ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 610
  • 969
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 56
Топьл поздрав за вси4ки вас в един хладен и мра4ен ден!
Днес е сьбота,и макар да вали ,надявам се ,4е пак сте били при своите любими  с китка цвете?!Иаз както всяка сьбота неизменно там.,с цветя,кафе,и моето от4аено -здравеи,липсваш ми!
Така си те4е времето,бавно,неусетно ,тьжно,наближава годината  на моят скьп.ОХ,как измина това време,мислех 4е сте умра,или полудея,но ето жива сам ,макар и без душа.Да,простете ми ,скьпи приятелки,и аз се увли4ам и ве натоварвам по- ве4е.
Моята халка е един ве4ен символ на сьиденението ,на любовта.Нося я,а и прьстена ,които тои ми купи за послдният р,д..Нямам намерение никога да ги свалям!!!само това ми остана  като много скьп спомен.Валка,много сьжалявам за отношението кьм твоето моми4енце.Да ,децата в последните години са особено жестоки!Но каде са родителите,у4ителите,ами приятелите? Няма ли кои да помогне в подобни слу4аи?!Да ти е здрава и жива,Бог я надарил сьс талант,а се надявам ,4е след пубиритета сте се промени тялото и,ще видищ каква красавица ще стане Grinning
Пишеш стихове ,и аз посветих на моя любим толкова много..
..нО ЗАЩО НА АНГЛИИСКИ?Аз например говоря много езици,но англ. не зная.Целувам ви с оби4  bouquet
к

# 286
  • Мнения: 105
Да, бях на гроба, но днес не плаках....има дни когато плача много, още по пътя преди да стигна започвам и бързам, бързам сякаш ще закъснея за някъде и плача още преди да пристигна, а като си тръгна два пъти по силно! Но днес не плаках, някакво спокойствие ме беше обзело, само стоях под дъжда и гледах в гроба му и като че ли неосъзнавах къде съм , сякаш съм отишла някъде, а той си е в къщи и ме чака, сякаш усещах, че не е там! Това днес, но друг път не е така! Днес ми беше гадно, студено, мъчно, запалих си парното....стана топло ,но аз не се стоплих...преди малко вечеряхме с децата , аз не бях в настроение, карах се, сърдех се и не ми се говореше....правех забележки на 2 мин. и сега нещо ми е криво, но децата не са ми виновни! Какво друго...чета идълбая в интернет все около едно и също нещо - има ли живот след смъртта, даже си поръчах една книга на тази тема току що, ще ми я доставят със Спиди....кога ли ще се осъзная?! Бях поканена тази вечер на гости от майка и татко и брат ми , не отидох, пак незнам защо! Виждате явно не сме добре всичките, няма стъпване на крака! А една тежест в гърдите ме мъчи..........айде, лека!

# 287
  • софия
  • Мнения: 88

Валка
,много сьжалявам за отношението кьм твоето моми4енце.Да ,децата в последните години са особено жестоки!Но каде са родителите,у4ителите,ами приятелите? Няма ли кои да помогне в подобни слу4аи?!Да ти е здрава и жива,Бог я надарил сьс талант,а се надявам ,4е след пубиритета сте се промени тялото и,ще видищ каква красавица ще стане Grinning
 

