Лулу, 
- Публикувана: 3 март 2009, 08:02 ч.
- Последно мнение: 13 март 2009, 07:27 ч.
За празника на мама АВГУСТинчето ще подари прегръдка най-голяма!
За съжаление моят пост ще е много негативен. 
И до болка тъжен.
Моята приятелка почина. Днес е погребението. 
И до болка тъжен. Моята приятелка почина.
Днес е погребението. 
Момичета, 
Току-що се върнах и още не съм на себе си. Незнам какво ще стане с момченцето й. Той е само 20 дни по-малък от моя син. Приятелката ми нямаше брак и не живееше с таткото. Основно за него се грижат нейните родители, но страшно много помага и майката на таткото. Всъщност двете баби отгледаха детето, докато я лекуваха в продължение на година в Париж. Притеснявахме се, че когато се върне момченцето й няма да я познае. Но милият - така засия, когато я видя, сякаш си знаеше, че това е неговата майчица. За съжаление вече я няма.
Незнам защо така се получава. Защо тази болест си избира все добри хора. И няма ли най-после да се намери един учен, който да я унищожи веднъж завинаги. Сигурно прекалено много искам, но си мечтая да бъде открит най-сетне лек за това коварно заболяване, което не подбира и не се спира пред нищо - нито пред младостта, нито пред добрината, нито пред невинността.
Извинявайте, че ви натоварих с мъката си, но наистина ми е много тежко.
Току-що се върнах и още не съм на себе си.
Незнам какво ще стане с момченцето й. Той е само 20 дни по-малък от моя син. Приятелката ми нямаше брак и не живееше с таткото. Основно за него се грижат нейните родители, но страшно много помага и майката на таткото. Всъщност двете баби отгледаха детето, докато я лекуваха в продължение на година в Париж. Притеснявахме се, че когато се върне момченцето й няма да я познае. Но милият - така засия, когато я видя, сякаш си знаеше, че това е неговата майчица. За съжаление вече я няма. Незнам защо така се получава. Защо тази болест си избира все добри хора. И няма ли най-после да се намери един учен, който да я унищожи веднъж завинаги. Сигурно прекалено много искам, но си мечтая да бъде открит най-сетне лек за това коварно заболяване, което не подбира и не се спира пред нищо - нито пред младостта, нито пред добрината, нито пред невинността.
Извинявайте, че ви натоварих с мъката си, но наистина ми е много тежко.
Ох,Лулу
Милата душичкаУжасно ми е мъчно,а като си представя,че всяка една от нас може да е на мястото на приятелката ти.Дано не се случват вече такива неща 
Ние бяхме цял ден на вън.Обаче сега какъв вятър задуха
Имам един изключително тъп въпрос-с какво да си пера дрехите,за да не ми се наелектризира косата
От тези изкуственяци от които са изработени блузите,косата ми хвърчи на вси страни.Или пък нея да клепам с нещо 
Милата душичка
Ужасно ми е мъчно,а като си представя,че всяка една от нас може да е на мястото на приятелката ти.Дано не се случват вече такива неща Ние бяхме цял ден на вън.Обаче сега какъв вятър задуха
Имам един изключително тъп въпрос-с какво да си пера дрехите,за да не ми се наелектризира косата
От тези изкуственяци от които са изработени блузите,косата ми хвърчи на вси страни.Или пък нея да клепам с нещо 
Ще пробвам.Благодаря момичета,че се занимавате с моите глупости 
Слушахте ли за Детските градиниИдиоти.Нашите деца изобщо нямат шанс да се доредят
Само не знам какъв е смисъла да сменят 1000 пъти закона,като така или иначе не достигат 8000 места.Да вземат да построят детски гради или да си ги върнат старите,дето ги направиха на общини,данъчни и т.н и да спрат да се чудят каква глупост да измислят по напред.Аман вече от простотии в тая държава
Слушахте ли за Детските градини
Идиоти.Нашите деца изобщо нямат шанс да се доредят Само не знам какъв е смисъла да сменят 1000 пъти закона,като така или иначе не достигат 8000 места.Да вземат да построят детски гради или да си ги върнат старите,дето ги направиха на общини,данъчни и т.н и да спрат да се чудят каква глупост да измислят по напред.Аман вече от простотии в тая държава