Всичко се връща - и добро, и лошо, рано или късно. Убедила съм се от собствен опит.
- Публикувана: 3 юни 2009, 01:09 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2009, 09:34 ч.
Вярвате ли в "Има госопд и всичко се връща на този свят"?
Да живееш с мисълта и да злорадстваш, че на някого нещо ще му се върне, не е здравословно за теб. На кого какво ще се върне си е Божа работа, твоята отговорност е да простиш. Повярвай ми така се живее по-леко и щастливо.
Не мисля, че като си казваш "всичко се връща" злорадстваш. Аз поне не злорадствам. Аз се успокоявам - така или иначе аз не мога (или не искам) да направя нещо на даден човек( да си отмъстя), който ме е наранил или каквото и да било, но вярвам и знам, че винаги има възмездие. Да Божа работа е и Господ си я знае тази работа. Няма измъкване. Казвам го от личен опит. Аз самата съм правила доста кофти неща на хора около мен и ви казвам връща ми се тъпкано. Затова вече съм на принципа "не прави на другите това, което не искаш да ти сторят на теб"
Да живееш с мисълта и да злорадстваш, че на някого нещо ще му се върне, не е здравословно за теб. На кого какво ще се върне си е Божа работа, твоята отговорност е да простиш. Повярвай ми така се живее по-леко и щастливо.
Не мисля, че като си казваш "всичко се връща" злорадстваш. Аз поне не злорадствам. Аз се успокоявам - така или иначе аз не мога (или не искам) да направя нещо на даден човек( да си отмъстя), който ме е наранил или каквото и да било, но вярвам и знам, че винаги има възмездие. Да Божа работа е и Господ си я знае тази работа. Няма измъкване. Казвам го от личен опит. Аз самата съм правила доста кофти неща на хора около мен и ви казвам връща ми се тъпкано. Затова вече съм на принципа "не прави на другите това, което не искаш да ти сторят на теб"
Именно. Този принцип - "Всичко се връща", по-скоро води до това да се огледаш в собствените си действия и да не причиняваш на другите това, което не искаш на теб да ти се случва. А когато си потърпевш от тези действия - да приемеш нещата по-философски, и да не си почерняш съзнанието с мисли за отмъщение. Примерно.
Да съдиш другите не беше ли грях? А, да раздаваш правосъдие? И да не можеш да простиш и да се надяваш за отмъщение?
от най-тежките при товаДа, грях е да съдиш другите. Който съди другите, сам ще бъде осъден. Това е логиката на християнската философия. Ако искаш да ти се простят греховете, самият ти трябва да простиш на този, който те е ощетил по някакъв начин. В молитвата "Отче наш" е заложено точно това - "Прости ми дълговете (греховете) така, както аз самият прощавам на длъжниците си". Затова трябва да желаем прошка за тези, които са се провинили спрямо нас, а не отмъщение - в наш личен интерес е. Трябва да молим за милост от Господ (и за нас, и за ближните си), а не за справедливост, защото самите ние иаме прекалено много трески за дялане и ако Господ трябва да ни съди справедливо, здравата сме загазили.
Да, вярвам .На скоро разбрах ,че на жената която приспа на няколко пъти с БНД -то, са и подпалили колата. А тя беше най близката ми приятелка .(дясната ми ръка). Гадно е , ама е факт.
Дааа, Господ самия е казал "Не пипай жената на ближни си ( в случая - мъжа).
п.п - Виж, ти
, имало и по смели (мами) от мене 
Дааа, Господ самия е казал "Не пипай жената на ближни си ( в случая - мъжа).
п.п - Виж, ти
, имало и по смели (мами) от мене Да съдиш другите не беше ли грях? А, да раздаваш правосъдие? И да не можеш да простиш и да се надяваш за отмъщение?
от най-тежките при товаДа, грях е да съдиш другите. Който съди другите, сам ще бъде осъден. Това е логиката на християнската философия. Ако искаш да ти се простят греховете, самият ти трябва да простиш на този, който те е ощетил по някакъв начин. В молитвата "Отче наш" е заложено точно това - "Прости ми дълговете (греховете) така, както аз самият прощавам на длъжниците си". Затова трябва да желаем прошка за тези, които са се провинили спрямо нас, а не отмъщение - в наш личен интерес е. Трябва да молим за милост от Господ (и за нас, и за ближните си), а не за справедливост, защото самите ние иаме прекалено много трески за дялане и ако Господ трябва да ни съди справедливо, здравата сме загазили.
Темата наистина е сложна и винаги има опасност някой да разтълкува думите ни погрешно. Не съм искала да кажа, че Господ е несправедлив - а че трябва да се надяваме на милостта Му и да я желаем не само за себе си, а и за ближните си, дори и за тези, които са ни наранили. Дано сега да е по-ясно. А че Той ще направи това, което е най-добре за всички - и ще въздаде справедливост - в това няма и съмнение - Той знае най-добре кой какво заслужава и кое е най-полезно за всеки отделен човек. Това, което се иска от нас, е ние да си прощаваме един на друг и да не искаме от него да отмъсти на виновните за нашето нещастие. Когато някой ни причини страдание, ние трябва да му простим и да си спомним колко пъти самите ние не сме били прави и някой друг е плакал заради нас, с една дума: да не си водим гарез - само така ще се прекъсне веригата на злото. Ако Господ се вслушваше в молбите ни за отмъщение, светът досега щеше да е изчезнал, защото все някой на някого е виновен за нещо.
О, Вяравай! Всичко се връща и не на друг свят, а на този! От опит го знам.
Понякога един малък пропуск напълно променя смисъла на написаното
Някой път е много трудно да се формулира "злото" и "връщането". Какво означава да си сторил зло? И на кого трябва да се връща? Понякога доброто се приема като зло, друг път злото като добро..Единствения път лично за мен е, да се уча от грешките си, да не причинявам умишлено страдания другиму, да постигна някаква вътрешна хармония. Но да чакам отмъщение от Господ (в който не вярвам), в кармата или в равновесието на природата? Не, не обръщам да ми ударят и другата буза, не отмъщавам, нито чакам нещо си да отмъсти за мен. Опитвам се да забравя, да си взема поука и да продължа напред. Ако човек живее в хармония със себе си не си задава такива въпроси.
Някой път е много трудно да се формулира "злото" и "връщането". Какво означава да си сторил зло? И на кого трябва да се връща? Понякога доброто се приема като зло, друг път злото като добро..Единствения път лично за мен е, да се уча от грешките си, да не причинявам умишлено страдания другиму, да постигна някаква вътрешна хармония. Но да чакам отмъщение от Господ (в който не вярвам), в кармата или в равновесието на природата? Не, не обръщам да ми ударят и другата буза, не отмъщавам, нито чакам нещо си да отмъсти за мен. Опитвам се да забравя, да си взема поука и да продължа напред. Ако човек живее в хармония със себе си не си задава такива въпроси.
