Раждане вкъщи - 3

Благодаря Фата  И аз още от самото начало като им се явих при тази бременност им повтарям че искам раждане без медицински намеси (освен в изключителни ситуации), уж се съгласяват, пък да видим какво ще излезе накрая.
Аз вкъщи не бих могла да раждам спокойно, защото сме голямо семейство, защото малкото ни дете е толкова малко, че нищо не може да му се обясни още, ако е ден ще иска да бъде при нас и ще реве до посиняване ако му откажем, абе изобщо няма да мога да се отпусна.
За болницата - по принцип нямам нищо против атмосферата в тукашната ми болница, там имам много по-добра възможност за уединение, обаче след това което ми направиха първия път гледам на раждането си като на двубой с медицинския персонал. Всякакво доверие ми се изпари. Знам че и това не е добър вариант, ама изборът ми е ограничен.

Някой ще ми припомни ли какви бяха позите за естествено обръщане на бебето. Спомням си само за стоенето на колене и лакти, но знам, че имаше и други 

http://www.spinningbabies.com/index.php
http://www.estestveno.com/node/42
http://www.estestveno.com/node/114
Има специална точка при акупунктура, която помага на бебето да се завърти. И други неща съм чела, но трябва да освежа знанията си. Ще пиша по-късно пак.
Сега намерих нещо :http://pregnancychildbirth.suite101.com/article.cfm/turning_a_breech_baby

Меги, аз си ги мислех тези неща и във връзка с нормалното (естествено, активно) раждане изобщо. Тоест и в болница. За да бъде едно раждане успешно и да не се налага намеса от какъвто и да е било род, трябва голяма промяна в начина ни на живот и много информация, която повечето майки не търсят (не, че не може да се намери). Иначе се стига до субоптимални предлежания, back labor, големи бебета с малки фонтанели. Храним се гадно, движим се недостатъчно или неправилно и т.н.

Но е много трудно да се обяснят тези неща. Освен това се чувствам неловко, защото системно се премълчава, че освен физиологична и психологична страна, раждането има и духовна. (Вчера в "Часът на мама" (ще се излъчи на 2.6.) наговорих едни гранично еретични неща, за които сега малко се тревожа как ще се възприемат.)

Всъщност не знам защо се включвам, като че ли съм малко фрустрирана с ограниченията, които цивилизацията ни налага/сами сме си наложили доброволно и вместо да променим условията, предпочитаме да се нагаждаме към тях. Надявам се, че не съм много офф-топик. Много ми е хубаво да ви чета 

Ех, Коте, много се радвам, че ще мога пак да ви гледам и слушам 
Не можеш да си представиш, колко е хубаво да ги чувам тези неща от лекар! 
М-да, много рядко става дума за духовна страна у нас... А относно ограниченията, има ги - така е, но пък от нас зависи да ги преудолеем - естевено, и на мен ми се иска нещата да не бяха толкова трудни, да трябва да се пробори човек с всички около себе си, за да има най-нормалното нещо на света 

Във филмчето Birth as we know it на някои от ражданията присъстваха о-малки деца, даже си спомням как едно влизаше и излизаше от ваната при майка си 

Мег, всички тези споменати от теб необходими условия, за да е домът най-доброто място за раждане, са всъщност едни ограничения, поставени отнякъде. Не че не си права, но разбиаш ли, звучи твърде рационално, раждането е... няма да ти обясням какво е точно на теб, но не е от най-рационалните изживявания в живота на една жена, или поне не би трябвало да бъде, според мен 

Това на какво смяташ, че се дължи?
Моят син се роди голям- 4300, но фонтанелата му, мисля, си беше нормална.
Много се движех, може би неправилно; храненето за тогавашното ми мислене беше здравословно; витамини и добавки не съм пила.

И аз отдавна размишлявам по този въпрос.
Мисля си, че е страх от неизвестното, различното, новото...
Затова ни е по-лесно да се нагодим към това, което е...

