СЕСТРАТА НА МЪЖА ВИ!!!

Моят любим ги има 2  /сестри де/.
Откакто се набъркаха по повод проблем след раждането на мъничка, който исках да спестя на таткото, а те му раздухали, че и на сума познати техни и като за капак ми провалиха прощапулника на детето - НЕ ИСКАМ ДА ГИ ВИЖДАМ НИКАКВИ. Живеят на 500 м от нас.
Понякога се налага да комуникирам, но тогава съм силно лаконична и предимно детето е тема.

Аз пък нямам проблеми със сестра му, е вярно тя живее в друг град,но досега сме се разбирали.

При мен е още по-страшно - триетажна къща,на единия етаж свеки,на другия зълвата и ние.
Няма да навлизам в подробности,само ще кажа,че ако и ние живеехме отделно и далече едни от други(и със свеки и със зълвето) - щяхме да сме в прекрасни отношения

А братът и снахата какво са?

Абе не сте попаднали на сестрата на моя мъж, че да видите
комунизъм в действие 

Сигурно разстоянието оказва влияние - поддържа отношенията добри.
Но уви, при нас не е така. Не знам ако бяхме в един блок (или къща) как щяха да са нещата - напряво щяхме да си издерем очите.

Със сестрата на мъжа ми сме в добри отношения , разбираме се и се уважаваме . Тя е тактична и добра към мен 

Като се замисля и аз съм зълва... дано снаха ми не ме мисли за " злата сестра " 

Аз се падам зълва и смятам,че не съм лоша
Разбира ме се чудесно със сестрата на мъжът ми. Помага ни със всичко което може и аз се опитвам да съм в помощ винаги когато ме потърси. Не се интересувам от друго освен да са добре. Случих на сестричка.
Ще имам етърва някой слънчев ден и тогава ще видим как ще стоят нещата.
Ако нещо ме подразни знам, че вината си е в мен (много съм дребнава) имам в предвид от семейството на мъжа ми. Но смея да твърдя, че са както се казва душа-хора.
Пожелавам повече такива семейства.

Здравейте и от мен! За първи път пиша тук, обаче като прочетох началото, все едно аз съм го писала! И да ви кажа честно, нито зълва ми, нито свекито мога да понасям. Предполагам, че като се изнесем след няколко месеца (в момента живеем всички накуп) ще е по-добре. Проблемът при нас е, че и двете са егоистки, свекито си мисли, че без нея никой не може да се оправи в живота, а пък зълва ми си мисли, че всички хора са създадени да и слугуват.  Мъжът ми е по-малкият от двамата, но с най-много задължения, и то от преди да се появя аз. И познайте какво става! Маминка му вика туй трябва, онуй трябва - негова работа било. И щом е негова работа, значи със сигурност пари трябва да се дават. Кака му през туй време обикаля магазините и само мъкне парцалки вкъщи, и всяка година по десет дни на морето и всякакви глезотийки, ама като и кажеш дай пари за хляб - нямала. Просто и двете са ужас, само им трябва по един камък да съскат около него. И аз подкрепям авторката!

Разбирам, че брата и сестрата винаги ще са семейство, но не разбирам защо единия трябва да е длъжен на другия и от къде накъде втория ще има право да се меси на първия, още повече, ако първия вече си има друго семейство. А пък, че нямала пари за почивка - кучето скача според тоягата! Като няма - няма да ходи.

Вече и аз съм по-спокойна, че не съм сама. Ама то не се издържа - те могат да мислят само за себе си, а мъжа ми е длъжен да мисли първо за тях и после за себе си. Поне ми олекна. Ако има тема за свекървите свиркайте, че и там доста мога да попиша!

Оп, намерих я!

Опре ли въпросът до пари, имоти и други придобивчици, независимо от семейните връзки, хората се изпокарват и намразват. Особено ако е в комбинация със зълва заклета стара мома, с много претенции и голям мързел (хи, хи пиша от опит), тогава вече проблемът е голям. Особено ако баткото е привързан към сестра си и е готов да и угоди (за щастие тук вече не е моят случай) и не вижда кусурите на сестра си.

Някой по- долу го беше написал- всичко е до семейството. И аз си имам зълва. С култовата реплика " за какво да работя, нали мама и татко го правят". Та понеже била болнава като малка, после слабичка като по- голяма и е една мома на мама и татко и всичко за нея...И така е научена "батко ще ти купи, батко ще те закара, батко ще..."  Ама батко взе че се ожени за жена дето не търпи някой друг, освен тя самата, да си командва мъжа и сега зълвето малко страда.  Карали сме се , тя се е опитвала да ми обясни как никой не може да застава м/у нея и батко и той цял живот нея само ще обича, ама нейсе...Сега когато се виждаме, от куртоазия се поздравяваме.  След сериозен разговор с мъжът ми му казах да си помисли дали това постоянно припкане около нея е правилно или пък ми е приятно и ако тя наистина е толкова по- важна за него от мен да си се съберат. Той прецени и взе правилното решение. Сега се виждат само когато той пожелае , а не когато тя му свирне и смятам , че и за него е по- добре. На свекърва ми която сметна, че съм егоистка и обясних , че ако не й харесва да пише писмо на арменския поп или да не се вясва, за да не се дразни, а аз понеже съм добра ще й пращам периодично снимки на малката, нищо че живеят под нас. И вече никакви проблеми.

Тук пак опираме до това което казах, другите се държат с теб, така както им позволиш да се държат.

    Била съм и зълва и снаха/бивши/,  сега съм етърва.)
    Брат ми се разведе отдавна,  бях зълва на 11 години по- голяма от мен ..аа..мм..  дама.   Нищо лошо не питая  към лицето,  но пък и нищо особено позитивно.  Само пример.. сега тя е на 53 години има само 3 години трудов стаж...  изживя си младините,  използвайки хората около нея.  Включително и мен, и родителите  ми.. съвсем доброволно от наша страна.  Брат ми почина  много след като се разведоха,  но пък тя остана без покрив по някое време .  Живя доста години  при родители те ми, при положение, че племенника ми се оправяше сам и си живееше сам.  Ама , какво да  правиш.. човек в нужда.  Не, че е лоша..  но не поиска да се справя сама.
 
  При моя първи  брак имах 1 зълва и 2-ма девери.    Дай Боже на всеки  зълва  като моята!.  Беше ученичка , когато се роди първото ми дете. /свястно дете беше момичето, зълвата,де/   Тя се раздаваше докрай... имах чувс(твото, че тя е майката...  Влюбена беше в детето ми, влюбена е до сега.
    Не мога да кажа "бивша" зълва...   Тя си е лелята на детето ми.  Обичат се много и си помагат и се радвам.
    От няколко години моето ново семейство  редовно гостуваме на   Лелята, сприятелихме се наново.    Помня, че и мрънках много че глези  сина ми прекалено  и да си глези своите деца.  Тя ми отговораше с усмивка..  " Аз моите деца трябва да ги възпитавам..., ще си глезя Сашонко,  той ми е душа.  Ще си го възпитаваш ти."
     Сега и го връщам..  Глезя нейните синове:-))  винаги когато ми паднат.

     не знам...позитивно ми е..

  Много красиво изказване!
И по темата:) Със сестрата на мъжа ми сме в прекрасни отношения. Никакви забележки нямам, дори си мисля, че тя би трябвало да има понякога към мен Дано и за напред нещата си останат такива.