Как да се справя с тормоза от страна на жената, която ме е родила?

Aaaaa, моя бивш е вече нов човек 
Обади ми се сам човека да предложи да извадим паспорти за децата.
Не съм очаквала, това е голата истина.
Но съм му безкрайно благодарна, за това, което направи.
То и аз не съм се затичала за чужбина де, но мисля, че е редно децата да имат право да напускат страната.
Дали ще се използва това право е друг въпрос.
Така че опитайте с добро.
Мани я майка ти, поговори спокойно с бившия.
Никога не съм предполагала, че ще ми е приятно да седна на кафе с бащата на децата си.
Не факт - случи се.
Сега разговаряме като хора, нещо, което не успяхме да направим през всичките години в които бяхме заедно.
Може би липсата на чувства също помага.
Опитай, трудно е, но е нещо много ценно.
Независимо кого детето ти приема за баща...

Ребека, защо не се опиташ да говориш насаме с баща ти? Просто да поговорите, ако може той да я придружи да се консултира с психолог, да й се направят изследвания... Може да е тежък климактериум, хормонални изменения или нервно-психическо разстройство? Като разумен човек, баща ти би трябвало да си дава сметка за това, независимо от това колко е мъж под чехъл. Опитай се да го убедиш, че това може да се окаже и по-сериозен здравословен проблем, който с годините още ще се задълбочава...

А със съд е много трудно.
Особено ако той обжалва.
А и съдът ти дава еднопосочно разрешение, в твоя случай - Холандия.
Иначе ако искаш да идеш другаде нъцки, пак дело.
Аз се отказах да водя такива дела, това са години, нерви, отрицателни емоции...
Нямам нужда от това, ти също като гледам 

Ребека опитай /Макар че съм убедена че ще ти е трудно/ да мислиш по-малко за майка си и проблемите , създаденити от нея. Щом си щастлива и детето ти е щастливо ще успееш да се пребориш с чудовищните и методи.

Прочетох темата отново.
Включвам се малко късно по този въпрос, но май покрай любовната драма на мама и истериите на баба не забелязахме момиченцето. Обезпокоително е, че едно дете на 3, нарича "тати" чужд човек. Таткото на детето е жив и здрав. Може да е и идиот, но му е баща.
Няма да се впускам в дълги обяснения. Чичкото сигурно е страхотен, сигурно обича и майката и детето, но никога няма да му бъде баща.
Всички любовници обичат децата на обекта на чувствата си, после нещата изглеждат различно.

Rebeka, мога само да кажа, че само който е минал по твоя път може да те разбере.  Докато четох историята ти, се връщах назад и си припомних за жената,която ме е родила. Аз също не я наричам вече майка, защото не се държи като такава. И тя не харесва моя съпруг. И тя е властна и е свикнала всичко да става както каже тя. И тя ползва същите похвати като твоята. И преди да се омъжа не сме се разбирали много, но нещата излязоха извън контрол след като реши, че това не е мъжа за мен. Всичко започна с това, че се опита да каже на съпруга ми да се женим, докато живеехме заедно. И той просто и каза,че това е наша работа и да не се бърка. Когато ние решим и сме готови тогава.От нещо толкова невинно нещата станаха ... трагични. Започнаха се едни заплахи - или тя или мъжа ми, да избирам. Ако съм останела с него да забравя за нея. След като разбра,че сме се оженили наистина, каза че няма да има покои докато не ни раздели. Опитах се да я поканя на сватбата си, но след заплахата , че ще я развали се отказах. Опитвала съм се да говоря с нея хиляди пъти. В един момент просто видях, че няма смисъл и просто престанах.  При мен нещата са усложнени , защото родителите ми са съседи със свекървите и започна постоянно да се кара с тях. Беше стигала до заплахи до наши общи познати, че ако не спрат контактите си с нас и с родителите на мъжа ми, ще ги подпали. А преди връзката със съпруга ми бяха приятели. И мен ме е тормозила по телефон, караници и обиди , разнасяла ме е на всеки познат, заплахи за лишаване от наследство(никога не ми е дремело за него). Беше стигнала до там, че да ме съди за това , че ме е издържала толкова години (Не бях чувала преди нея за родител, който съди детенцето си, че се е грижил за него докато стане на 18 ). Абе смешна история. Наричала е детето ми копеле , мен к..вай, мъжа ми и неговите родители е обиждала. Чашата преля като нападна свекърва ми да я бие , викане на полиция , жалби ... Като погледна родителите на мъжа ми ме е срам и не мога да повярвам, че ме приемат въпреки нея. Не знам какво да те посъветвам, при мен продължава 3та година, но преди 1 ние със съпруга ми се изнесохме от България. Определено се родих. Преди това все ме беше страх какво ще направи като следваща простотия. Не поддържам никакви контакти с нея.  За съжаление все още тормози родителите на мъжа ми. Надявам се един ден просто да й писне и да се примири с избора ми, и да престане да се занимава с мен. Преди месец научих, че е получила лек инсулт. Първоначално ми стана болно , после си казах, че Господ гледа. Много много съжалявам, че нямам нормални родители. Твърдо вярвам, че изборът на партньор е право на свободен избор. Просто не разбирам родители, който си позволяват да се налагат така. Разбирам да дръпнеш детето си настрани и да му кажеш, че не харесваш това и това.. и толкоз. Но да се налагаш така... просто не ми го побира ума. И аз знам как няма да се държа с дъщеря си.  Може би не трябваше и аз тука да си изливам моята болка, но ... не се стърпях като прочетох тази тема.
Ако можеш дори да смениш града ще е от голяма полза. Като не си толкоз близо до нея може пък да се укроти..

Виждала съм такива неща, няма да се укроти. Със сигурност Ще започне да я издирва. Такива хора имат потребност да контролират и тровят живота на набелязаната си жертва.
Имам позната с аналогична история. Момичето замина да живее чак в САЩ за да се спаси от тормоз. Е, не след дълго и родителката и  си извади виза и като се заредиха едни презокеански полети, стой та гледай циркове ...

Бабилия, подкрепям те напълно.
Абсолютно не е нормално и смятам, че това е станало не без "помощта" на мама. Била съм от другата страна. Когато преди 2 години и половина пуснах молбата за развод (моят бивш също се влюби и реши, че не иска да живее повече с мен и ще гради щастието си с друга), само за няколко месеца синът ми беше почти убеден, че има "нова майка". Успях да се преборя с това, но само аз си знам колко ми е струвало и колко пъти съм била на ръба да се откажа. Но всички хора са различни. Дали от обида, дали от гордост мъжа на Ребека е решил да се покрие. Не казвам, че е прав, но донякъде го разбирам. И изобщо как така стана, че за няколко месеца детето започна да изпада в истерии като го види. Не споменаваш да се е държал зле с теб или с детето. По- нормално би било да пита и да тъгува за баща си, но не и да изпада в истерии.
Подкрепям те в правото на избор и си напълно права да живееш с мъжа, когото обичаш, но това не означава, че твоя любим автоматично става "баща" на детето ти.

Ребека още в началото написа, че има разпореждане срещите на бащата и детето да са само в присъствие на майката. Подобно разпореждане не се дава при добро държане...
 

Не, не става автоматично, става с обич, отношение, внимание, разбиране, строгост, когато е необходимо и ред други фактори. Както и факта, че е създал дете не прави един мъж автоматично "баща".

Подобно разпореждане - при добър адвокат - може да се издаде именно заради тези "истерии". Знам как действат в съда и как се изготвя ППЕ на дете. Но дали тези детски истерии за резултат на лошо поведение от страна на бащата към детето или са резултат от това, че някой го е убедил колко е "лош"..... Наясно съм колко лесно манипулируеми са децата на тази възраст.
И това, че обича баща си не означава, че не може да обича и новия мъж в живота на майка си, но пък не се става и "тати" само за няколко месеца, колкото и добър да е този мъж.

Serenata, предполагам че твоята лична история е доста по-различна от моята лична история с бившия съпруг. Не допускам, че си стартирала връзката си с него докато си била омъжена за друг, което си укривала. Предполагам първата година от живота на детето си не си ги оставила сами да се гледат и спасяват. Не допускам, ти да си оставила дългове, които той да покрива, че си си събрала багажа един хубав пролетен ден и си се покрила незнайно къде и че в следващите 8-9 месеца тотално си се укривала всячески за контакт. Този небиологичния татко всъщност вече живее с детето почти толкова време, колкото е живял биологичния де. За качеството на контакта темата пък е тооооолкова дълбока, че изобщо не и е мястото тук.
Деси идеално знае кой е биологичния и баща. И казах, че за мен беше супер изненада когато нарече Ханс за пръв път "тати". Направи го пред майка ми, без изобщо да е имала влияние от мен по въпроса. Дотогава го е наричала по име. Сега го нарича различно: тати, schatie, бонбонче от Холандия и разни други други епитети. И да, определено го идентифицира, като мъжът-любим на мама, на когото тя разчита, гордее се с него, уважава, глези се, приема и наказания ако трябва. Той е човекът, който през последните две денонощия не спа повече от 4-5 часа общо, защото Деси е с гнойна ангина и тумпуратурата удряше 40 и малко нагоре. Той и аз мазахме мехлемите като беше с варицела зимата. Той е човекът, с когото тайно обикалят на шопинг, за да ме изненадат понякога. С него крадат цветя за мама, понякога и купуват даже  . Той е единствения мъж, който тя някога е виждала да целуне и прегърне мама /коментирала го е с детегледачката си/.
Биологичният и баща за последните 12 месеца се е появил всичко на всичко 3 пъти със съдия-изпълнител. Защото така го е посъветвала адвокатката му. Не е правил контакти с мен. Когато съм го търсила /над 100 пъти по телефона и няколко пъти на местоработата му/ винаги се е укривал. При едно от идванията му Деси беше болна, температурата и беше 38,8, на легло, неспала цяла нощ. Той дори не попита как е, не пожела да влезе да я погледне дори. Нищо. Просто си взе протокола от съдия-изпълнителя за непредаване на дете и след месец получих постановление за глоба, по негово искане, защото не бил взел детето.

Ребека, в този подфорум рядко пиша и съвети не обичам да раздавам. И на теб съвет не мога да дам, но историята ти ме остави в пълно недоумение. Мислех, че тези неща само по филмите стават. Исках само да ти пожелая много сили и кураж! Пожелавам ти да се справиш с проблема колкото се може по-бързо, за да можеш да се радваш пълноценно на живота, на дъщеричката си и на любимия си човек! 

Визираш бившия си мъж, нали?