отвлякоха дете от баща му детето крещи за помощ .......

За кое ?Снощния лек сблъсък ли?

Засега това намирам:

http://bnt.bg/bg/news/view/9780/prokuraturata_za_decata_ot_asenovgrad

Като гледам, добре съм чула, че Тодор казва, че ще даде детето доброволно:

Тодор Василев и днес заяви, че е спазвал закона и ще продължи да го прави.
Тодор Василев – баща на Павел и Николета: „Ако има нов изпълнителен лист, да заповяда съпругата ми да го взима, ако има съвест. - Ще предадете ли доброволно Павел? - Доброволно. - Аз миналия път също доброволно го направих. Но ако има някой да ми дърпа детето, не мога да гарантирам какво ще стане”.

Айде сега, който беше чул по Нова ТВ, че Тодор няма да даде детето, да даде линк...

"Дни наред Павел опитва да говори със сестра си по телефона, но майката категорично отказва да ги свърже.
- Ало, мамо, дай Николе, не, не, не ...я нехтем..."

Не мога да я разбера тази жена... сякаш за едното дете е майка, за другото - мащеха... Или му отмъщава, че още е при баща си?! Или иска преди всичко да постигне своите интереси, на всяка цена, с надеждата, че после всичко ще се оправи... В тази посока бих казала, че се забелязва известна системност и последователност в поведението й, която може да се изрази така: "решена на всичко"... За съжаление, всяка цел, постигната на всяка цена, колкото и да е била благородна в началото (а това в случая е съмнително), се дискредитира от начина, по който е постигната... От законова гледна точка в началото Барбара може и да действала правилно, но човешката перспектива с времето все повече й се губи...

Понякога е по-важен пътя, който изминаваме, докато достигнем дадена цел, а не целеустремеността ни, особено ако са намесени и други човешки същества, чийто живот също ще бъде засегнат от постигането на целта ни... Това с особена сила важи за разделите и разводите...

Прочетох коментарите към статията на послки.... Е то същата работа като тук... В Бг се плюе по бащата, в Полша се плюе по майката и всички техни жени взети заедно  
Но и доста застъпват тезата,че след като децата са викали и не са искали да тръгнат - не е трябвало да ги взима  


   

То явно такива със същите дипломи като на Г-жа. Диплома , са водили всичките дела и са вземали всичките решения за децата .

Мария 

http://www.vbox7.com/play:a2635cb7 Как представят случаят по полската телевизия.

И без превод се разбира много добре ...

Чета тук:
http://bnt.bg/bg/news/view/9451/skandalyt_s_decata_ot_asenovgrad

коментара на Иво Радев, там той обръща внимание на следното:
http://www.sacp.government.bg/downloads/bg/6/1/Hagska-za-otvlichaneto-bg.doc

Глава първа, член 5b:
   Член 5
   За целите на тази конвенция:
   а) ...
   b) "право на лични отношения" включва правото да се отведе детето за определен период от време на място, различно от мястото на неговото обичайно местопребиваване.

Моля някой юрист да се включи и да обясни, ако е разбрал, защо полският съд, а после и СГС и САС са потвърдили "отвличане" по Хагската конвенция, след като родителят (бащата) има право да "отведе детето за определен период от време на място, различно от мястото на неговото обичайно местопребиваване"?

Не е споменато дали въпросното ново място трябва задължително да е в същата държава или може и да е в друга... Когато едно уточнение липсва, или текстът не е домислен, или се счита, че уточнението ограничава разбирането на правото.

В този смисъл след като не пише изрично:

b) "право на лични отношения" включва правото да се отведе детето за определен период от време на място в държавата по местоживеене, различно от мястото на неговото обичайно местопребиваване.

значи може да се разбира и място в друга държава.

Всички в тази история отдавна са изкукали, а сега покрай медийния шум творят още по-големи глупости. Започват да ми намопнят за Войната на семейство Роуз, само дето жертвите вече са 4.

Полинка,
За последен път, може би за чиста съвест те съветвам да спреш да се навиваш покрай тази история и да се чувсташ част от нея. Това НЕ са твоите родители, ти НЕ си тяхно дете. В края на краищата отговорността е на родителите, които явно вече са изглупяли и озлобили толкова, че не могат да погледнат по-далеч от егото си.

Скъпа, Полинка,
Аз не съм модератор и не мога да те банна.
Но според мен ти убягват някои неща. Няма нужда да ме информираш в подробности, аз вече се информирах за теб.
Обаче бих искала да ти кажа, че в общуването има определени правила и норми, едно от тях е да проявяваш уважение към опонентите си по дадена теза и да не ги заливаш с кфалификации на килограм, защото е обидно и неприемливо.
Това ме дразни и независимо, че аудиторията проявява към теб съответната толерантност, като те подминава като пътен знак, ако желаеш наистина да общуваш, трябва да се въздържаш от тази си склонност.
Мисля, че това е във възможностите ти и на знам дали си даваш сметка, че за теб възможността да общуваш с толкова широка аудитория, непредубедена при това е шанс да компенсираш много липси в живота си и въпреки особеностите си да живееш нормално и да бъдеш възприемана като нормален човек.
От друга страна, ако желаеш, можеш да вървиш напред с лозунга "аз съм инвалид и всичко ми е позволено", но няма да стане. Ще те игнорират, чисто и просто, дори и без модератори.
Надявам се ме разбра. Ти си умно момиче.

Миличката. Оправи ли се вече?

