Извадка от една книжка искам да ви пейстна 
може на някого да е полезна 
Един-единствен другар в играта - такова е правилото. Личността на детето още не е достатъчно структурирана, за да разреши сложните прлоблеми, възникващи при повече участници. Интересно е да се отбележи, че най-добрият парт¬ньор е по-голямото, пет-шест годишно дете. Но не, разбира се, по-големия брат или по-голямата сестра! Най-подходя¬щите игри са тези, чиито елементи могат да се разпределят между няколко деца. (Защото няма начин да не се скарат за единственото велосипедче или камионче.) Пясъкът, плас-телинът или кубчетата ще бъдат далеч по-добре приети, тъй като можете да ги поделите и да дадете достатъчно на вся¬ко.
Не очаквайте от двегодишно дете да отстъпва играчките си на друго дете. Спомнете си, че то е неспособно да си иг¬рае с другите. Един час игра в група е максимумът за тази възраст. Стойте наблизо, за да доловите признаците на умо¬ра, да се намесите, преди да избухне разправия, и да прекра¬тите играта навреме.
Да видим по този повод как се развива способността за колективна игра.
През периода на самотната игра детето е напълно нес¬пособно да си играе с другите деца. Във .възрастта на първи¬те стъпки другото бебе е играчка, а не партньор в игрите. Детето го разглежда внимателно, точно сякаш е нова играчка или някакъв интересен предмет, като го боцка с пръстче, щипе го или го гали, но никога не си играе с него.
През първото.юношество се извършва преходът от самот¬ната към успоредната игра. Това означава, че две или пове¬че деца заемат еднакво географско пространство, но че иг¬рата на едното е независима от игрите на другите, дори ако им е приятно да са заедно.
Следващият етап е асоциативната игра, при която всич¬ки деца правят едно и също, например играят на пясъка, правят купчинки, удрят земята с пръчки, без да осъществя¬ват истински обмен.
Съвместната игра е свойствена на детето от следващия стадии на развитие, след тригодишна възраст. При нея деца¬та обсъждат плановете си и си разпределят ролите, като посочват кой кога ще тегли количката и кой ще седи в нея.
може на някого да е полезна Изкуството да бъдеш родител
Д-р Фицхю Додсън
Нека кажем няколко думи за способността на двегодиш¬ното дете да си играе с другите деца. Една разпространена сред възрастните грешка е да се надценява тази способност. Спомнете си, че както казах no-преди, във възрастта на първото юношество детето още не е готово да участва в гру¬пова игра. Затова майката, оставила двегодишни деца да се забавляват заедно в градината, спокойно може да разчита на скорошна размяна на удари. Което неизменно се случва!Д-р Фицхю Додсън
Един-единствен другар в играта - такова е правилото. Личността на детето още не е достатъчно структурирана, за да разреши сложните прлоблеми, възникващи при повече участници. Интересно е да се отбележи, че най-добрият парт¬ньор е по-голямото, пет-шест годишно дете. Но не, разбира се, по-големия брат или по-голямата сестра! Най-подходя¬щите игри са тези, чиито елементи могат да се разпределят между няколко деца. (Защото няма начин да не се скарат за единственото велосипедче или камионче.) Пясъкът, плас-телинът или кубчетата ще бъдат далеч по-добре приети, тъй като можете да ги поделите и да дадете достатъчно на вся¬ко.
Не очаквайте от двегодишно дете да отстъпва играчките си на друго дете. Спомнете си, че то е неспособно да си иг¬рае с другите. Един час игра в група е максимумът за тази възраст. Стойте наблизо, за да доловите признаците на умо¬ра, да се намесите, преди да избухне разправия, и да прекра¬тите играта навреме.
Да видим по този повод как се развива способността за колективна игра.
През периода на самотната игра детето е напълно нес¬пособно да си играе с другите деца. Във .възрастта на първи¬те стъпки другото бебе е играчка, а не партньор в игрите. Детето го разглежда внимателно, точно сякаш е нова играчка или някакъв интересен предмет, като го боцка с пръстче, щипе го или го гали, но никога не си играе с него.
През първото.юношество се извършва преходът от самот¬ната към успоредната игра. Това означава, че две или пове¬че деца заемат еднакво географско пространство, но че иг¬рата на едното е независима от игрите на другите, дори ако им е приятно да са заедно.
Следващият етап е асоциативната игра, при която всич¬ки деца правят едно и също, например играят на пясъка, правят купчинки, удрят земята с пръчки, без да осъществя¬ват истински обмен.
Съвместната игра е свойствена на детето от следващия стадии на развитие, след тригодишна възраст. При нея деца¬та обсъждат плановете си и си разпределят ролите, като посочват кой кога ще тегли количката и кой ще седи в нея.
Ти как си, Лилибонче?
Весели, щастливи, добрички и умнички да сте! 
нещо не съм ги подредила както трябва пък и май с въртенето съм експериментирала много 
