Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Дори жените ме питаха дали детето изобщо може да говори, защото не й чуват гласа. Нямало по-кротко и прекрасно дете от нея, само дето никога не им казвала и дума. А тя си говори перфектно, обаче по-срамежливо дете от нея пред непознати едва ли има. Та сега от втория месец е започнала да говори и с децата, което отчитам като голям напредък 
Ще ви пусна скоро и аз някоя снимка, като успея да кача, да я видите колко е пораснала. Поздрави на всички от нас! 
Всеки ден им говоря, говоря, докато ги карам до градината и накрая пак мълчание. Лъчи казва чао, но Добро утро още не съм я чула да казва.
Кари имаше много дълго и трудно стихче на празненството за християнското семейство и си го знаеше перфектно, но не каза НИЩО. Аз излязох уж да го казваме заедно да се отпусне тя, родителите ръкопляскаха и това си беше. Обснението й беше: "Мамо, знаеш че досега говоря само с госпожите, как искаш да говоря и пред децата, пък и пред родителите им?"