Зозима, благодаря ти   

Аз пиех витамини, защото съм много зле с храненето (много лека полека започвам да внасям някакви корекции, но дългогодишни навици трудно се преодоляват) и на Михаела фонтанелата й беше 1 см на 1 см (при нормално 2,5 на 2,5), а сега на 9 месеца фонтанела вече няма. Иначе самата Михаела беше дребничка, под 3 кг.
Голямото бебе само по себе си не е проблем, и факторите за "габаритите" сигурно са много - от гени до начин на хранене и какво ли още не. Проблем е наистина малката фонтанела, когато главата не може да се "събере" достатъчно, за да мине през родовия канал.
Обаче витамините били полезни, видиш ли

Честно казано, не се обвинявам за моето секцио, защото не бях добре подготвена физически. Тя например беше с гръбчето отдясно, това е субоптимална позиция, защото се минава през back labor. Нямах никакви подготвителни контракции, нито една, коремът ми си беше все високо. Извадиха я 10 дни преди термин, но беше абсолютно доносена и нямаше проблеми с адаптацията (дишането).  Да чукам на дърво, много е здрава и щастлива.

Сега се опитвам да подобря начина на живот на семейството и за следващото ще мислим...

Чета материали за раждане (на бг) и имам известно затруднение да си преведа едно понятие на англ.
Става дума за "тапата", която падала 2-3 преди да изтекат водите... Може ли да ми кажете как е термина за тая тапа на английски.
Мерси предварително!   

Уф, отвсякъде си личи че математекака здраво е залегнала в живота ми  Не се бях замислила за това!

Кюбит, mukus plug е на английски

Мег, мерси!   
mucus plug  - исках да видя истински снимки в нет-а, а не рисунки, но не открих чак кой знае колко...

сигурно защото и въпросният plug не е кой знае какво и не заслужава кой знае колко внимание .

Котката Марта, и все пак малката фонтанела на какво се дължи, че нещо не ми става ясно от поста ти? На пиенето на витамини ли? Аз например не пиех витамини и много следях храненето си заради двойната бременност. При мен едната се роди с определено по-голяма фонтанела от другата. Просто и формата на главичките им е различна - на едната и досега е кръгла, на другата малко по-овална, изтеглена назад. Мисля си, че е просто и строго индивидуално.


При всеки е различно, един може да се чувства добре с детето, което му влиза във ваната, друг има нужда от спокойствие, за да се съсредоточи максимално. Честно казано аз накрая просто исках да съм сама и се радвам, че таткото легна малко да поспи и аз си останах сама в полумрака с контракциите... Може би характера ми е такъв, но и в този момент се притеснявах някакси и за него освен за себе си и по този начин успях да "изключа" и да се отдада на раждането. Представям си ако трябваше да ми тича и някое дете наоколо 
В Холандия, където се ражда вкъщи има "хотели за раждане", точно за хората, които не искат да раждат в собствения си дом заради деца и т.н. Ето един сайт:
http://www.kraamzorgrotterdam.nl/index.php?pageID=2829

Да не говорим, че отскоро в някои болници има нещо като "апартаменти" за раждане, страхотно обзаведени и дори с малка кухня. Та в този смисъл мисля, че най-доброто място за раждане е там, където жената се чувства най-спокойна. За някои може да е у дома, за други в болницата, за трети на брега на морето, за четвърти в хотел за раждане...

heureuse, според мен трябва много добре да обсъдиш с лекарите си всичките си желания. Ако човек отстоява позициите си в "цивилизованите" страни може да постигне своето без особени проблеми. Някои препоръчват като вариант да се вземе дула за раждането в болницата, така може да имаш още един доверен и опитен човек, който да остоява интересите ти ако се наложи, без да участва и емоционално в раждането. Защото и майката и бащата в подобен момент може да си изгубят трезвото мислене  .