Момичета връщам се от преглед. Като преродена съм. 
Искам да ви кажа, че доктор Жекова - шефката на отделението е страхотна. Както и целият персонал, който днес ме обгрижи квалиететно. Та, тя лично ми направи изследванията и започна да соли главите на "моята" смяна. Извини ми се много пъти и направи всичко възможно, за да не се повтаря това вече. Нареди да не се използват марли при шиенето и при всяко сваляне на шевове да се прави обстойна проверка. Голям професионалист е... и колко нежно пипа, а аз се плашех от този преглед. Искам да ви кажа, че пак бих родила в Окръжна, защото като цяло лекарите са на високо ниво. Заради грешката (вярно нелепа) на една лекарка, не искам да очерням цялото отделение, от което аз лично съм много доволна.
Иначе ми олекна, сега вече се опипах смело... ами супер съм си отдолу.
Олекна ми и физически и на душата. Ще припкам скоро като млада сърничка. Сигурно няма да се наложи нищо да пия. Нито АБ, нито нищо. Всичко е зарастнало добре, а лохиите ми (които са много малко вече) миришат направо на рози. 
Щастлива съм момичета. 
Благодарна съм на д-р Жекова, също и на екипа който ме изражда... само една лекарка се изложи с този подарък, който ми остави, но не мога да си представя друго по-прекрасно раждане и друг по адекватен медицински персонал... Чувствам, че от тук нататък няма да имам никакви проблеми...а и за второ раждане взех да си мисля, че не е толкова страшно. Написах разказа си за моето раждане, и я да взема да ви го копирам... дано да не ви досадя с дългият си пост, но нали тук разказваме за ражданията си:
Леле, какъв дълъг постинг. Не се сърдете, ами четете... 
Кой разбира, при мен се спираааа 
Искам да ви кажа, че доктор Жекова - шефката на отделението е страхотна. Както и целият персонал, който днес ме обгрижи квалиететно.
Та, тя лично ми направи изследванията и започна да соли главите на "моята" смяна. Извини ми се много пъти и направи всичко възможно, за да не се повтаря това вече. Нареди да не се използват марли при шиенето и при всяко сваляне на шевове да се прави обстойна проверка. Голям професионалист е... и колко нежно пипа, а аз се плашех от този преглед. Искам да ви кажа, че пак бих родила в Окръжна, защото като цяло лекарите са на високо ниво. Заради грешката (вярно нелепа) на една лекарка, не искам да очерням цялото отделение, от което аз лично съм много доволна.Иначе ми олекна, сега вече се опипах смело... ами супер съм си отдолу.
Олекна ми и физически и на душата. Ще припкам скоро като млада сърничка. Сигурно няма да се наложи нищо да пия. Нито АБ, нито нищо. Всичко е зарастнало добре, а лохиите ми (които са много малко вече) миришат направо на рози. Щастлива съм момичета. Благодарна съм на д-р Жекова, също и на екипа който ме изражда... само една лекарка се изложи с този подарък, който ми остави, но не мога да си представя друго по-прекрасно раждане и друг по адекватен медицински персонал... Чувствам, че от тук нататък няма да имам никакви проблеми...а и за второ раждане взех да си мисля, че не е толкова страшно.
Написах разказа си за моето раждане, и я да взема да ви го копирам... дано да не ви досадя с дългият си пост, но нали тук разказваме за ражданията си:Дойде време и аз да разкажа за раждането си...
Много исках раждането ми да протече естествено и възможно най-активно, без голяма лекарска намеса. Речено - сторено.
