Снощи бяхме на гости в тези наши приятели. Истината е лъснала с целия си "блясък" и е ескалирала до краен предел.
Приятелката ни е унижавана, бита, смазана... и това продължава...
Нямах очи да я погледна.
Не искам да разказвам за зловещите и нечувани подробности - такъв сценарий и най-болният мозък не може да роди!
Как ще живеем с това чувство на вина? Сигурна съм, че ако си бях отворила устата още в началото - това със сигурност нямаше да се случи. Как да разговарям със синът и? Чувствам се предателка.
Искаме да и помогнем, но помията е огромна. Капанът, в който е попаднала е почти непробиваем.
Зная, че имам огромен грях спрямо нея.
п.п. Галя, желаем ти много кураж, много здраве и стабилни нерви! Дано Бог ни посочи верният път. Обещавам ти, ще се справим!