За щастие медицинската част по операцията и реанимацията беше извършена перфектно от лекарите и дъщеря ми се възстанови максимално бързо. Но от психологическа гледна точка... Докато бяхме в болницата, се страхуваше да си легне в леглото, едва ли не заспиваше седнала и се разплакваше, като се опитвах да сложа главата й на възглавница. Сигурно се е страхувала да не би да заспи и като се събуди, да й направят нещо пак (понеже подготовката за операция се прави рано сутринта, след събуждане). Ревеше с часове през нощта... В къщи се поуспокои, но първите две-три седмици всяка нощ се будеше с плач... Голяма психо-травма е това, но няма как... И да не вземеш да си помислиш, че получихме аз или тя някаква реална психологическа помощ в болницата... иначе има назначена психоложка там, но колкото и да ми беше симпатична, съм я запомнила по-скоро с нейното отсъствие там, отколкото с присъствие... Стояхме с часове в прясно ремонтираната и все още празна детска стая в отделението (имам снимки от там в подписа ми), само там дъщеря ми се чувстваше щастлива и успокоена...

И което е най-странно... В края на април ходихме на преглед в Трета градска, за да видим как се възстановява след операцията. Аз мислех, че само като види болницата, и ще ревне... А дъщеря ми ме поведе сама по коридорите на болницата, за да идем в детското отделение, да влезем вътре и да отидем... къде мислиш?... в детската стая...

Мария, не се тревожи за детето.
Ще го преживее, но ти не се страхувай да бъдеш откровена с дъщеря си. Не се и съмнявам, че вече си обяснила, необходимостта от операцията, за да бъде здрава, дай и примери със себе си и най-важното, най-важното, общувай колкото се може повече с нея.
Животът е пълен с предизвикателства, понякога се случва да се посрещат по-рано, да са по-тежки, но ще ти припомня най-старата и най-мъдрата приказка- добрият родител не е този, който предпазва от удари, а този, който превръзва рани.
Аз нямам съмнениея, че детето ще забрави и ще премине с твоя помощ това и още много други препятствия в живота си, но не трябва да забравяш и нещо друго- по твоето отношение, детето съди за дълбочината на проблема. Ти си тази, която дава сила и си длъжна в такъв момент да останеш спокойна. Това е най-страшното. Способността да запазиш усмивка и спокойствие, а в същото време да умираш по малко при гледката, която описа, това е...
Аз за теб казах "миличката".
Детето ще се оправи.

Имам преди време история за мой много близък и любим, след катастрофа, състоянието му беше критично, много тежко и на ръба.
След часове наред чакане в болницата, очите ми се бяха подули от рев, накрая ми разрешиха да вляза. Не се знаеше ще оживее ли.
Влизам аз, с усмивка, небрежна целувка, все едно се виждаме за следобедно неделно кафе, стопих страховете, ужаса и отчаянието с поведението си. Защото в такива моменти, по лицата на любимите хора търсиш отговори и опора, дори и да не си дете.
Но знам какво струва това.

Мария, в този случай няма присъдени родителски права, нито по силата на съдебно решение, нито по силата на административен акт, нито на споразумение, а доколкото разбирам по закон следва да се упражняват съвместно от двамата и фактически до един момент така са упражнявани. Няма и определени условия за упражняване на права на лични отношения. Защитата на ефективното упражняване на правото на лични отношения по смисъла на тази Конвенция е в чл. 21. Така, ако родитеслките права са присъдени на едната страна и другата е възпрепятствана да упражнява своето право на лични отношения с децата, то тази страна също би могла да иска съдействие по тази Конвенция и да иска, ако е необходимо за упражняването на тези права, да отведе детето/децата за определен период от време на място, различно от мястото на неговото/тяхното обичайно местопребиваване.
Тук е налице незаконно прехвърляне по смисъла на чл.3, защото е "извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му;  и по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането."
Обичайното местопребиваване на всички е било Полша и не е било необходимо за упражняване на личните отношения на единия родител той да отвежда децата в държава, различна от тази на обичайното им местопребиваване.
Това е моето тълкуване на пръв прочит.

   Момичета,изчетох какво сте писали снощи.
Мария  ,гушни децата!

Полинка,прочетох дългия ти пост. И за теб прегръдка. Много добре си описала всичко.
 Интуитивно аз също не харесвам майката. Но и бащата не оправдавам,родителите му. Няма капка смирение и у двамата,озлобени са един към друг.
  Нито един родител не постъпва правилно.
  Един от двамата родители трябва да отстъпи в случая,заради децата. Барбара едва ли ще го направи,заради което и не ми е симпатична,но поне Тодор нека се опита. От обич. Някой от двамата трябва да каже-край на войната! Може да се разведат,всеки ще има право да прекарва достатъчно време с децата. Толкова ли е трудно единият да отстъпи?  

в полякинята не видях и грам озлобление , за разлика от бащата  , за който няма спиране , и никакво намерение да върне момчето в Полша , човекът от окрилен от ефекта , който предизвика , и ще продължи още ....

  Ама и двамата са зле,и аз това казвам. Поне един от тях да се осъзнае,друг изход за децата не виждам. Цял живот ще ги дърпат между България и Полша. Няма ли на един от родителите да му дойде някакво просветление,нещо свише,та да се осъзнаят.

и защо майката да е зле , не разбирам пак ? аз доста я харесах , от това , което видях -
спокойна , стабилна емоционално и самоуверена жена
 отишла е в съда и е действала разумно и законно ...
не чух и видях , тя да го обсъжда или обижда пред децата си или където и да е .
наш ганьо - без коментар 
за децата - един път върнати , не мисля , че пак ще дойдат ...