Преносвах вече 5-ти ден и нямах търпение. На 23 май вечерта си вечеряме с Борис, а мен съвсееем леко ме понаболява. Не правя връзката и продължавам да си плюскам, гледаме и филмче и после по леглата. Мен сън не ме ловеше цялата бременност, та изгледах още един филм и висях пред компа, когато към 4 ч. на 24 май започнах да усещам, че болките доста се засилват. Бре, пипам си корема (нали трябва и втвърдяване да има) - а то...тука има, там няма. Явно на някои места от сланинките втвърдяването беше по-омекотено. Викам си: "Абе то ако не раждах нямаше така да боли!" Започнах да засичам. Издържах легнала до към 5, когато контракциите бяха станали на около седем минути. Аз от преди това си бях решила да изчакам възможно най-дълго вкъщи. Събудих Борис, а той милия се заюрка да бърза. Аз му викам: "Споко бе човек, искам да отида там и само да я изстрелям бебка, а не пет часа предварително и да ме увържат като Ханибал Лектър да стоя..." Все пак, когато контракциите станаха на 5 минути тръгнахме... Аз съм в Овча Купел, а Окръжна е на другия край... в Младост.Беше към 6 ч. Е, бебка като една истинска тактична дама си избра този ранен час и то на този светъл български празник, така че, нямахме проблем с придвижването. В колата контракциите станаха на 4 минути. Пристигнахме към седем без нещо. Не исках още да влизам и поистърпях още малко в градината. Не знам защо, но в този момент обичах много моят Борис. Влязохме в седем. Аз им викам на дежурните: "Вижте ме, щото ми е за първи път, дано да раждам, ама не мога да съм сигурна. Ще извинявате ако е фалшива тревога... 
" Повериха ме за разкритие и викат:"Браво бе момиче, ти си свършила по-голямата част от работата. Ще раждаш. Имаш 6 сантима разкритие." Ей много болеше, ама никакъв страх нямах, само нетърпение да я свърша и тая работа най-накрая. През цялото време питах най-мило кой как се казва от персонала, да взема да ги запомня барем:)
Борис, моят най-любим човек на света, ме чакаше в предверието. Направиха ми една клизмичка и аз свежа като краставица, се затътрих при него... подминах го... и беж в кенефа. Малеее - кеф!
Явно от естествения окситоцин в тялото, през цялото време, въпреки болката, ми се изкаше да разцелувам любимия и да го успокоя, че всичко ще е наред.
И такааа... стана 8 без нещо. Казаха ми да изпращам Писанчо и му споменаха, че според тях до към обяд ще родя. Аз направих ей такива очи щото мислех да е доста по-бързо, егати. Казаха ми: първо тонове, чакаме да се смени смяната (те точно към седем се сменят, ама май преди това искат да си пийнат каЙфенцето 
), после ти пукаме мехура, системка и аааайдееее.... Аз тъкмо да поспоря, но реших да си пазя силите и като приближат, да ги използвам за ръкопашен бой. Легнах на леглото за тонове и ме накабеларчиха. Боли си брате, гледам часовника и ми се размива пред очите... но си беше 8 и нещо. По едно време минава акушерката и аз: "Може ли без окситоцин..." , а тя: "хън, мън ми ние на всички слагаме, но айде ще видим как вървиш. Аз ще го приготвя, пък...". Абе един вид, се опита да ме измами, ама не знаеше за Дени Бързата Ракета. 
След малко вече не търпях и им казах "Моля ви, мили жено, отвързвайте ме, по-добре права." Тя се нави и така разбрах,че права - не права, си боли ама някак, като се превиваш в странни пози, се занимаваш с нещо. На няколко много силни и продължителни контракции сядах на тоалетната и от страх да не падне детето си държах ръката от долу. В един пик на болката, направих "пик" върху дланта си. Всъщност ми изтекоха водите - бистри и топлички. Ей, викам си, ще го иза*ам това бебе в тоалетната. И пак най-мило се провикнах (какво ми беше станало не знам): "Извинетееееее! Извинетееее! Изтекоха ми водите." Дойде акушерката и ми вика "Споко де. Какво сега?Има време..." и аз : "Как какво, ще раждам- Искам на магаретоооо!" и тя се хили и ми обяснява как не ставало толкова бързо. Ама аз - не, та не! И като се събраха и двете смени, сума ти жени се юрнаха (похвалиха ми се преди това, че много лека смяна имали и само аз съм им раждане) та се напълни родилната зала. Аз бегом към магарето с ръка между краката, да не падне детето. Докторката скептично провери разкритието и се опули съвсем. Вика: "Ми... тя е готова. 10 сантиметра." 
