Бременна и изоставена

Кое не разбираш?
Аз не знаех факта с изневярата, но сега ти просто се опитай да видиш нещата от неговия ъгъл.
Ти си изневерила, а след това си казала, че си бременна. Е, и аз да съм и аз щях да се съмнявам.
Затова няма да поеме отговорност. Може би като се роди бебето и ако се направи ДНК - нещата може да се променят.
Но на този етап не очаквай от него да се интересува.

Я прочети 3пъти какво си написала.
И след това ти се тръшкаш още заради него? Той е постъпил така с първородното си детенце и майка му, как аджеба очакваш да постъпи с теб дори и да живеете заедно? И при това му унизяващо спрямо теб и бебето поведение - сори ама наистина не те разбирам. Ако беше някой, който да си струва - да се тръшкаш, но това му поведение е рецидив

Преди време някой в темата беше задал въпроса някоя жена виждала ли е разкаяние след време в очите на изоставилия я мъж - да,виждала е - аз,и то голямо разкаяние след година и половина "изоставяне" започващо от третия месец на бременноста ми до 1-годишна възраст на детето - ни вест,ни кост,пълен отказ за комуникация от страна на бащата,след като направих 1-2 неуспешни опита да се разберем човешки няколко дни след раздялата ни,никога повече не съм го търсила,освен,че баща ми му съобщи за раждането на малката,докато бях още в болницата,но и тогава бяхме най-безцеремонно отблъснати-писала съм за това няколко пъти-няма да се повтарям. Събрахме се в момента,в който заведох дело за признаване на бащинство и плащане на издръжка,когато детето навърши 1 годинка - върна се със сълзи на очи и много пъти ми е повтарял,че съжалява за постъпката си и гледа да компенсира страданията,на които ме е подложил. Впоследствие се оженихме и наскоро ни се роди второ дете. Ако не бях завела дело,със сигурност до ден днешен щеше да се прави,че не ме познава. Понеже съм минала по пътя на изоставянето,изживяла съм цялата болка и пр., и като чета постовете на пострадалите тук (не мога да цитирам всичките,но те са почти еднакви така или иначе), искам да ви кажа някои неща:

1.Тръшканията и лазенията пред мъжа,който ви е изоставил, не само че няма да помогнат,ами и ще го отблъснат допълнително и ще го накарат да почувства колко е велик той и колко виновна и нищожна сте вие. Щом е стигнал до решението да ви изостави,не ви остава друго освен и вие да го оставите да си троши главата - със сигурност няма да му промените решението с настояването ви,най-много да му досадите и отблъснете още повече. Напротив: отдалечаването води до отрезвяване и нерядко до идеализиране на партньора. А може и да го зарадвате,че е успял да ви накара да се нервирате и тормозите, защото в зависимост от случая може и това да му е целта.

2. Не бъркайте любов с никому ненужна "саможертва в името на любовта"-такова явление съществува само във фантазиите на отчаяните хора - любовта или я има или я няма в сърцето на някой и разни саможертви, прошки на обидно,безотговорно,грешно поведение няма да събудят или съхранят никаква любов. Който не вярва, сам ще се убеди.
Ако сте решили детето да носи или вече носи името на бащата,хайде моля някой от пишещите тук хич да не бъркат "чистата, безрезервна, наивна, саможертвена и пр." любов с дължимите и нужни грижи за детето от страна на бащата и ВМЕСТО да се чудят и маят като мухи без глави кога ли оставения на свобода (пак от любов към него) татко ще се сети,че има дете - да тичат към съда, че без това той никога няма да се сети,че има задължения нито към вас,нито към детето. Обичайте си го колкото искате (въпреки че не виждам за какво), но да си плаща издръжка - едното не пречи на другото.

3. Твърденията му,че ви е забравил, не са верни-няма как да ви забрави,освен ако не го хване склероза. Също така едва ли е вярно и че е много щастлив вече с новата му изгора (ако има такава) - главната цел е да ви стъпка настроението още повече. А ако казва,че ви мрази,също не е така - или ви е много ядосан или в по-лошия случай-безразличен към вас.

Радостинче (и всичко други опасяващи се,че лошите чувства ще навредят на бебетата ви), не бой се за увреждане на бебето от мъката ти - колко мъка,късане на нерви и отчаяние преживях по време на цялата ми първа,че и втора бременност,макар и по други причини - бебето идея си няма за тези неща, докато е в корема на мама-повярвай ми, а и след като се роди,освен ако не му крещиш на главата колко ти е зле. А и имам вкъщи лекар-акушер,който за 40 години не е видял увредено от мъка бебе. Лошо е само ако поемаш някакви вредни за него вещества-хапчета,акохол,тежки цигари и то в големи количества. И мисля,че новата му приятелка е добре да знае за бъдещото ви дете - може пък да си направи извод с какъв льольо си има работа, дори той да каже,че детето е от изневярата ти - тест (днк) може да се направи и след раждането,не бързай толкова. И аз бях обвинена,че детето май не е от него,поради разни неоснователни подозрения, но днк-теста доказа,че е от него. Не е трябвало да си признаваш за "изневярата", но и не е болка за умиране-като че ли мъжете не изневеряват наляво и надясно стига да им се отвори парашута. Важно е впоследствие да докажеш,че детето е негово-ако се докаже,че е от него,всички разноски ще са за негова сметка - а те са над 1000 лв,заедно с адвоката. Добре е да го информираш отсега за това ти намерение,та да си прави сметка на действията и финансите си. Със сигурност не те мрази-просто е много ядосан от мисълта за изневярата. А това, че е разказал на приятелите ви за раздялата ви едва ли има значение - на страха очите са големи,а твоите в момента са много големи - и ние бяхме в устата на целия град,но това не му попречи после да се върне при мен и детето. Естетствено,че трябва да даде някакво обяснение за раздялата ви и да те потормози,за да ти отмъсти за "изневярата". Сега не ти остава друго освен да се наслаждаваш на бременността, да се развличаш с каквото можеш, да си осигуриш добра сума обезщетение за бременност и майчинство, горе главата и хич да не ти пука от никой и от нищо (така или иначе нищо няма да промениш с опитите си да вразумиш един избягал мъж), пък каквото сабя покаже - това е и съветът ми към всички останали самотни бъдещи и настоящи майчета.
След време като избледнеят чувствата ви, като изтрезнеете и се върне разумът ви, ще осъзнаете колко ненужно сте се ядосвали, колко прекрасни и достойни мъже има на този свят и че животът е еднакво вълнуващ и интересен със или без биологичните бащи на децата - стига да си плащат дължимата издръжка, за да има с какво да си доставяте приятните вълнения,дори да се състоят в покупката на нови сладки обувчици за детето или посещение на цирка. Да се откажете от издръжката от биологичните бащи, заради някакви си ваши положителни чувства и стремежи към човека, който ви е изоставил (още преди да му поискате издръжка), няма да промени нищо,освен че ще го похвалите/ възнаградите за безотговорното му и унизително поведение към вас и детето и ще го накарате да ви смята за още по-голяма овца - заблудена и нетърсеща своите и на детето му права, и по-скоро може да помисли, че ви е страх да търсите издръжка, понеже детето не е от него, а вие с детето ще се лишите от пари,които никига не са излишни. Колкото по-бързо спрете да се заблуждавате, че мъж който ви е изоставил, ще се сети за вас, понеже вие (не той вас) го обичате и не му търсите издръжка, толкова по-добре. Който не вярва в написаното в този пост,рано или късно сам ще се убеди в истинността на думите ми.
Надявам се да помогна на някой,защото от собствен опит знам колко е тежко емоционално, нерядко и материално на единствените родители,превърнали се в такива често поради глупави недоразумения и без никаква вина от тяхна страна.
Който пък съзнателно или подсъзнателно изпитва удоволствие от болката (мазохист е), да продължава да се умилква на избягалия родител и да търпи нови и нови отхвърляния и обвинения.


 

Благодаря за този пост. Звучи разумно. Радвам се, че така са се развили нещата при вас и си щастлива.
Колебаех се дали да го съдя, но везните май накланят в тази посока.
Като цяло наистина съм много по-добре и се наслаждавам на последните месеци от бременността без да мисля за таткото.

Възхищавам се на силата и волята, с които си се справила със ситуацията.

Бъдете  здрави и пак - много благодаря!

White Magic,   

Радостина51,
доста се притесних за теб и бебчето, след като прочетох предишните ти постове.
Надявам се вече да си се успокоила и да си добре.
Миналата година по това време бях бременна в третия месец. Може би от хормоните, но по онова време бях много притеснена, дори бях ужасена, че съм бременна от един ужасен човек.
По цял ден ревях, мислех си, че детето ми ще е психопат като баща си.
Сега имам едно красиво малко момиченце. И ми става смешно като се сетя какви съм си ги мислела преди година.
Вече опознах и таткото и смея да твърдя, че всичките му недостатъци се дължат на родителите му - възпитан е като невероятен егоист, темерут е, черноглед и дори малко си пада садист.
Най-голямата грешка, която направих, беше, че го вписах като баща на детето и се поставих в юридическа зависимост от него.
От както се роди дъщеря ми съм невероятно щастлива и, каквито и проблеми да съм имала, се дължат на глупостта ми да му подаря права над момиченцето ми.
Ако четеш, пиши как си. Пожелавам ти леко бременеене и пълно спокойствие.

Мисс Пигги,
За съжаление пълното спокойствие липсваше  и бебето ми се много мъничко роди в 7я месец, преди 16 дни. Просто ми изтекоха водите
Изживях най-големия кошмар докато я стабилизират.
Сега е в болницата и всеки ден ходя да я виждам. Нямам търпение да  си я взема.
Записах се вече и във форума Недоносени дечица...
Майчета, моля ви грижете се за себе си и бъдете спокойни, защото най-важното нещо е бебенцето.

