято: урбазони, пристъпи, вентолини, антибиотици, зъби, както казваш: така ще растат, ще го израстат! Ние ще вярваме в тях. Същото отношение към болниците имам!