Беше към 8.30ч. започнаха напъните, ама нещо не излизаше тази ми ти беба. Аз до сега кротка, започнах да ръмжа като тигрица. А те наще... "Не ръмжи бе момиче, не през устата ами от долу напъвай." Аз си мисля, че си напъвах идеално. През това време три жени се бориха да ми набучат системата и не успяха... Хаха, ами аз работа вършех, каишите стисках, напъвах... а те ме агитират да не мърдам. Аз им отговарям, за какво ви е тоя окситоцин,бре...и без него се справям. Така и не успяха...
Целият персонал се събра явно от скука и нещо си говореха...абе само дето бас не хванаха: "вижте колко е бързо всичко, сега и ако роди и без ЕПЗ и разкъсвания..." Една от лекарките, както се бях разчепила, лежерно се беше подпряла на едното ми коляно и съвсем небрежно ми казваше "Е хайде де, хайде! На това ли му викаш напъване!"
Е с напъните, не стана съвсем по мед и масло... Напъвах, напъвах (на мен ми се стори дълго време), но бебка не излизаше. И хайде кръц, и още напъване. Малко се поразкъсах и допълнително, но момичето ми най-накрая излезе. Оказа се с доста къса пъпна връв. Това я е спирало...и даже я е връщало от пътя и за навън.
Главичката беше трудна, после при един следващ напън и телцето се хързулна с малко течност (вода ли, кръв ли
). Изплака много по-дамски. По-скоро измяука два пъти и като ми я сложиха на гърдите замлъкна и така ме погледна с големите си тъмни очи (тогава ги видях черни), че се просълзих. Вече знаех, че името и наистина е Рада и че всичко си е заслужавало. 
Роди се в 9 без 4 минути. От пристигането ми в болницата бяха изминали два часа.
Последва кърпенето, за което извинете, ама никой не ме предупреди.
Единствено то помрачи купона (доста продължи), но както казах всичко си заслужава, когато си видиш детето и ти го поставят на гърдите. След няколко часа, малката Рада беше вече при мен и се гледахме лИбовно. Тя ме направи наистина щастлива, по един безпрекословен начин. Да родиш дете е най-голямото чудо на тази земя. Не се плашете момичета, наистина не е страшно и си заслужава да се изживее.
Много исках раждането ми да протече естествено и възможно най-активно, без голяма лекарска намеса. Речено - сторено.
