Понеже не искам да изпадам в подробности, че всеки път, когато си спомня е едно малко умиране за мен и смразяване на кръвта. Та...., когато детето беше на 6 месеца и ми казаха, че сме "интелигенти родители", но лекарска грешка е знак на равенство с фразата - гарван-гарвано око не вади /за да не ги съдя/, ми предложиха да оставя детето в "ТАЗИ" институция, щото той и без това нямал да разбере за кво става дума. Следващите минути не си спомням моите реакции, черна пелена падна буквално пред очите ми и въпросната /положила Хипократова клетва/ съм се хвърлила върху нея с мисълта да я убия. Докато изляза от болницата, ТАЯ си беше взела отпуск. Това са фактите. Останалите емоции ви ги спестявам. Детето ми е едно изключително добро същество с много положителни емоции около най-близките си.
Именно за това става дума, представям си колко ви е трудно да си спомняте, всъщност не мога да си го представя този АД.
То само човек, майка, която го е преживяла, знае истината. Затова не настоявах, когато реших да събера историите на майки, от родилния дом и всичко, което са преживяли, да го опишат. Все пак успяхме да съберем малко, публикували сме ги тук.http://mogilino.wordpress.com/%d0%bb%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%be-%d0 … 1%80%d0%b5%d0%b6/
Защото тази истина трябва да се знае, не бива да се мълчи за нея. Идеята ми беше тези истории да ги внеса до всички онези институции, до министрите, да четат, какво причиняват с политиката си, да разберат истината от хората, а не да живеят в облаците и да ми говорят глупости по медиите. Сега, последния път, когато внесохме предложенията си до министерствата, разпечатах тези истории и ги сложих в пликовете, заедно с писмото ни и предложенията.
