За интуицията - все още се уча
- Публикувана: 21 март 2009, 23:44 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2009, 13:54 ч.
подсъзнанието може всичко 9
Здравейте, момичета. Едва ли си спомняте за мен- аз съм от тези дето ви четат активно и рядко пишат. Наистина рядко. Да кажа и аз за интуицията. Моята често ми е посочвала вярното решение. Не винаги обаче съм го вземала и после съм съжалявала. Преди време/даже бях споменала тук/ че искам да си сменя работата. За целта трябваше да се явя на конкурс, за който четох 2 месеца. Не ми е за пръв път явяването. Явявала съм се 6 пъти и все прескачам писмения и когато отида на устния изпит нещата не се развиват благоприятно за мен. Въпреки всичко аз не се отказвам- продължавам да чета, да влагам адски много усилия и време, за да успея. Сега след поредното ми явяване резултатът не е по-различен- отново не успях. Не се оплаквам. Просто споделям. Преди обаче да седна да чета и за пореден път да се заровя в учебниците, останах насаме със себе си и се опитах да си отговоря на въпроса :Това моята работа ли е или за пореден път ще вложа напразни усилия” Е, повярвайте ми цялото ми същество крещеше да не се занимавам с това. Но откъде беше този отговор- от интуицията ми- която се стремеше да ме предпази от поредното разочарование или от умът ми/защото знаете, човек е свикнал да върви по пътя на най-малкото съпротивление/ , който казваше да не хабя времето си и да спра да се боря с вятърни мелници? Не намерих отговор за себе си. И понеже съм човек, който не се отказва току-така четох здраво, мислех позитивно, визуализирах, възнамерявах, вярвах, че този път нещата ще се получат. ………Е, не стана. Сигурно това е просто поредния урок, който е трябвало да науча или това не е работата, която трябва да работя/въпреки, че се боря за нея от 12 години/ или пък трябва да спра да се боря и да се пусна по-течението………както ме беше посъветвала Червено винце….Не знам сигурно бъркам някъде…. 
Да се запиша и аз
По добре от Вела едва ли мога да го определя.И интуицията ми никога не ме е лъгала/подвеждала
Интуицията ми подсказва по особен начин. Усещам нещо като "предчувствие". Докато разумните съждения ги усещам по съвсем различен начин.
или пък трябва да спра да се боря и да се пусна по-течението………както ме беше посъветвала Червено винце….Не знам сигурно бъркам някъде….
Не бъркаш
не бъди с тая нагласа че някъде грешиш И да, споделям мнението на Винцето- пусни се по течението ,ако това което силно желаеш е най-добро за тебе ще се случи 
"Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества."
be.free
"В седемте духовни 3акона на успеха", единият от те3и 3акони е 3акона на най/малкото сьпротивление /
кирилицата ми нещо не е в ред, 3атова ще копирам
РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ … С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ.
И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДАВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.
Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави.
Лао Дзъ
Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.
Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто си плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата и е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.
"В седемте духовни 3акона на успеха", единият от те3и 3акони е 3акона на най/малкото сьпротивление /
кирилицата ми нещо не е в ред, 3атова ще копирам
РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ … С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ.
И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДАВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.
Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави.
Лао Дзъ
Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.
Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто си плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата и е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.
Интуицията- интересна тема.
Когато се колебая- превес при мен вземат чувствата ми. Правя това ,което ми носи радост. Аз съм човек, който се влюбва и пали - в книга, песен, стих, пътека. Подвластна съм на вдъхновението си. Интуитивно чувствам, че това което ми носи радост и винаги по-доброто за мен, и обичайно то е нещо, което носи радост и на други хора.
Когато се колебая- превес при мен вземат чувствата ми. Правя това ,което ми носи радост.
Аз съм човек, който се влюбва и пали - в книга, песен, стих, пътека. Подвластна съм на вдъхновението си. Интуитивно чувствам, че това което ми носи радост и винаги по-доброто за мен, и обичайно то е нещо, което носи радост и на други хора.
При мен усещането за интуиция е нещо първосигнално Но ако започна да размишлявам, анализирам почва едно колебание 
т.е. интуицията работи ако успея да уловя/задържа първия усет (така де се каже)
да това което ни казва гласа в нас не винаги е идеалното решение (рядко се случва де ), но ни прави щастливи Радост че не сме пренебрегнали вътрешното си "АЗ"
Значението на думата интуиция идва от латинското “в самия теб”
Но ако започна да размишлявам, анализирам почва едно колебание т.е. интуицията работи ако успея да уловя/задържа първия усет (така де се каже) ..............
......... Интуитивно чувствам, че това което ми носи радост и винаги по-доброто за мен, и обичайно то е нещо, което носи радост и на други хора.
