Публикувана: 16 ян. 2009, 22:18 ч.
Последно мнение: 23 ян. 2009, 16:43 ч.

Децата и праистрастеността към школада

2 724
60
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на дъщеря си да преодолее пристрастеността си към шоколада?
Как мога да огранича приема на шоколад от детето си и да му помогна да не стане прекалено пристрастен към него?
Как мога да се справя с капризите на детето си за шоколад?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на дъщеря си да преодолее пристрастеността си към шоколада?
  
  Пълното премахване на шоколада може да увеличи желанието й. Вместо това предлагайте го като десерт в умерени количества след закуска и обяд, за да контролирате приема му. Освен това ангажирайте я с други дейности, когато иска шоколад, или предложете тъмнокафяв шоколад. Не забравяйте да избягвате принудителното хранене и вместо това предлагайте разнообразна гама от вкусни възможности, за да предотвратите прекомерната зависимост от шоколада.
- Как мога да огранича приема на шоколад от детето си и да му помогна да не стане прекалено пристрастен към него?
  
  Ограничаването на консумацията на шоколад може да бъде трудно, но е важно да осигурите разнообразна и вкусна храна. Можете да опитате предлагането му като десерт в малки количества след закуска и обяд, за да ограничите приема му. Освен това можете да го разсейвате с други дейности, когато иска шоколад, или да предложите черен шоколад с високо съдържание на какао. Уверете се обаче, че не използвате принуда при хранене и предлагайте разнообразие от вкусни опции, за да предотвратите прекомерната му зависимост от шоколада.
- Как мога да се справя с капризите на детето си за шоколад?
  
  Капризите за шоколад могат да бъдат трудни, но е важно да предлагате разнообразна и вкусна храна. Можете да опитате да предлагате шоколада като десерт в малки количества след закуска и обяд, за да ограничите консумацията. Освен това можете да я разсеете с нещо друго, когато иска шоколад, или да предложите натурален шоколад. Не забравяйте обаче да не използвате насилие при хранене и вместо това предлагайте различни вкусни опции, за да избегнете прекомерната зависимост от шоколада.
- Как мога да осигуря разнообразна храна за детето си, за да избегна прекомерната консумация на шоколад?

# 30 21 ян. 2009, 08:56 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Не за първи път ще споделя, че братовчед ми като малък две- три години живя само на прясно мляко, шоколад и бисквити еверест. Нищо друго не хапваше. После сам прояде всичко. Сега е силен, близо двуметров мъж, който и като дете, и сега няма никакви здравословни и стоматологични проблеми. Моето дете яде каквото иска и по- колкото иска. Не съм го ограничавала в нищо, но той и не прекалява за да го правя. Аз самата не ям и не обичам сладко и шоколад и количествата които изяжда ми се виждат странни, но щом има нужда и му харесва- да яде.

# 31 21 ян. 2009, 09:48 ч.

Мнения: 1 547

И у нас шоколадът е на почит, много ясно. Само че не го крием и не му придаваме някакво специално значение. Шоколади, моркови, банани, хляб - все е за ядене. По отношение на храните /пък и на всичко друго/ за мен най-добрата тактика са разумните обяснения и истината - всяка храна си има цел и полза, и само ако я употребяваме правилно, ще сме здрави. Откак шоколадите съществуват за тях /около 2-годишни/, нашите деца знаят какво би могло да се случи при злоупотреба. Идвали са с нас на зъболекар, виждали са развалени зъби, знаят, че и стомахът може да се развали - оттам нататък решението е тяхно. Mr. Green

P.S. Да се остави едно дете само на шоколад за мен е престъпление - това, с двуметровите и пращящи от здраве люде, не го вярвам. Rolling Eyes

# 32 21 ян. 2009, 10:01 ч.

Мнения: 9 052

и моя слънчо обича шоколад, но не го смятам за пристрастяване Wink

# 33 21 ян. 2009, 18:50 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: crazy chick в ср, 21 яну 2009, 09:48

Ако питаш мен престъпление е и шоколад да не му даваш и да го оставиш да пукне от глад. Този случай дето разказах по горе е реален и лекарите също се чудят как е възможно, но няма как да кажат че е невъзможно, защото е факт и те го виждат с очите си. Ти явно си от хората дето докато не видят и не пипнат не вярват