Не искам да споменавам как се отнесе таткото и как отказа дори да я види в този тежък момент...

Все още ми е много тежко, но имам вяра в малката и знам, че ще сме щастлови.

Радостина,желая ти от все сьрце скоро да си вземеш детенцето вьв вкьщи ,и да му се наслаждаваш толокова колкото искаш:hug: .Дано бьрзо се оправи малката ти госпожица и да  посрещате заедно, всеки ден с усмивка и о4аквания за хубави неща! 

Радостина51 сигурна съм че бебчо ще е добре. Ако това ще те успокои малко, и моите деца се родиха в седмия месец и сега по никакъв начин неможеш да кажеш, че са недоносени  .
Опитай се да мислиш положително, гони всяка тъжна мисъл, усмихвай се повече и ще се справиш 

Радостина51, тегли му една *** на таткото. Не си струва да си затриваш здравето заради него. Най-важно е малкото бебче. Пожелавам ви по скоро да ви изпишат в отлично здраве.
Моето момиченце след раждането беше три дни при недоносените бебчета. Влизах при нея само в часовете за хранене и зная колко трудно ти е да се разделяш с мъничето.
Нашият татко също не дойде да види малката, когато ми я донесоха са първи път  стаята. Било му студено и искал да си полежи на топло, гледал му се някой филм.

Миличка, малката принцеса се справя мнооого добре даже и скоро ще си дойде в къщи... само малко търпение ти е нужно  Победата даже в името и е закодирана

Здравейте! Аз съм на 20 години и съм бременна! Имам приятел с които сме заедно от 4 години, но след като разбра че съм бременна, каза че трябва да го махна, защото не се чувствал готов, не му било сега времето и прочие и прочие..... Преди това и ние правихме планове за деца, семейство, но сега всичко се обърка.... Аз не искам да го махам, защото и преди това съм го правила веднъж и то пак заради него! Знам какъв е ужасът, болката и всичко останало.....!!! Много ме е страх, защото съм студентка, на есен съм 3-та година, той ме остави и нямам подкрепа от никого! Незнам дали да го махна или да го оставя? Дали ще имам възможност да забременея пак? Страшно съм объркана и много ме е страх! Помогнете ми!!!

 Мария, дали ще махнеш или задържиш бебенцето си, само и единствено ти можеш да решиш! Помисли си добре преди да взимаш каквото и да било решение. Помисли си внимателно какво можеш да си позволиш и от къде можеш да намериш подкрепа - какво мислят родителите ти по въпроса и биха ли ти помогнали, имаш ли достатъчно близки приятели, които да те подкрепят, редовна студентка ли си, работиш ли, осигурена ли си, имаш ли къде да живееш и тн. Ако си студентка редовно имаш право на еднократна помощ за майките студентки, която е крайно недостатъчна, но си е помощ поне като за начало.
 Ако си все още съвсем в началото на бременността имаш време да помислиш какво да правиш до 10-12 седмица.
 Относно аборта - ако е направен от специалист в добра болница и до определения стадий на бременността не е толкова страшно, естествено крие рискове, но и самата бременност и раждане носят своите рискове. Така, че дори и да направиш аборт надали ще повлияе на бъдещата ти способност да забременееш отново (разбира се, първо трябва да се консултираш със специалист).

 Каквото и да решиш ще е най-правилното решение за теб в дадения момент! Аз мога да ти пожелая кураж и късмет каквото и да решиш! 

Хващам се за теми думи и се чудя как си допуснала да изпаденш два пъти в една и съща ситуация, с един и същи човек След като напарви аборта не ти ли светна червената крушка, че този човек не го е грижа за теб и, че това може да се повтаря до безкрай
Сега по същество ... как да ти помогнем?! Със съвет?! Отстрани нещата изглеждат много прости, но не са! Ако направиш още един аборт шансоветет ти за трета бременност намаляват! Да оставиш бебето... Казваш, че си сама... студентка, нямаш на кой да разчиташ. Имаш ли жилище, работа, стабилен доход? можеш ли да подсигуриш най-неотложните нужди на това дете?  Аз съм сам -сама... разчитам само на себе си, наистина имам жилище, стабилна работа и годините ми са почти два пъти колкото твойте... т.е. научила съм си житейските уроци и се предполага, че трябва да мога да се справя с всяка ситуация и би трябвало да ми е по-лесно, но не е!!! Но аз напарвих своя осъзнат избор и не съжалявам за решението си. Мисля, че и ти трябва да сложиш всичките ЗА и ПРОТИВ на везната и де вземеш отговорно решение.  Но това решение трябва да е твое... всъщност почти съм сигурна, какво решение ще вземеш.

За всички четящи тук виждам, че Радостина51 не е влизала отдавна и не ви се е похвалила, а причината е, че малката принцеса вече е в къщи при мама и на нея не и остава време за нас, защото не може да навакса на бебка с папането И мама и бебе са добре и вече всички тревоги са зад гърба им