......... Интуитивно чувствам, че това което ми носи радост и винаги по-доброто за мен, и обичайно то е нещо, което носи радост и на други хора.
да това което ни казва гласа в нас не винаги е идеалното решение (рядко се случва де ), но ни прави щастливи Радост че не сме пренебрегнали вътрешното си "АЗ" Значението на думата интуиция идва от латинското “в самия теб”
Привет на всички! Не съм писала в този форум, но ви чета редовно,защото темите наистина са много интересни и полезни. Всички пишете толкова позитивно и се подкрепяте така искрено... По въпроса с интуицията-категорично се вслушвам в нея и досега не ме е подвела. Когато предстоят неприятности, подсъзнателно вече го знам и това е така откакто се помня.Смятам,че имам верен усет за хората и събитията около себе си благодарение именно на интуицията. Започна ли да разсъждавам, се обърквам, и обикновено греша. Ще ви следя и н тази тема! 
Здравейте
При мен нещата с интуицията стоятат така: аз съм човек, който по принцип вярва избирателно.Тоест винаги, когато съм пред дилема и в мен се прокрадне не дотам положително усещане (навярно интуитивно) аз го заменям с друго, в което вероятно се надявам или бих искала да се осъществи.Това е хубаво до някъде, но в много случаи се оказвам "излъгана" от собственото си предчувствиеОбъркано стана, но предполагам ме разбрахте.Така, че при мен интуицията не е водеща.
При мен нещата с интуицията стоятат така: аз съм човек, който по принцип вярва избирателно.Тоест винаги, когато съм пред дилема и в мен се прокрадне не дотам положително усещане (навярно интуитивно) аз го заменям с друго, в което вероятно се надявам или бих искала да се осъществи.Това е хубаво до някъде, но в много случаи се оказвам "излъгана" от собственото си предчувствие
Объркано стана, но предполагам ме разбрахте.Така, че при мен интуицията не е водеща.
Добро утро
Интуицията може едва да се "чува", но човек може да се научи да улавя нейните сигнали. Американският психолог Марша Емери ни съветва:
1. Доверявайте се на усещанията си, ако чувствате, че не трябва да ходите някъде или да споделяте с някого важни за вас неща.
2. Обръщайте внимание на повтарящите се знаци, преди да отидете някъде: събаряте предмети, разливате върху дрехите си кафето, не можете да си намерите ключа или чантата - все нещо не ви оставя да напуснете дома си. По този начин интуицията ви подсказва, че там където отивате, може да ви чака опасност. Бъдете внимателни!
3. Вглеждайте се в рисунките и бележките си, които неосъзнато чертаете по запотеното стъкло, огледалото или когато говорите по телефона. Закръглените форми говорят, че всичко ще бъде добре и спокойно, а острите и ъгловатите - опасно и тревожно.
4. Ето един много лесен начин за трениране на шестото чувство. Добре размесете тестето карти, постарайте се да се освободите от странични мисли и се съсредоточете. Постарайте се да познаете всяка следваща карта.
5. Решавайте всевъзможни логически задачи. Развивайки логиката, вие ще развиете и интуицията си.
Вслушвайте се, но не зацикляйте!
Често интуицията се бърка с баналното самовнушение. Базирайки се, например, на съня си ние сами насочваме механизмите на самопрограмиране и подсъзнателно подтикваме своите мисли и действия в определено направление.
Ако през цялото време сверяваме своите действия с предчувствията си и търсим намек там, където го няма, може да развием натрапчиво мислене, да изгубим способността да оценяваме своите постъпки.
Към интуицията, като към всяко друго свойство на човешката природа, трябва да се отнасяме спокойно и критично като се стремим вътрешният ни глас да не противоречи на гласа на разума.
*от тук
Усмихната седмица ....... и хубаво временце
Интуицията може едва да се "чува", но човек може да се научи да улавя нейните сигнали. Американският психолог Марша Емери ни съветва:
1. Доверявайте се на усещанията си, ако чувствате, че не трябва да ходите някъде или да споделяте с някого важни за вас неща.
2. Обръщайте внимание на повтарящите се знаци, преди да отидете някъде: събаряте предмети, разливате върху дрехите си кафето, не можете да си намерите ключа или чантата - все нещо не ви оставя да напуснете дома си. По този начин интуицията ви подсказва, че там където отивате, може да ви чака опасност. Бъдете внимателни!
3. Вглеждайте се в рисунките и бележките си, които неосъзнато чертаете по запотеното стъкло, огледалото или когато говорите по телефона. Закръглените форми говорят, че всичко ще бъде добре и спокойно, а острите и ъгловатите - опасно и тревожно.
4. Ето един много лесен начин за трениране на шестото чувство. Добре размесете тестето карти, постарайте се да се освободите от странични мисли и се съсредоточете. Постарайте се да познаете всяка следваща карта.
5. Решавайте всевъзможни логически задачи. Развивайки логиката, вие ще развиете и интуицията си.
Вслушвайте се, но не зацикляйте!
Често интуицията се бърка с баналното самовнушение. Базирайки се, например, на съня си ние сами насочваме механизмите на самопрограмиране и подсъзнателно подтикваме своите мисли и действия в определено направление.
Ако през цялото време сверяваме своите действия с предчувствията си и търсим намек там, където го няма, може да развием натрапчиво мислене, да изгубим способността да оценяваме своите постъпки.
Към интуицията, като към всяко друго свойство на човешката природа, трябва да се отнасяме спокойно и критично като се стремим вътрешният ни глас да не противоречи на гласа на разума.
*от тук
Усмихната седмица ....... и хубаво временце
Desss, много интересна тема си повдигнала за интуицията. Е , да кажа и собсвеното си мнение:
Като ми предстои нещо важно го правя без да се замислям , но ако се появи едно чувство на безпокойство , тогава се замислям и обикновенно не го правя , а друг път изпитвам интуицията си като напук на нея го правя и естествено се провалям. Това за картите дето го е писал еди кой си е описан най - подробно от Норбеков, само че да разпознаваш червени от черни карти - например .Той описва много точен начин да дресираш интуицията си като си задаваш въпроси и на всеки конкретен въпрос да се опиташ да доловиш отговора на тялото си- обикновенно е едно туптящо чувство в гърлото / и така се появи при мен / , може да е и намигащо око / това също е често срещано / , просто трябва да доловим нещо което се появява като отговор .За точка пета , че ако :"5. Решавайте всевъзможни логически задачи. Развивайки логиката, вие ще развиете и интуицията си." , не съм съгласна, защото човек с еволюцията си развива и логиката си , за сметка на това започва да губи от интуицията си . Като пример нека се сетим колко от отличниците в някогашният ни клас или в курса са постигали нещо и колко от не толкова ученолюбивите , едва ли не слабите ученици са ни учудвали че са постигнали толкова много в живота , въпреки простоватичкото си присъствие в училище и постоянните забележки за лошо поведение - дори.
Златната среда е да развием интуицията си , поне колкото логиката си , но това става много трудно защото за да я послушаме трябва да изключим логиката си , а ние сме свикнали с нея , до толкова , че не можем да различим дали не ни се меси, опитвайки се да чуем отговора.??????
Като ми предстои нещо важно го правя без да се замислям , но ако се появи едно чувство на безпокойство , тогава се замислям и обикновенно не го правя , а друг път изпитвам интуицията си като напук на нея го правя и естествено се провалям. Това за картите дето го е писал еди кой си е описан най - подробно от Норбеков, само че да разпознаваш червени от черни карти - например .Той описва много точен начин да дресираш интуицията си като си задаваш въпроси и на всеки конкретен въпрос да се опиташ да доловиш отговора на тялото си- обикновенно е едно туптящо чувство в гърлото / и така се появи при мен / , може да е и намигащо око / това също е често срещано / , просто трябва да доловим нещо което се появява като отговор .За точка пета , че ако :"5. Решавайте всевъзможни логически задачи. Развивайки логиката, вие ще развиете и интуицията си." , не съм съгласна, защото човек с еволюцията си развива и логиката си , за сметка на това започва да губи от интуицията си . Като пример нека се сетим колко от отличниците в някогашният ни клас или в курса са постигали нещо и колко от не толкова ученолюбивите , едва ли не слабите ученици са ни учудвали че са постигнали толкова много в живота , въпреки простоватичкото си присъствие в училище и постоянните забележки за лошо поведение - дори.
Златната среда е да развием интуицията си , поне колкото логиката си , но това става много трудно защото за да я послушаме трябва да изключим логиката си , а ние сме свикнали с нея , до толкова , че не можем да различим дали не ни се меси, опитвайки се да чуем отговора.??????
Здравейте !
Интуицията е предусещане за нещата. Понякога абсолютно убедено знам какъв е отговора или как да постъпя или какво да очаквам. Тогава напълно се доверявам на интуицията и не греша.Друг път е едно лутане ,едно чудене и тогава знам ,че се е намесил и разума и опита и не мога да различа кое е интуиция
.Тогава следвам чувствата си. Във взаимоотношенията с хората ми е добре развита интуицията.
!Интуицията е предусещане за нещата. Понякога абсолютно убедено знам какъв е отговора или как да постъпя или какво да очаквам. Тогава напълно се доверявам на интуицията и не греша.Друг път е едно лутане ,едно чудене и тогава знам ,че се е намесил и разума и опита и не мога да различа кое е интуиция
.Тогава следвам чувствата си. Във взаимоотношенията с хората ми е добре развита интуицията.