# 34 21 ян. 2009, 19:56 ч.

Мнения: 9 052

четох едно проучване по тази тема и лекаря каза, че най вредно е насилството хранене ... едно дете можело да израсте и само с хляб с масло , ако друго не ще ... не , че майката не трябва да предлага друго, докато прояде, но насилие никога Hug

# 35 21 ян. 2009, 20:57 ч.

Мнения: 5 940

За да свикне едно дете с определени храни, да ги предпочита пред всички останали, те трябва системно да са му предлагани. Вкусовите предпочитания се създават, те не идват отникъде. Просто не виждам смисъл в съзнателното предлагане на шоколад, когато детето е злоядо, а още по-малко, когато си хапва добре далеч по-полезни храни.

# 36 21 ян. 2009, 21:02 ч.

Мнения: 14 651

Пък на мен ми е смешно като някой започне да се хвали как е създал вкусови предпочитания на детето си Crazy

Как ще обясните, че някои бебета плюят броколи, други риба, трети тиква. Аз поне не съм срещала дете с моделиран вкус. Е, ако го насилиш или лъжеш - ще яде. Даже таратор не обичат някои деца, не че не са опитвали - мразят.
Иначе съм съгласна, че умишлено не бива да се предлага шоколад на капризни деца.

# 37 21 ян. 2009, 21:21 ч.

Мнения: 5 940

В процеса на захранване децата обикновено са подозрителни към всичко. Иво в началото плюеше риба, но като ни виждаше как сладко си хапваме вкъщи, свикна и той да яде, даже вече сам си настоява и рови в хладилника "ибаааааа". Според мен всичко е модели. Гледа, иска. Обичат да подражават.
Но аз може би още нямам право да говоря, той е все още малък и не е никак злояд. Личи си му Laughing

# 38 21 ян. 2009, 21:54 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: valerie в ср, 21 яну 2009, 21:21

... Според мен всичко е модели. Гледа, иска. Обичат да подражават.
Но аз може би още нямам право да говоря, той е все още малък и не е никак злояд. Личи си му Laughing

Де да беше така... много хубаво би било и лесно.
Моята дъщеря например не хапва зелени подправки. У дома всички ги ядем с удоволствие, тя също ги ядеше до един момент. После каза "Не, гадни са" и толкова. Кое ли й е измоделирало вкуса? newsm78

Аз обичам картофи, тя обича повече ориз. Има съвсем различен вкус от моя, единствено при краставиците предпочитанията ни съвпадат. Mr. Green

# 39 21 ян. 2009, 23:05 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Янечек в ср, 21 яну 2009, 21:02

Пък на мен ми е смешно като някой започне да се хвали как е създал вкусови предпочитания на детето си Crazy

Напълно подкрепям, това е и моето мнение.

Цитат на: valerie в ср, 21 яну 2009, 21:21

В процеса на захранване децата обикновено са подозрителни към всичко.

В процеса на захранване моето бебе не само, че не беше подозрително, ами направо лакомо си хапваше все що му предлагам. Но ........... на две години постепенно започна да оформя страшно капризен вкус, който обаче твърде много прилича на моя. Tired

Как да му се сърдя. А предлагам, не е като да не предлагам, обаче истерия и такава гнус, че ако го насиля повръща. Но което харесва яде с кеф и по много.

# 40 22 ян. 2009, 00:02 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: Янечек в ср, 21 яну 2009, 21:02

Пък на мен ми е смешно като някой започне да се хвали как е създал вкусови предпочитания на детето си Crazy

...

Винаги има изключения, което не означава, че трябва да ги тъпчем с боклуци, само, защото може случайно да е от изключенията.
Възможно е и да са допуснати грешки като например бързо или ранно захранване, еднообразна храна, подсладена и още куп други неща.

Имало е моменти на "залитане", дали заради болест, подражание или просто каприз, но никога не би заместила храна със суха храна или буклук (шоколади, вафли, меденки, солети и т.н.), защото 1 седмица на подобна храна е достатъчна да превърне едно обикновено дете в злоядо, не обичащо еди какво си и подобни, но не държа и гладно, предлагам мляко, ако е гладна - яде.