viktoria5 извинявай мила,но само да уточня че не става дума за мен.Това за момиченцето не съм го писала аз,а svetlana1974 . Иначе съм напълно съгласна за жестокостта на децата.НО според мен скъпа Светла ,ти трябва да направиш нещо.Да вдъхнеш повече самочувствие на твоята красавица , дори ако трябва обсъдете програма за отслабване ,ако детето иска и смята че трябва.Темата за децата .... сложна е ..всички го знаем.Но не оставяй така нещата,детето трябва да усети твоята подкрепа,още повече сега .
Ама нещо съм изумена от сякаш всеобщото желание да се погребете заедно със съпрузите си....Може да ме нападнете за тези ми думи,но за мен е просто неразбираемо.И аз обичах мъжа си,и все още го обичам,липсва ми всеки божи ден,с малката си говорим за него....но знам че вече го няма.Осъзнавам ,че няма как да го върна ,и че за мен ,детето и всички останали е най добре да се върна към живота.Халката я носих до лятото,после просто не я усещах по този начин-свалих я,на гроба му ходя толкова рядко,че даже ме хваща срам като ви чета че сте там всяка седмица.Ей ,те не са там...там е само обвивката,и даже вече и нея я няма.В събота правихме 1 година помен....прекрасен паметник ,100 човека...ми не го усещах там.Там беше скулптурата,която исках да отида и да прегърна,или да ударя ,или да му се накрещя...с един негов приятел се смяхме с глас...защото просто и двамата си припомняхме как си говореха с него и как се подиграваха за Левски-ЦСК....Искам да ви го изкрещя....но може и много от вас да ме намразят за това.
Момичета,преживявайте болката,но моля ви не се оставяйте само на нея...на никого не го дължите...най-малко на съпрузите си.Може да е клише,но те със сигурност не искат от вас да забравите за живота, и да живеете само със снимките им,гробищата или там каквото сте си избрали да гледате.Погледнете малко по оптимистично на живота,на всичко около вас...никой не казва да ги забравите,но за мен спомена за мъжа ми, е през повечето време вече ,е повод да се засмея...да понякога рева и ми е тъжно,тежко и много ми липсва непрекъснато,но стигнах до извода ,че този прекрасен мъж и неговия кратък живот, не заслужават  да бъдат свързвани само с тъга.Правили сме толкова хубави и смешни неща,толкова весели,...че не можех да не се разсмея като си ги спомнях.
Малко се разгорещих....но просто искам малко да ви по стресна...малко да ви накарам да мислите и по друг начин...
 Hug

Мама на двама, не я нося - но не защото не сме обвързани вече, а напротив - смятам, че след като той не може да носи своята, и аз ще НЕ нося моята. Това е моята лична солидарност и обич към него  Peace
А това много ми хареса  Peace

# 288
  • Мнения: 36
mamvalia    bouquet ама много точно си го казала Simple Smile

 Hug

# 289
  • Мнения: 105
За съжаление мое, естествено не съм все още на този етап, като мислене говоря като вашето мислене......хм, живота ми е черен, не мога да се усмихвам на спомените, защото от тях ме боли...тегли ме нещо на гроба му и ходя, какво да ви кажа през ден! там стоя, мълча или силно плача.....жал ми е че съм сготвила любимото му ядене , а той го няма.....просто мисля различно, но данодойде и моето време, да мисля по този начин.....Знаете , трудно е....зависи, от психика и много други неща! Уважавам мнението Ви, ще Ви послушам!

# 290
  • софия
  • Мнения: 88
taniana74 знам колко е трудно и напълно съзнавам ,че думите ми за голяма част от вас са неразбираеми и дори неприемливи...знам колко е трудно ,но също така знам колко е лесно да се отдадеш изцяло на загубата и да не искаш да продължиш да живееш...Всеки преживява нещата по различен начин и намира утешение на болката си в различни неща,но ....ако сам не решиш да се измъкнеш,ако сам не решиш да си помогнеш и не решиш ,че живота ТРЯБВА да продължи ...никой друг няма да помогне. Отдавайте се на мъката,но нека една малка частица от вас да не забравя,че един ден трябва да откриете отново цветовете на света....за доброто на всички  Hug

# 291
  • Мнения: 1
Здравейте всички,
става ми малко по-добре , като чета думите ви.И аз съм самотна майка с дете на 2 годинки.Малката ми сладуранка беше само на 7 месеца, когато татко й ни остави завинаги.Загина в нелеп авио-инцидент.Мнго ме боли от това , че тя няма да го помни.
искам да ви попитам - някой от вас вярва ли че отново ще бъде щастлив и ще обича?
На мен това ми се струва нереално за мен.Знам , че животът трябва да продължи но къде е щастието, останало ли е назад във времето.
ще се радвам да ми пишете
и аз мразя въпросът" Как си"

# 292
  • Мнения: 105
Слушай Теди, дано всеки има определени моменти на щастие и на нещастие и те да се сменят...Да била съм много щастлива, толкова ,че не го осъзнавах, сега като се връщам назад се ядосвам ,че не съм го знаела! Това че загубих любовта на живота си е най-големият удар който съм получавала, трудно, ще се изправя, но трябва....за това дали ще срещнем отново любовта, незнам, поне при мен ще е трудно, защото съпругът ми е сам, няма брат или сестра и родителите му са се вкопчили в мен, яко....даже немога да дишам! Как ми кажете, ще срещна друг човек, къде ще го срещна, ами родителите му как ще реагират...те къде ще живеят, кой ще ги гледа, като остареят, като нямат никого освен аз и децата.....значи какво виждам себе си като съсипана жена която сега ще даде всичко за децата си да ги отгледа и изучии после когато те отхвръкнат ще ми паднат свекъра и свекървата в ръцете да се грижа за тях, та какво, как да вярвам в любовта, кой ще ме иска с такъв товар на гърба ми! Само едно моля и съпруга ми и Господ, да не позволяват само в грижи да ми мине живота, дано и за мен е отредено, след тази тежка загуба да се усмихна и да обичам и ме обичат отново! но това в далечно бъдеще, защото сега немога да го прежаля - най-страхотния мъж на света- моят съпруг! Обичам го! дано го чувства и го чува!

# 293
  • Мнения: 9
Mila, Tatiana, vqrvai che otnovo shte sreshtnesh liubovta, vseki ima pravo da bade obicham, az lichno smqtam che moeto momche shte se pogriji da sreshna normalen chovek kogato mu doide vremeto, nashite blizki ne iskat da sasipvame jivota si, tam kadeto sa sega vijdat kolko ni boli, vijdat salzite ni i chuvstvat nashata taga, sigurna sam che ni pazqt i shte se pogrijat za nas...Tejko mi e da gi kaja, i dori se sramuvam che go mislq. Znam edno, moeto momche ne si e otishlo, to e na nebeto i kogato doide chasa shte badem zaedno, znam che toi ne iska da stradam i da razrusha sadbata si, pozdravqvam vi vsichki s tazi pesen, koqto chuh sluchaino i mnogo plakah snoshti, no posle si sanuvah momchenceto i sega sam spokoina - znam che toi e do men i me razbira...
Celuvam vi vsichki v tozi forum, shte sreshtene nova liubov, sigurna sam, tq nqma da zaeme mqstoto na tazi, drugata, za koqto shte si poplakvame ponqkoga, no ima pravo da i dadem shans, kogato se poqvi..
Obicham vi vsichki

http://www.youtube.com/watch?v=W-ScSF7vbCo

# 294
  • Мнения: 56
Мила Валка,извинявай,аз просто сьм сгрешила името!но и моите мисли по отношение на дьщери4ката на СВетлето са в сьщият поток.ТЯ Е ОШЕ вПуБИРИТЕТ И СЛЕД ВРЕМЕ ТЯЛОТО И СТЕ СЕ ПРОМЕНИ,НО ВАЖНОТО Е 4Е ИМА ТАЛАНТ,НАЙ -ДОБРИЯТ ДАР ОТ БОГА.
НАДЯВАМ СЕ ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ С ЩЕРКАТИ.?!
МНОГО МИ ДОПАДА ТОВА КОЕТО ПИШЕШ,ТАКА Е АКО СЕ ОТДАДЕМ НА МЬКАТА ШЕ СЕ ПОГУБИМ И НА НИКОГО НЕ ЩЕ СМЕ ПОЛЕЗНИ.вИНАГИ ЩЕ НИ БОЛИ,ЩЕ ГИ НОСИМ В СЬРЦАТА СИ,НАЛИ?!ПРЕГРЬДКИ Hug

# 295
  • Мнения: 56
Тани,мила,здравей!
Искам да се обьрна и кьм теб,тьй като виждам ,4е и ти много ,ама много трудно се сьвземаш..
Разбира се това сие индивидуално,зависи от ьарактер,емозионалност,дух,но и ние самите трябва да се опитаме малко ,по- малко да реагираме,защото така на никого не сме полезни.
Особено дезата ни поемат нашата тьга и израстват комплексирани.И АЗ СЬМ КАТО ТЕБ,ИЗКЛУ4ИТЕЛНО ЕМОЗИОНАЛНА ,МНОГО МИ Е ТЬЖНО ОШЕ,НО ЗАПО4НАЬ ДА СЕ САБИРАМ С ПРИЯТЕЛКИ,ДА СЕ ОТДАВАМ ВЕ4Е НА ПО-ВЕ4Е И РАЗЛИ4НИ ЗАНИМАНИЯ.МОЯТА ПРОФЕСИЯ Е ОРНИТОЛОГ,КАКТО И НА ЛЮБИМИЯ И БЯЬМЕ ВСЕ ЗАЕДНО,НА ЕКСПЕДИЗИИ,НА СИМПОЗИУМИ.БЯЬМЕ РЬКА ЗА РЬКА ПО ЗЯЛ СВЯТ.сЕГА СЬМ МНОГО САМА!!!НО...ЖИВОТЬТ ПРОДЬЛЖАВА МИЛА МОЯ.
ЦЕЛУВКИ
ПИШИ Ж ФОРЪМА САМОТНИ РОДИТЕЛИ,ТАМ СА ПО-ВЕ4ЕТО НАШИ МОМИ4ЕТА.ЩЕ ТЕ 4АКАМЕ! Hug

