вчера сутринта погребахме дядо.снощи към 2 и 30 малкия се разрева,отидох веднага завих го,помилвах си го и тръгнах да излизам от стаята,в момента в който затворих той почна да рита кошарата и се разрева ( това го прави от както е починал дядо) и аз отворих вратата,оставих я притворена така да се каже.легнах унесох се почти веднага,не знам колко часа е било така и не погледнах когато ме събуди гласа на дядо и ми каза 'направи ми място да седна',сина ми има железни колички,които им се навива пружината и бръмчат,абе сещате се какви са
след няма и минута почна едната количка така,все едно някой я натиска и после пуска и бръмчи,помислих си, че детето не е заспало и си е придърпало една от количките,но нищо друго не се чува,само бръмченето на количката,това продължи около 1 минута някъде,не мога точно да кажа,и пак се унесох.нямам представа от времето което е минало,но сигурно не беше много и се стреснах пак от шума на количката идваща от стаята на детето,е тогава вече много се уплаших,опитах се да събудя половинката си да чуе и той ,да не помисли,че съм луда,но не можах въобще да го събудя толкова дълбоко спеше...сутринта му разказах какво се случи през ноща,добре ,че не ме помисли за луда.Като станах тази сутрин и отидох да видя къде е количката,но всичко си беше по местата както ги бях прибрала снощи.Искам само да кажа,че с този дядо имахме много силна връзка,той обожаваше пра внучето си и на нас.



вчера сутринта погребахме дядо.снощи към 2 и 30 малкия се разрева,отидох веднага завих го,помилвах си го и тръгнах да излизам от стаята,в момента в който затворих той почна да рита кошарата и се разрева ( това го прави от както е починал дядо) и аз отворих вратата,оставих я притворена така да се каже.легнах унесох се почти веднага,не знам колко часа е било така и не погледнах когато ме събуди гласа на дядо и ми каза 'направи ми място да седна',сина ми има железни колички,които им се навива пружината и бръмчат,абе сещате се какви са
след няма и минута почна едната количка така,все едно някой я натиска и после пуска и бръмчи,помислих си, че детето не е заспало и си е придърпало една от количките,но нищо друго не се чува,само бръмченето на количката,това продължи около 1 минута някъде,не мога точно да кажа,и пак се унесох.нямам представа от времето което е минало,но сигурно не беше много и се стреснах пак от шума на количката идваща от стаята на детето,е тогава вече много се уплаших,опитах се да събудя половинката си да чуе и той ,да не помисли,че съм луда,но не можах въобще да го събудя толкова дълбоко спеше...сутринта му разказах какво се случи през ноща,добре ,че не ме помисли за луда.Като станах тази сутрин и отидох да видя къде е количката,но всичко си беше по местата както ги бях прибрала снощи.Искам само да кажа,че с този дядо имахме много силна връзка,той обожаваше пра внучето си и на нас.



....
Препоръчани теми