На мнение съм, че ако до 2 - 2г. и нещо на едно дете не му се предлагат вредни храни, то след това вече оформения му вкус няма да е насочен към тях, дори да са пред очите му. Да, ще подражава на площадката, ще иска да му се купи, но ще хапне 1-2 хапки и ще го остави.

Към авторката - каквото не искаме да яде вкъщи - просто не се купува. Не може едно дете да знае, че винаги в шкафа има кутия с бонбони и да очаквате, че няма да си взима Simple Smile

# 41 22 ян. 2009, 02:42 ч.

София
Мнения: 40 958

Дияна определено има афинитет към сладкото. Когато я прибирам от у-ще винаги ми казва "мамо, купи ми нещо сладичко". Не винаги обаче "сладичкото" е сладко.
У дома има известни ограничения, гледам да не прекалява.

# 42 22 ян. 2009, 08:55 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: NikiFin в ср, 21 яну 2009, 18:50

Ако питаш мен престъпление е и шоколад да не му даваш и да го оставиш да пукне от глад.

Ники, знаеш, че е просто невъзможно здраво дете да пукне от глад, няма такъв случай в световната педиатрична история. И да, наистина вярвам само на това, което виждам с очите си - нима е разумно да променям мнението си за нещо, което е осезаемо, реално и подкрепено с десетки примери в моя свят, заради недоказуеми форумски легенди? Mr. Green

Ден след ден ме изумява страстта, с която много родители градят удобната идея, че всичко е вродено - от ненавистта към броколи, та до навиците за сън. Тоест нашата роля е просто да наблюдаваме и обгрижваме, пък каквото излезе, такова. В моя свят - в този, който мога да видя с очите си и пипна с ръцете си - вкусовете на децата се моделират и възпитават. Естествено, става въпрос за хранителни навици и хранителни групи като цяло. Важно е детето да свикне да яде плодове - това, че мрази киви, пък обича банан, не е от значение. По същия начин и с останалите храни - не иска броколи или патладжан, хубаво, тогава да яде чушки. Трябва да се има предвид обаче, че състоянията "обичам/не обичам" се менят постоянно и родителят е този, който трябва да следи и да предлага периодично. Отделно, че на възраст 3-4-5 за някои деца става много интересно да декларират определени предпочитания, с които да привличат внимание и ако бъдат оставени, могат да стигнат до крайности - като един познат, дърт човек вече, който не яде зелени неща - червени ябълки може, зелени - не. Глупости на търкалета или, както беше каза една приятелка, "Ударила го е зелена люлка по главата като малък."

Съжалявам за отплесването... по шоколадовата тема идеята ми е тази, че колкото по-естествено се държим по отношение на въпросния продукт, толкова по-добре. Вместо да се крие и оплюва, шоколадът трябва да заеме своето достойно място в хранителната култура на децата - нещо, което ни дава настроение и енергия, но с което не бива да се прекалява. Мисля, че за пристрастеността в буквален смисъл са отговорни не децата, а родителите. Извинявам се, за което. Laughing

# 43 22 ян. 2009, 09:26 ч.

Мнения: 126

Не мисля, че има дете което да не обича шоколад или сладичко. Моята дъщеря, както и
аз самата си похапваме всеки ден.
Старая се да не прекалява с похапването на вафлички и други подобни и в никакъв случай
сладкото да не замества редовното хранене. Naughty

# 44 22 ян. 2009, 11:07 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Беки в чт, 22 яну 2009, 09:26

Не мисля, че има дете което да не обича шоколад или сладичко.

Има, има

. Аз. Като дете мразех всичко сладко и много се дразнех че на рождения ми ден трябва да има торта, както и мразех да ме водят на сладкарница. От сладките неща само следолед обичах. Майка ми купуваше най скъпите шоколади с цел да ме научи да ям шоколад за да съм и аз като дриугите деца, ама безуспешно. До ден днешен предпочитам солени и кисели неща, лимон със сол ми е любимо яст, въпреки че с течение на времето станах ценител и на хубавите шоколади Blush

Тъкмо си хапнах един Marabou щото нещо не съм на кеф тази сутрин да ми оправи настроението Sad

Препоръчани теми

Тихо и срамежливо дете в детската градина- изолация

Палаво дете и тръгване на ясла

Детски кът

Дърпане на уши в детската градина

Причина:

Причина: