Великобритания - тема 24

NikiFin, сега виждам, че ти си направо майка-героиня , браво, браво

Според мен хубавото тук е, че никой не ти прави забележка как си си облякъл детето или теб самата, което ме устройва идеално (е, докато не дойда по дънки в офиса, но това е друго). Аз съм зиморничава и не искам да я правя и нея такава, но всичко е според моята мярка все пак. 
Не помня дали казвах тук, че като тръгна Аннабел на градина настоях пред лелите да я слагат на гърне преди храна, след сън и т.н (БГ възпитание малко ) и те направо се опулиха Казвам им, че тя си го ползва от 9 месечна и много се кефи, та да бъдат така любезни... Аз съм много за демокрацията, в разумни граници, та биба няма да махам, на гърне е само защото й харесва, и така. Аз съм била безумен инат и ако малко дори прилича на ме та ме е страх, опитвам се да налагам само жизнено важните неща, пък да видим...

Даниела, не знам колко ти е голямо детенцето, но при нас проработи идеално тази идея. Ако му е време да маха биберона, използвай още от първата минута на Българска земя смяната на обстановката и многото емоции. Ако детето е готово за това и при вас ще се получи, ако не е готово-тогава по-нататък ще дебнете пак подходящ момент.

Стардъст, ох, имам и аз доста за разказване за работа. Нямам време сега, само да кажа, че някои работи хич не ми харесаха. Не знам дали да ги изброявам, че се натъжавам доста, но по линията на лицемерието и расизма вървят. В мое присъствие да се казва на група арабки и негърки, че са "абсолютна загуба на време", на начинаещи по английски език да им се обяснява непозната дума с още по-засилено завалване на думи и после зад гърбовете им да се говори как не ставали за нищо, да ми се казва, че правилното е да се обръщам към непознатия на мен г-н Кемпбъл със "Скъпи Дейвид" и да ме карат да измислям домашните на учениците, при положение, че не съм педагог и тем подобни, не са моята чаша чай. Дай да й изкараме душата на българката и ежедневно да й напомняме, че синът, снахата, дъщерята на лекторката са под заплаха да си изгубят работата, мъжът й също, пък и нейният договор бил само до декември, ама ето полякините, румънките как се тъпчат да учат, арабките, негърките, но тя и самата асистентка е българка, накъде върви този свят... Та видяха ми очите каквото трябваше да видят, прочетох каквото трябваше, зареди ми се страницата на Здравните и социални грижи в Англия много набързо и понеже съм горда българка и съм учена на достойнство, просто една сутрин минах през Човешки ресурси и си подадох предизвестието за напускане за изумление на всички, най-много на лекторката, към която бях прикрепена. Накараха ме да разкажа подробно защо си тръгвам сама (преди мен се оказа, че са си тръгнали и други хора), записаха си всичко, после я привикаха нея, не знам какво са й говорили, но привечер на тръгване ми каза с едно тънко гласче "От ЧР ми казаха, че заради мен сега си била със занижено самочувствие". Изчаках си срока да мине, съвестно и съзнателно, и по живо по здраво я затворих тази врата зад себе си. После взех билети за България и си заведох детето и майката малко да подишаме свободно прашолясал и жегав, ама наш си въздух. Сега новата врата е пред мен, но като я отключа пак ще ви разправям.

благодаря много за отговора, Мари  ! да знам и аз какво да очаквам. по отношение на расизъм и лицемерие съм се сблъсквала още на интервютата. на едното място им трябваше човек със средно ниво на немски, аз им казах, че 10г. съм учила езика, а интервюиращите ме дори нямаха малка представа от езика. след това се оказа, че е обявено място и заплащане на рецепционист, а търсят качества на PA с перфектен powerpoint, организационни качества и дори способност на самостоятелно вземане на решения ... няма да коментирам, че заплащането за подобен job description върви с около 10 хил. лири повече. но на мен ми се смачка тотално самочувствието, казаха ми че ще ме известят за изхода на интервюто след седмица, дори не благоволиха да ми се обадят. както и да е. на друго място искаха да имам NVQ за customer service, но ме попитаха дали в БГ официалният език случайно не е немски? ... от трето прочетоха цялото писмо на home office, за подадените от нас документи и накрая ме попитаха как така имам право да работя? ... не ми се мисли какво ще е, ако започна някъде и как ще ме подтискат. но няма начин. в резултат на всички случки започнах да се самоизучавам за powerpoint ...

за БГ навличане и ЮК събличане - аз обличам моите деца според това как се чувстват те. големият ми син съм гледала 2г. по бг начин - даже зимата съм слагала чорапогащник под панталони и дънки. след като дойдох тук и той стана голям мъж спрях и го обличам така както себе си. малката се опитах да гледам малко по- по цигански, тя се роди тук. най-често пипам нослето и. ако ръчичките са студени, а нослето - топло, не я навличам.  самата аз съм много зиморничава. преди да родя зимата излизах на заведения по потник или бюстие, отгоре с някакво тънко якенце, обувала съм си мрежести чорапи на -5 градуса. сега зимата без боди и кожено палто не излизам, ужасно ми е студено от вятъра след 2-те раждания.
лошата новина е, че тук времето е много променливо. ако е слънчево и топло често излиза студен вятър. лятото им не е горещо като в БГ. децата през зимата са с топли палтенца, ботушки и по-дебели чорапки. имало е случаи, когато в опита си да калявам баткото съм го пускала по тънки чорапки и като го взема крачетата са му измръзнали, повече не повторих. виждала съм посинели от студ деца посред зима по боси крачета. децата ми са ми прекалено мили да ги оставя на студа да мръзнат. децата около нас играят по къс ръкав на 10 градуса, моите дори с якета изстиват. след 2 седмично боледуване от ангина и антибиотици не смея да ги калявам. а тази практика с необръщане на внимание на облеклото и небрежност - не я приемам. от градината взимат децата със сополи на носа, не им обръщат никакво внимание ... или детето си изцапало дрешките предния ден на градината и на др. ден е със същия аутфит, несменен и непочистен. никога няма да свикна с това, както и с това нехайство дали си облечен подходящо за времето, час и място - имам предвид за външния вид. когато пристигнах тук бях потресена как таткото си четеше книжка на полянката, а дъщеричката яла шоколадов сладолед и цялата и блузка беше омазана, за лицето няма да говорим. на детето му стана топло - отиде и си свали блузката и остамна голо до кръста ...е нямам думи !!!
спирам, че каквото се разписах ...

Мари, много съжалявам, че така са се развили нещата при теб...

Не знам как точно да го кажа, и преди сме говорили по темата, но аз това за расизма не съм го виждала на живо, в нашия офис има хора от цял свят и те се издигат на разни принципи, някои са връзкари, но не е на база националност...Също и през времето, когато ходих по интервюта, преди да забременея нещо ми беше писнало, никога не са ми коментирали от къде съм (най-много някоя шега за Бербатов или да питат за морето), нито съм чувствала това да ми намалява шансовете с нещо. Миналото лято, докато бях майчинство в БГ, една компания дори ми купи билет само да дойда до тук на интервю...Това не го казвам да се хваля, просто може би трябва да си сменим собствената нагласа към нещата и хората...Е, новината от миналата седмица за осъденият бос на джебчийките в Лондон не допринесе за нац. ми самочувствие, повтаряха го през 15 мин по новините...

Надявам се да съм била заразително положителна

Аз не мисля, че проблема е в нашата нагласа към нещата чак толкова.
Според мен много зависи за каква позиция и в каква компания се бориш. Естествено, че когато тук няма достаъчно специалисти, които да свършат работата, ще ти пратят билет, че и разходите по преместването ще ти поемат. Още повече, когато там работят и други чужденци.
Но ако се бориш за някаква позиция, която и те могат да си я свършат, или считат, че по-добре би се свършила от някой местен, отношението ще е различно.
Обаче съм "за" да гледаме положително!

абсолютно! съвсем не мисля, че трябва да се откажем и да се депресираме, напротив, това ме мотивира лично да се "improve"- на и следващия път да се явя доста по-подготвена. а и вече в БГ също е трудно да убедиш работодател на интервю, че ти си най-добрият. дори мисля, че тук в някои отношения са доста по-толерантни.
освен това, ако сметнат, че си добър и ги убедиш, че си техният човек не биха ги спрели никакви расови предрасъдъци и т.н. лично аз като ходя на интервю се опитвам най-вече да остана спокойна и да гледам на интервюто като на сделка - не да карам да мислят, че аз се нуждая от работата, а че съм човек, от когото наистина имат нужда и който трябва да наемат на всяка цена. лесно е да се каже, по-трудно е да се изпълни. от опита ми разбрах, че много от обявите за работа са фиктивни, на мен ми остава да открия моето място колкото и да продължи това.

Трябва да знаеш само едно нещо - обикновено работата не я взима наи-добрия кандидат за работата,а този които се представи наи-добре на интервюто........самото интервю е умряла работа ако ме питаш ,защото от един написан лист с работната ти история и една час разговор не знам как ще разберат кои е наи-добрия кандидат...Аз от една година си търся работа, за това време сигурно съм била поне на няколко интервюта  и не успявам.....предложиха ми на две места, но аз не бях убедена,че искам точно тези позиции, но това ама хич не ми пречи да си имам самочувствие и като доиде момента аз да питам въпроси - бая ги и поизпотявам...
Също зависи и за каква работа става дума.

Стардъст, ами това да не знаят кой е официалният език в България говори лошо само за тях. И да не могат да разчетат документи от хоум офис... Но за съжаление, има ги всякакви птици под синьото небе. Сигурна съм, че ще попаднеш на нещо, което да те удовлетворява рано или късно, стискам ти палци от сърце и ще споделям и аз, ако има нещо около мен.

Цвете, не разбрах това да сменим собствената нагласа към мен ли беше отправено, ама аз моята нямам намерение да я сменям. 10 години живея по чужди държави и живея в разбирателство, мир и уважение с украинци, чехи, сега с англичани. А отделно нямам нито един ден работен без контакт с клиенти-чужденци. Работила съм с евреи, американци, хора от Венецуела, Перу, араби, африканци, хора бедни и работещи за единия надник и хора-дипломати от висше ниво. Имам самочувствие на интернационален човек, който успешно комуникира с хора от всякакъв вид. Заради този си опит и минах през 3-членния панел интервюиращи с ремарка за "впечатляващ кандидат". Само дето панелът беше от хора, които също са работили в подобни условия и които знаят отлично правата и задълженията на работника и работодателя. Но за съжаление ме дадоха на жена, която няма и елементарен мениджърски опит и просто реши да си прави експерименти. Това, че помогнах на африканката да си попълни документите за курс при нас на френски език, просто й дойде малко в повече. За мен беше важно да не си изпуснем потенциалната студентка (защото гоним и "нъмбърс"), да се отнеса добре с нея и да я предразположа към Колежа, но за шефката ми беше важно да се заяде с мен, че им помагам, а "те за нищо не стават". Ами не е това нещото, на което съм учена. Борила съм се и за най-ненадеждните клиенти в Съвета, защото и тези ненадеждни хора един ден могат да донесат парички и слава на организацията, която ми плаща заплатата. Пак казвам, ЧР бяха изумени и се извиниха хората за това, че те ме пренасочиха натам. Увериха ме, че моите бъдещи желания да работя пак в Колежа или да уча там по никакъв начин няма да са засегнати от ситуацията с лекторката. Разбира се, посъветвах се и със семейството си преди да взема решението да напусна работа, която харесвам много и ми се отдава. Всички ме подкрепиха.

Накрая, и аз съм за позитивизма и мога с две ръца на сърцето да кажа, че българките сме хем работливи, хем умни, хем бързи. Заслужавам много по-добро от това, което ми се даде и ще си го преследвам, живот и здраве. А от грешките на другите, само мога да се поуча.

Мари, явно не се изразявам правилно, исках да кажа, че не вярвам, че някой е постъпил така защото си българка, просто човешки фактор, тук от 60 млн има доста прост народ, въпрос на късмет понякога, но не го вярвам, че чакат само някой от БГ да се появи да му разкажат играта...Също не мисля, че в БГ въздухът е "нашенски", напротив, не знам много извън София как е, но за една година си мисля, че се нагледах на всичко "родно", там не те подтискат, направо те изяждат с парцалите и въздухът си е направо наситен със завист и омраза, понякога дори от където въобще не го очакваш
Съжалявам, ако има засегнати, но това е точно, което си мисля, има хора и хора, и тук, и там, и ние си избираме къде да се установим и кое ни харесва и кое  - не.
Желая лека нощ на всички, на нас няма да ни е леко, защото сме пак болни, и аз, и Аннабел, явно адаптацията ни ще бъде трудна и продължителна

Здравейте, момичета!

Моля ви само с няколко думи да споделите опита си с фирми посредници за работа в чужбина.  Мисля да заминавам за Англия и се ровя в нета и сондирам мнения, но всички са противоречиви. Дали се чака много, коректни ли са, какви такси приблизително ще трябва да платя, и най-вече доволни ли сте от намерената работа. Благодаря ви много предварително! 

Мари, аз на твое място не бих напуснала ей така, без нищо, а бих, първо, си водела бележки с датата на всички тези случки, а после бих се посъветвала с някой и бих подала иск за constructive dismissal (пък и discrimination, което много трудно се доказва, но затова пък обезпечението не е лимитирано.) В тази страна поне има установена процедура, закони и т.н.

Момичета, да ви напомня, че на 15 май, петък, галериите и музеите ще са отворени до полунощ.

Мари,  добре сте си дошли обратно в другото "у дома". Надявам се въпреки прахоляците и повръщането да сте си изкарали чудесно - при нас беше така. Аз не те забравих и като бях в Търново поогледах о поразпитах за носия за малката. Най-пълни носии и богат избор имаше в ето таи фирма: Огнян и Мария Ангелови, ул. Еньовец 66, Дебелец 5030, тел. 00359 886 432 861, 00359 886 820 251, 00359 889 485 194; e-mail: carving@abv.bg Надявам се да помогне.

Включвам се, за да похваля бг магазина (линка е най-горе в темата). Снощи по някое време поръчах, преди малко ми дойде поръчката!
Децата се израдваха на вафлите, лютениците и мармаладите ще се пробват съответно от бащата и майката .
Ще правя на децата "торта" от обикновени бисквити и нишесте, за да видят на какво сме се радвали пък ние едно време.

Малчева, никога не съм се занимавала с такива фирми. Със сигурност знам, обаче че не трябва да ти взимат никакви пари, защото те си уреждат взаимоотношенията с фирмата в ЮК. Също така трябва да са лицензирани към Министерството на труда и социалните грижи. Мога само да ти кажа да внимаваш.

Цветак, горе главата. Най-вероятно така ще бъде с детето, докато си изгради имунитет. При мен и на двете им трябваше доста време. Но тук като че ли по-малко боледуват. В България последните две зими малката беше минимум 3 пъти на антибиотик и то не защото това е първото, към което съм прибягвала, а защото като направи бронхит няма къде да ходиш. Но в България и въздухът е по-замърсен (ние живеем на Орлов мост - сещай се за какво става дума).