Благодаря ви, момичета, за подкрепата и куража! Възхищавам се на силата, която имате! Надявам се и аз скоро да се науча да живея с тази мъка. Трудно ми е сега и всеки ден ми става все по-трудно! 
- Публикувана: 20 май 2009, 01:38 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2009, 09:53 ч.
Днес ми е мъчно, защото.... 11
Рени 
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МАЛЪК ЖОРКО колко липсваш на мама момченце малко,колко и е тежко без теб ,колко много те обича .но ти си добре там където си ти си при моето момиче аз съм сигорна че сте добре ,сигорна съм че ни се усмихвате там от горе ,сигорнасъм ,че ни пазите 
за вас деца,РЕНИ 
в този тежък за тебе момент ,плача с теб ,защото и аз преживявам същата болка ,но съм благодарна на Господ ,че им спести болкатите и мъките ,които ги чакаха тук при нас ,нека почиват в мир децатани ,някой ден ние ще сме заедно за винаги с вас милички.
за вас деца,РЕНИ в този тежък за тебе момент ,плача с теб ,защото и аз преживявам същата болка ,но съм благодарна на Господ ,че им спести болкатите и мъките ,които ги чакаха тук при нас ,нека почиват в мир децатани ,някой ден ние ще сме заедно за винаги с вас милички. 
Честит Рожден ден,мило Жоренце!Дано си щастлив на днешния ден и празнуваш заедно с другите наши ангелчета!
Мила,Рени,ако имаше думи,които да намалят болката ти-бих ти ги казала...ако можех да направя нещо,за да променя нещата-бих го сторила...но съм безсилна пред безпощадната съдба...
Прегръщам те ,мила моя,прегръщам те силно и скърбя с теб за милото ,непрежалимо и обожавано дете,което днес става на 2 годинки!
Мила,Рени,ако имаше думи,които да намалят болката ти-бих ти ги казала...ако можех да направя нещо,за да променя нещата-бих го сторила...но съм безсилна пред безпощадната съдба...
Прегръщам те ,мила моя,прегръщам те силно и скърбя с теб за милото ,непрежалимо и обожавано дете,което днес става на 2 годинки!
mmmStelxen_m , миличка
Знам , че ти е много тежко , плаче разбитото сърце , в никакъв случай не се обвинявай за случилото се . Просто един ден Съдбата си прави грозна шега с нас , не търси вина в себе си. А се опитай да приемеш действителността , такава каквато е . Знам , че те боли , но можеш ли да промениш нещо ? Можеш ли да върнеш времето назад ? - не разбира се. Но можеш да промениш настоящето , за да създадеш основа за бъдещето. Опитай да мислиш и малко положително - няма да е все така. Но , аз мисля , че успокоителните няма да ти помогнат , ако ти самата не желаеш да си помогнеш. Аз също пих , но уви нищо не се променя, освен да се задълбочава депресията . Просто се стегни, опитай постепенно да вдигнеш глава и да започнеш да гледаш напред , защото има хора да тебе , които го заслужават . Мисли и за тях , за това което и те преживяват - първо за бебчето , а сега и за теб. Така , че миличка намери сили да повдигнеш глава , да си помогнеш сама . Няма да е лесно , но опитай , казвам ти го от опит. От 15.09.2008г. ми минаха толкова много неща и то все неприятни , а сега вече загубих и работата си , но въпреки всичко не се отказвам . Започнах да правя на инат - той Живота ме мачка , а аз на инат , вдигам глава и продължавам , решила съм да се боря до край . Нямам намерение да се давам , защото до мен е най- прекрасния съпруг и моето семейство , на които дължа живота си .
Така , че миличка mmmStelxen_m , поплачи си и спри да се обвиняваш, защото нищо не можеш да промениш. Стегни се и се бори с този скапан живот . Върви напред и един ден и ти ще бъдеш щастлива , повярвай ми . Бори се и гледай напред!
