понеже и той е рак и много помни.
Лелееееееееее,два рака=вечна война ли да го разбирам
Нашите кръщелници са така-и двамата раци-вечно се карат
И аз обичам да хвърлям МНОГО!!!Някой ден само мъжа ми да гледа да не бъде изхвърлен
- Публикувана: 29 ян. 2009, 10:31 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2014, 01:44 ч.
Жените РАК!
Лелееееееееее,два рака=вечна война ли да го разбирам
Нашите кръщелници са така-и двамата раци-вечно се карат
И аз обичам да хвърлям МНОГО!!!Някой ден само мъжа ми да гледа да не бъде изхвърлен
понеже и той е рак и много помни.
...Лелееееееееее,два рака=вечна война ли да го разбирам
...Да не повярваш, но в нашата къща скандали няма, просто няма на кой да викам, ако случайно с майка се сдърпаме.
За мъжът ми отдавна съм разбрала, че не мога да пробия със скандал, за това съм си намерила тактика, со кроцем, со благом
Разбира се не минава винаги, и тогава водим едни разговори, тип заяждане, с остро тонче, и светкащи очи, и понеже и двамата искаме да се наложим, и се заяждаме, докато на някой не му писне и не се нацупи. Обикновенно аз.
А иначе съм разбрала, че вместо да се ядосвам за глупости, мога да използвам неговите слабости,
например покупките които прави, понякога ми се виждат безумни и скъпи, но вместо да му мрънкам, си замълчавам, и си купувам ботуши, и той няма какво да каже
Той например е плюшкин, ако видя че някой боклук, дълго време не му обръща внимание, го прибирам някъде на скришно място, ако не се сети до месец два, заминава на боклука, без да имам угризения
...ако няма на кой да ги дам или някоя акция...
Хихи, ами съвсем по рачешки.
Аз се уча да хвърлям, със съзнателни усилия. Но пък една от големите ми мечти е да имам голяяяяма къща, та да има място за всичко, което искам да си складирам.
Апропо, майка ми също беше Рак, до ден днешен си стоят запазени мои тетрадки по писане от първи клас. Ами мило ми е, няма да ги хвърлям.
За дрехи (и особено мъжки чорапи
) не съм сантиментална толкова, прочиствам редовно, но то това си е здрав разум. А храната не, че не я хвърлям, просто ми е много неприятно, когато се наложи да го направя - хора гладни ходят, аз хвърлям, щото съм ни надценила капацитета. 
, аз и двете ми дъщери.
Имам приятелка от детството,която е рак,даже ми стана кума 
Много е мила,гальовна,добър слушател е и знам,че мога да й се доверя напълно.В трудни моменти винаги ме е подкрепяла,гостоприемна е,готви вкусно,изглежда чудесно,обича да се грижи за себе си,за външния си вид,за приятелите си.Извинявам се,ако звуча хаотично,просто пиша това,за което се сещам в момента.И още за нея-обича музиката,свири на китара и пее много хубаво.И подлага на съмнение всичко и всички(аз съм изключение).
Много е мила,гальовна,добър слушател е и знам,че мога да й се доверя напълно.В трудни моменти винаги ме е подкрепяла,гостоприемна е,готви вкусно,изглежда чудесно,обича да се грижи за себе си,за външния си вид,за приятелите си.Извинявам се,ако звуча хаотично,просто пиша това,за което се сещам в момента.И още за нея-обича музиката,свири на китара и пее много хубаво.И подлага на съмнение всичко и всички(аз съм изключение).
И аз съм Плюшкин, колко съм се сърдила на майка ми, като си видя някоя прастара тениска превърната в парцал. 
Но точно пък любимата ми! 
А гони ли ви носталгията? Снощи разглеждах книжката Пук и Чук и аха да ревна, че вече съм голяма и никой няма да ми я чете повече... Осъзнавам колко абсурдно звучи, ама...
Но точно пък любимата ми! А гони ли ви носталгията? Снощи разглеждах книжката Пук и Чук и аха да ревна, че вече съм голяма и никой няма да ми я чете повече... Осъзнавам колко абсурдно звучи, ама...
...
Много, много силна интуиция, направо видения понякога
...
Много, много силна интуиция, направо видения понякога
...
Синът ми също е рак.Родих деня преди рождения ми ден.
И ние сме така, но той е един ден след мен. Обаче той е май по-доброто аз
. За интуицията и аз съм съгласна. Дори съпругът ми ми е забранил да си отварям устата, ако става въпрос за важни неща или за футбол
.Аз също съм от мразещите готвенето. Предпочитам да измия чиниите два пъти, отколкото да готвя, а да не говорим за торти
... Обичам си дома, но предпочитам да съм навън, та дори и сама. Голяма хаймана съм от малка
. Но разбира се имам и периоди, когато и с топ не можеш да ме накараш да излезна. Не събирам непотребни неща, обаче понякога ми става жал да изхвърлям толкова много и оставям за следващото почистване.
Носталгия ме гони понякога, но повече си спомням хубавите моменти и се радвам, че съм ги изживяла. По принцип съм повече позитивна натура в момента, за разлика от юношеските ми години, когато бях много саркастична към всичко и всеки /почти/.
