Хубав Никулден си изкарах:) Много съм доволна:) Дребосъчка днес ми направи един много хубав подарък- от тая сутрин започна да пляска с ръчички
От кога пляскам срещу нея и викам "браво" и днес изведнъж започна самичка. Сигурно отстрани звучи незначително, но няма да казвам как ми разтопи сърцето
От сума време преговаряхме с нея да ми подари зъбче за рождения ден, ама друго реши детето... сега преговаряме за коледа:)Лили, няма правило, но най-често излизат най-напред долните първи зъбчета. Може и да е малко раничко, но и тук има изключения от правилото, естествено. Типичен пример е Бобчо за пробили по-рано от сроковете и другия типичен пример е Белка, на която пък още не са пробили, а срока за първите резци по учебник е 6-8 месец:) Да са ни живи и здрави, всички ще се озъбят:)
Когато си говоря с някой, аз не се притеснявам да говоря за предишната си бременност, за предишното си раждане, случва ми се да казвам "тази дрешка я бях купувала за предишното си бебе". Аз продължавам да си говоря за него. Това е част от живота ми- най-трудната част, но аз не искам да го забравям... Бог ми подари прекрасно детенце, но аз трябваше да имам още едно. От няколко дни ми се върти това, което някой беше написал в темата на Рони... Едва когато гушнах Бела, разбрах какво е да гушкаш детето си. Първите дни не можех да отделя поглед от нея, докато спеше...но непрекъснато мислех за него... Едва след раждането на Бела, осъзнах с цялото си същество какво съм загубила- и от това започна да ме боли още повече. Мислех да пиша за това тогава. Много ми беше мъчно, доста си поплаках. Сега нямам мого време да мисля за това... Ето днес една приятелка ми каза, че Джонгова била при нея и я питала "Верно ли, че Ники има детенце". Пак ми стана много криво... Защото за нея аз съм просто лош момент в кариерата й. А за мен е много повече от това.
Много разхвърляни мисли написах... съжалявам.
Май доста неизвинени и се събраха
Поводът - докато наднчах в мартенската тема (сега разчитам на Нефертитчето, което е написала тук, за да я видя как е), едно от момичетата там беше в почуда защо въпросната АГ й гледа колко съда й захранвали плацентата. Стана ми гневно и тъжно едновременно. Тъжно заради това, че ти плати цената на нейната "растяща" компетентност, но къде бяха знанията на прехвалената особа преди малко повече от две години?!
. 
А за седмиците - още цяяяла вечност има за прекосяване.