Знам , че ти е много тежко , плаче разбитото сърце , в никакъв случай не се обвинявай за случилото се . Просто един ден Съдбата си прави грозна шега с нас , не търси вина в себе си. А се опитай да приемеш действителността , такава каквато е . Знам , че те боли , но можеш ли да промениш нещо ? Можеш ли да върнеш времето назад ? - не разбира се. Но можеш да промениш настоящето , за да създадеш основа за бъдещето. Опитай да мислиш и малко положително - няма да е все така. Но , аз мисля , че успокоителните няма да ти помогнат , ако ти самата не желаеш да си помогнеш. Аз също пих , но уви нищо не се променя, освен да се задълбочава депресията . Просто се стегни, опитай постепенно да вдигнеш глава и да започнеш да гледаш напред , защото има хора да тебе , които го заслужават . Мисли и за тях , за това което и те преживяват - първо за бебчето , а сега и за теб. Така , че миличка намери сили да повдигнеш глава , да си помогнеш сама . Няма да е лесно , но опитай , казвам ти го от опит. От 15.09.2008г. ми минаха толкова много неща и то все неприятни , а сега вече загубих и работата си , но въпреки всичко не се отказвам . Започнах да правя на инат - той Живота ме мачка , а аз на инат , вдигам глава и продължавам , решила съм да се боря до край . Нямам намерение да се давам , защото до мен е най- прекрасния съпруг и моето семейство , на които дължа живота си .
Така , че миличка mmmStelxen_m , поплачи си и спри да се обвиняваш, защото нищо не можеш да промениш. Стегни се и се бори с този скапан живот . Върви напред и един ден и ти ще бъдеш щастлива , повярвай ми . Бори се и гледай напред!
Напълно те разбирам. Особено това:
Когато загубих момиченцето си, ми трябваше много време да свикна с мисълта, че вече не чакам бебка. Даже известно време след това нощем се будих от ритничета. Ритничетата се оказаха контракции - матката се прибираше. Трябваше да ми го каже лекар, а бях решила, че полудявам - толкова реални бяха.
Минало е твърде малко време. Нормално е в теб да бушуват емоции- понякога дори противоречиви. Нормално е силно да боли. Но от личен опит знам, че ще дойде ден, в който надеждата за един бъдещ живот ще те изправи на крака. Животът на твоето дете. То ще дойде на този свят и ще върне светлината и радостта за теб. Вярвай в това, милинка!
П.С. Прочетох в друга тема, че си писала за серклаж. Аз износих сина си с такъв.
Ако мога да помогна с информация и опит - насреща съм.
Не спирам да сънувам, че съм бременна, че ходя на прегледи... Не спирам да се чувствам бременна...
Когато загубих момиченцето си, ми трябваше много време да свикна с мисълта, че вече не чакам бебка. Даже известно време след това нощем се будих от ритничета. Ритничетата се оказаха контракции - матката се прибираше. Трябваше да ми го каже лекар, а бях решила, че полудявам - толкова реални бяха.
Минало е твърде малко време. Нормално е в теб да бушуват емоции- понякога дори противоречиви. Нормално е силно да боли. Но от личен опит знам, че ще дойде ден, в който надеждата за един бъдещ живот ще те изправи на крака. Животът на твоето дете. То ще дойде на този свят и ще върне светлината и радостта за теб. Вярвай в това, милинка!
П.С. Прочетох в друга тема, че си писала за серклаж. Аз износих сина си с такъв.
Ако мога да помогна с информация и опит - насреща съм.
Днес ми е скапано защото преди часове разбрах че съм изгубила племенника си Алекс който беше само на 3 годинки.....
моля ви нека се помолим за една малка невинна душичка която си отиде толкова бързо и нелепо.....
обичаме те малко ангелче и още не можем да повярваме че вече те няма........
почивай в мир слънчице
моля ви нека се помолим за една малка невинна душичка която си отиде толкова бързо и нелепо.....
обичаме те малко ангелче и още не можем да повярваме че вече те няма........
почивай в мир слънчице
Днес ми тъжно защото приеха свкърва ми в болница и в понеделник ще я оперират. Тя е най добия човек който съм срещала и винаги е била до мен ако не бше тя никога нмаше да се измъкна от депресията и от самосъжалението. Тя беше тази който вечер ми бършеше сълзите и ме успокояваше и неискам да си отиде защото много я обичам.