# 296
  • някъде другаде
  • Мнения: 2 943
mamvalia , Възхищавам ти се! Ти си безкрайно смел човек! Възхищавам ти се за това , че въпреки голямата ти болка си намерила сили да продължиш да живееш нормално и да запазиш за себе си и дъщеря си хубавите моменти със съпруга ти.

# 297
  • Мнения: 5
Здравейте, мили дами. С вас ме свързва това, че изгубих човека до себе си. Болката все още е прекалено силна. На 24 год.съм, той беше почти на 34, бяхме заедно почти година, незабравима, пълна с нежност и щастливи моменти, преди по-малко от 3 месеца забременях, все още не бяхме женени, предстоеше ни да решим къде да живеем... Аз - много влюбена и на върха на щастието, той - прекрасен нежен и мил бъдещ татко. Докато не ми го отне тежка катастрофа на 24.09.09 г.  Cry Детенцето си го чакам с нетърпение, през ум не ми минава да го махам. За мене то е дар, кара ме да се държа. Не очаквам да е лесно, въпреки подкрепата от страна на родителите му, знам, че едно детенце има нужда от двама родители. Плача за това, че изгубих любимия човек, плача и за това, че няма да види детенцето си, както и това, че то няма да познава баща си, плача, че вече няма да чуя гласа му и да усетя ласките му... И само плача. Намирам утеха в това да споделям мъката си. Околните ми съчувстват, но не могат да ме разберат, вие можете. Не пожелавам на никого да се случва.

# 298
  • софия
  • Мнения: 88
Papeto  .... в такъв прекрасен момент от живота си,когато чакаш дете,да загубиш любимия си....толкова е трудно и несправедливо! Нямам думи, с които да мога да те успокоя,да ти дам сили.Загубата на близък човек,на любим човек,е нещо трудно и мъчително за всеки.Иска ми се да мога да кажа нещо,което да ти вдъхне повече сили и смелост,но не намирам думи в момента.
Знам че в момента сърцето ти плаче,че мъката те поглъща,но ми се ще да ти кажа,че заради малкото същество в теб....заради този малък и прекрасен дар от живота ,трябва да се опиташ да ....уффф ,  почти невъзможно е ,но детето има нужда от смях,от повече усмивки и една спокойна майка. В такива моменти се сещам за онзи разказ на Йовков и ми се ще и аз да кажа "Боже,колко мъка  има по този свят,боже!"....Съзнавам,че думите са излишни....Мила,винаги когато имаш нужда,когато почувстваш,когато имаш сили споделяй,пиши...вярвам, всеки един с каквото може ще ти помогне ...поне ще опитаме  Hug

TONKA75 ...благодаря ти за милите думи...но ми се искаше да няма за какво да ми се възхищаваш  Hug ...вярвам,че ме разбираш,какво имам в предвид.

# 299
  • Мнения: 105
Стоя пред компютъра и незнам как да те утеша,като и аз съм като теб....само дето живях с него 15 години и имаме 2 деца, които той остави и си замина завинаги , а е само на 36 г. Минаха 5 месеца, при теб са само дни....няма утеха! Мен ме крепи само работата, да работя, да се занимавам с нещо и да не спирам докато капна от умора, но ти си бременна и е важно да запазиш детето - плод на страхотна любов! Знай, че той те вижда и че е при теб, че е объркан като теб и че ти като си спокойна и той е спокоен, много четох по този въпрос!  Търси книги, чети Ванга и ще се поуспокоиш, като намериш доказателства, че отвъдният свят съществува и ние всички ще се срещнем някой дем там, а те щени посрещнат! Но сега, не....сега трябва да смесилни и да отгледаме децата си, нямаме право да наведем глава, да боледуваме и да умрем - поне не скоро! Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт