Публикувана: 17 дек. 2008, 15:13 ч.
Последно мнение: 14 ян. 2010, 18:53 ч.

Паническо разстройство-част 2

197 250
912
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са потенциалните странични ефекти от приемането на антидепресанти?
Какви са алтернативните лечения за паническо разстройство?
Какви са симптомите на паническо разстройство (ПР)?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са потенциалните странични ефекти от приемането на антидепресанти?
  
  Антидепресантите могат да причинят различни странични ефекти, като затруднено дишане, нервност и треперене на ръцете. Важно е да се консултирате с лекар, за да определите дали симптомите ви са свързани с лекарството. Антидепресантите също могат да причинят сухота в устата, което може да се усети като усещане за пресъхване. Това е често срещан страничен ефект, който обикновено не е сериозен. Важно е да пиете повече вода, за да противодействате на този ефект.
- Какви са алтернативните лечения за паническо разстройство?
  
  Алтернативни лечения за паническо разстройство включват акупунктура, билкови терапии и есенции на д-р Бах. Тези методи могат да се използват заедно или като допълнение към конвенционалното лечение, но е важно да се консултирате с медицински специалист преди да ги използвате.
- Какви са симптомите на паническо разстройство (ПР)?
  
  Симптомите на пандемичното разстройство включват тревожност, проблеми с дишането, усещания за слабост или безсилие, треперене на ръцете и пристъпи на паника. Важно е да се консултирате с лекар за професионална оценка и лечение. Симптомите могат да включват замъглен поглед, напрежение в очите, гадене, световъртеж, сърцебиене, изтръпване на крайниците и затруднено дишане; тези симптоми могат да бъдат засилени от стрес и тревожност. Пандемичното разстройство може да се прояви със симптоми като сърцебиене, задух, ужас, чувство на задръствания, треперене, обща слабост и ниско кръвно налягане. Пандемичното разстройство (ПР) е свързано с усещането за паника, тревожност и страх и може да се прояви със симптоми като главоболие, гадене, бързо дишане, усещане за задръствания, треперене на ръцете, стомашни болки, чувство на удушаване и др.
- Какви са начините за справяне с паническото разстройство?
- Как мога безопасно да спра антидепресантите?

# 75 8 ян. 2009, 19:43 ч.

Мнения: 167

Нели страхотни са!
Благодаря!

# 76 8 ян. 2009, 19:50 ч.

Мнения: 167

Нели страхотни са!
Благодаря!

# 77 8 ян. 2009, 19:57 ч.

Мнения: 209

Радвам се ,че ви харесват момичета ,но не е нужно да ги пишете по 2 пъти /шегичка/ Наистина се радвам, че ви харесват, дано научим това което искат да ни кажат

# 78 9 ян. 2009, 10:12 ч.

Мнения: 1 532

Нели миличка от тези притчи не ни обръщат внимание на въпросите Simple Smile

/майтап/

Здравейте! Искам да попитам какво ви е кръвното като приемате АД. Вече 5 месеца съм на ципралекс, в началото нямах този проблем, даже сега намалих дозата и кръвното ми е ниско, поне за сега е 90 на 60, не ми се вие свят, но винаги съм била с нормално кръвно/изключвам случаите в които получавах ПА./ Дори от една седмица и ривотрил не съм пила. Какво ви е мнението за това? newsm78

# 79 9 ян. 2009, 10:36 ч.

Re: Пак това паническо разстройство!
« #787 петък, 09 януари 2009, 10:26 »
   Отговори с цитат
Цитат на: Bon Art в петък, 09 януари 2009, 10:11
Интересна тема и интересни гледни точки на млади хора. Единственото което мога да кажа по темата, е че не е нужно да правим нищо конкретно, визирам, пиенето на барбиторати, антидепресанти и куп други химически препарати. Единственото логично нещо да си починем и да предизвикаме мозъка си да спре да работи т.е да спре да пулсира, доста трудна но не и непосилна задача, в моменти на слабост хората сме много различни, реагираме по различен начин. Различен незначи ненормален. Има редица методи за излизане от състояние на разстройство ( състояние отклоняващо се от естественото такова за индивида ), индивидуални и групови терапии лично според мен са най-удачни в случая. Не че имам голям опит, но час то пациентите ни се повлияват добре от това. Упоритост, Сигурност, и Доверие са ключови думи в тези състояния в които всеки човек изпада, друг е въпроса в дълбочината на състоянието и отклонението от нормата - ( не от нормата наложена от обществото, а от нормата позна позната и присъща за конкретния индивид. Последната е много трудно да се установи, това става, посредством най-близките хора, тяхното мнение за пациента, като естествено, то се подлага на контрол, разширявайки кръга на сондираните мнения от познати)
Пропуснах да напиша нещо много много важно, Да се научин да поемем отговотността за собственото си здраве. Това е нещото което е голям проблем при работа с пациенти, когато дойде накои при мен за консултаця, Всеки си мисли че е направил всичко което трабва - казва си ето аз отидох при точния чошек и се предавам в неговите раце. Не е така, аз не мога да поема отговорността за личното Ви здраве дела и така на татък.... аз мога да съветвам само и да препоръчам конкретен естетвен препарат които повлиява добре на различни нива в биологиата но чошека, но не мога да пема отгошрността да го излекувам, всеки е сам лекар на тялото и душата си, най-добрите лекари точно тази област са редица безнадежно болни хора, които са тук (при нас имам предвид) и са се справили със своя проблем!

# 80 9 ян. 2009, 11:26 ч.

# 81 9 ян. 2009, 15:11 ч.

Мнения: 2 270

Здравейте,
преди около месец зададох въпрос тук, но мисля че е време да ви се представя.
На 18 септември се наложи да прекъсна бременността си в 21 г.с., бебето беше със сериозни проблеми и шансовете да живее не бяха големи. Преживях голям шок при раждането (описала съм го в друга тема).
Сега, няколко месеца по-късно вече осъзнавам, че не мога да се справя сама или с помощта на близките ми. Освен задушаващата мъка и чувството за вина (тъй като аз трябваше да взема решението да прекъснат бременността ми) се моявиха и страшно неприятни физически усещания: получавам сърцебиене, не ми достига въздух, безсъние, понякога просто мисля, че пропадам в някаква бездна . . . като капак на всичко се улавям, че изпадам в някакви крайни състояния на тъга или изпадам в еуфория (което ми е доста странно)

Може би всичко, което написах е доста объркано . . .
Просто искам съвет - към кого да се обърна?
Психиатър, психотерапевт?
От София съм, ако може препоръчайте ми някой
Благодаря, че изчетохте поста ми Hug

# 82 9 ян. 2009, 17:43 ч.

Варна
Мнения: 131

pretty мило момиче Hug

Голям ужас си изживяла!
Налага се да продължиш живота си ,но преди това трябва да си простиш!Да си повярваш,че наистина си взела най-правилното решение.И ще ти се наложи да се промениш.Обстоятелствата са по-различни от това което си очаквала и сега си в огромен стрес.Трябва да приемеш фактите,не само със разума си,а и със сърцето си.Изстрадай си мъката ! И после започни живота си отначало.
Сигурно ще си помислиш-лесно се дават акъли от страни.Така е.Но живота е едно вълшебство,което е непростимо да се пропилява.
Прегръщам те! Hug

Стискам ти палци!

# 83 11 ян. 2009, 00:23 ч.

Мнения: 398

Преди два дена имах едно предизвикателство което пак леко ми отлючи паник атаката.
Дали е ПА не съм сигурна...Чувствам някакъв бодеж от десния край на гърдите и гърба само когато се размърдам ако лежа обърната на дясно,имам храчки които не вадя.
Пих билкови хапчета за успокоение-никакъв ефект. ПА ми винаги са били с натрапващи мисли ,не искам отново да ходя на лекар и да ми да ме пращат на психиатър ми се ще да ви попитам дали някой е имал такъв симптом?

# 84 11 ян. 2009, 16:20 ч.

Габрово
Мнения: 2 549

Прити, мила, много съжалявам да те видя в тази тема. Моят съвет е да поговориш с психолог или психиатър-психотерапевт. Трябва да се избавиш от чувството за вина.

lubopitna, имала съм всякакви симптоми, но такъв не. Според мен не е ПА, просто повишена тревожност. Не се вторачвай в бодежките и храчките. Не се настройвай на вълна ПА и че пак ще тръгнеш по лекари. Отпъждай тревожните мисли, ще се справиш сама Peace

# 85 11 ян. 2009, 17:25 ч.

Мнения: 398

ivap,мерси за отговора. Аз се замислих да не е някоя пневмония или нещо подобно. От друга страна го отдавам на ПА защото имам и тежест в стомаха,високо горе,под гърдите,по средата и след консултация с двама лекари стана ясно,че това е язва която се получава от депресия-събират се повече газове и изпитваш непрекъснат глад.Ако спреш да ядеш болката т.е. тежеста отново се появява. Покрай ангажитаността ми покрай празниците това беше изчеснало сега отново ме налегна скука и пак разните симтоми се обаждат. Писна ми вече.Така ли нямат край #Cussing out

Благодаря на Бог,че поне замайването и тежестта в главата отминаха както и непрестанното чувство на умора.

# 86 12 ян. 2009, 10:17 ч.

Пловдив
Мнения: 196

Не знам дали и аз не съм с диагноза ПР. Психистърката не ми каза. Истироята ми е следната. Преди два месеца започнах да получавам потрепване на мускулите, проячетох в интернет за страшни диагнози и болести. Посетих доста невролози в Пловдив и един професор в София. Според всички от неврологична гледана точка сък ок. Правиха ми и изследвания и те са ок. Е, да, ама потрепванията не спират. В момента, в който получа такова потрепване и направо изпадам в паника. Веднага си спомням за болестите, за които прочетох и ...Съмнявам се в лекарите дали са прави. Чувствам се напрегната често имам натрапливи мисли. Психиатъра ми изписа ривотрил 0,5 два пъти на тед по едно и лудиомил. Та въпросът ми е дали може тези потрепвания на мускулите да са психична основа

# 87 12 ян. 2009, 12:08 ч.

Мнения: 2 270

Благодаря за отговорите bouquet

Прави сте за чувството за вина - мисля, че точно то ме унищожава бавно и сигурно Cry

, четох литература за позитивното мислене и т.н., опитвам се да си наложа да не мисля за миналото, но не ми се получава Cry

наистина мисля, че проблема е в това, че не мога да си простя за взетото решение - в главата ми се въртят какви ли не сценарии - дали съм постъпила правилно, какво би било ако и т.н.
Бихте ли ми препоръчали някой лекар в София

# 88 12 ян. 2009, 13:51 ч.

Ne razbiram samo za6to horata spodelet tezi ne6ta na tymno kato 6trausi-zariti w pqsyk i s ogoleni dupeta, da po lesno e da kaje6 ne6to na nqkogo misleiki si 4e nikoga nqma da sre6ne6 s toi 4owek tet a tet no mi e stranno ..... nakoi ima li wijdane po toiz wypros, za6to se kriem tuk, za6to gowreiki na tymno, bez swetlina, ni padat zadryjkite i sme dosta po otkriti i iskreni ?

# 89 12 ян. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 215

Здравейте, напоследък се чудя, тези от вас, които не получават вече ПА(или получават много рядко), премахнали ли сте причината, която ви е тревожила?
Питам, защото аз имам инсулинова резистеннтност, като ям, 2-3 часа след това в повечето случаи ми пада кръвната захар, и съответно пак трябва да хапна нещо. Пия хапчета, но процеса е дълъг, а аз съм се психясала на тази тема и оттам ми започна тревожността и ПА в едно със следродилната депресия, нея мисля, че я преодолях, но това с кр. захр не мога и не мога. Някой има ли съвет как да се справя Sad

Препоръчани теми

Антидепресант Золофт

Анафранил - това ли е спасителят от тревожното разстройство?

Тритико-мнения?

Причина:

Причина: