Баща ми,който естествено не е първа младост но както казах и проблема е стар не спира да ми се обажда и да ме тормози.Тази вечер разговора се води около това колко сме некадърни,как децата ни щели да станат "нищо хора" защото нямали имоти.Имаме едно място в България което е на хубаво място и ако го продадем можем да купим някоя кутийка наречена гарсониера но не искаме.
Това,че сме ги изучили и никога не са плащали нито такси ,нито наеми не се приема.Това,че говорят 3 езика-също.Тези неща не се виждат.Вижда се неограденото и изоставено място и как хората казвали "Тези цял живот са по чужбина,не могат да отделят 500 лева за мрежа да го заградят това!".
Не очаквам нещо да се промени и затова много рядко се чуваме и виждаме (на около 5 год)
Някак си съм свикнала с мисълта,че съм сирак и всичко което трябва да се направи зависи само от нас.Ако нещо ми оставят то едва ли ще ни върши работа в този си вид.И те го знаят и затова ми казват "Не ми трябвате вие,а децата".
Какво мислите вие относно това хора на нашата възраст да са безимотни?Смятате ли,че обществото като цяло гледа на тях и на децата им като на втора категория?До сега не се бях замисляла над това защото ние си изплащане жилище.А децата-и те като нас,започват от нула.
Е,не е най доброто начало,но... съдба.