Преносвах вече 5-ти ден и нямах търпение. На 23 май вечерта си вечеряме с Борис, а мен съвсееем леко ме понаболява. Не правя връзката
и продължавам да си плюскам, гледаме и филмче и после по леглата. Мен сън не ме ловеше цялата бременност, та изгледах още един филм и висях пред компа, когато към 4 ч. на 24 май започнах да усещам, че болките доста се засилват. Бре, пипам си корема (нали трябва и втвърдяване да има) - а то...тука има, там няма. Явно на някои места от сланинките втвърдяването беше по-омекотено. Викам си: "Абе то ако не раждах нямаше така да боли!" Започнах да засичам. Издържах легнала до към 5, когато контракциите бяха станали на около седем минути. Аз от преди това си бях решила да изчакам възможно най-дълго вкъщи. Събудих Борис, а той милия се заюрка да бърза. Аз му викам: "Споко бе човек, искам да отида там и само да я изстрелям бебка, а не пет часа предварително и да ме увържат като Ханибал Лектър да стоя..." Все пак, когато контракциите станаха на 5 минути тръгнахме... Аз съм в Овча Купел, а Окръжна е на другия край... в Младост.Беше към 6 ч. Е, бебка като една истинска тактична дама си избра този ранен час и то на този светъл български празник, така че, нямахме проблем с придвижването. В колата контракциите станаха на 4 минути. Пристигнахме към седем без нещо. Не исках още да влизам и поистърпях още малко в градината. Не знам защо, но в този момент обичах много моят Борис. Влязохме в седем. Аз им викам на дежурните: "Вижте ме, щото ми е за първи път, дано да раждам, ама не мога да съм сигурна. Ще извинявате ако е фалшива тревога... " Повериха ме за разкритие и викат:"Браво бе момиче, ти си свършила по-голямата част от работата. Ще раждаш. Имаш 6 сантима разкритие." Ей много болеше, ама никакъв страх нямах, само нетърпение да я свърша и тая работа най-накрая. През цялото време питах най-мило кой как се казва от персонала, да взема да ги запомня барем:) Борис, моят най-любим човек на света, ме чакаше в предверието. Направиха ми една клизмичка и аз свежа като краставица, се затътрих при него... подминах го... и беж в кенефа.
Малеее - кеф! Явно от естествения окситоцин в тялото, през цялото време, въпреки болката, ми се изкаше да разцелувам любимия и да го успокоя, че всичко ще е наред.
И такааа... стана 8 без нещо. Казаха ми да изпращам Писанчо и му споменаха, че според тях до към обяд ще родя. Аз направих ей такива очи
щото мислех да е доста по-бързо, егати. Казаха ми: първо тонове, чакаме да се смени смяната (те точно към седем се сменят, ама май преди това искат да си пийнат каЙфенцето ), после ти пукаме мехура, системка и аааайдееее.... Аз тъкмо да поспоря, но реших да си пазя силите и като приближат, да ги използвам за ръкопашен бой. Легнах на леглото за тонове и ме накабеларчиха. Боли си брате, гледам часовника и ми се размива пред очите... но си беше 8 и нещо. По едно време минава акушерката и аз: "Може ли без окситоцин..." , а тя: "хън, мън ми ние на всички слагаме, но айде ще видим как вървиш. Аз ще го приготвя, пък...". Абе един вид, се опита да ме измами, ама не знаеше за Дени Бързата Ракета. След малко вече не търпях и им казах "Моля ви, мили жено, отвързвайте ме, по-добре права." Тя се нави и така разбрах,че права - не права, си боли ама някак, като се превиваш в странни пози, се занимаваш с нещо. На няколко много силни и продължителни контракции сядах на тоалетната и от страх да не падне детето си държах ръката от долу. В един пик на болката, направих "пик" върху дланта си. Всъщност ми изтекоха водите - бистри и топлички. Ей, викам си, ще го иза*ам това бебе в тоалетната. И пак най-мило се провикнах (какво ми беше станало не знам): "Извинетееееее! Извинетееее! Изтекоха ми водите." Дойде акушерката и ми вика "Споко де. Какво сега?Има време..." и аз : "Как какво, ще раждам- Искам на магаретоооо!" и тя се хили и ми обяснява как не ставало толкова бързо. Ама аз - не, та не! И като се събраха и двете смени, сума ти жени се юрнаха (похвалиха ми се преди това, че много лека смяна имали и само аз съм им раждане) та се напълни родилната зала. Аз бегом към магарето с ръка между краката, да не падне детето. Докторката скептично провери разкритието и се опули съвсем. Вика: "Ми... тя е готова. 10 сантиметра." Беше към 8.30ч. започнаха напъните, ама нещо не излизаше тази ми ти беба. Аз до сега кротка, започнах да ръмжа като тигрица. А те наще... "Не ръмжи бе момиче, не през устата ами от долу напъвай." Аз си мисля, че си напъвах идеално. През това време три жени се бориха да ми набучат системата и не успяха... Хаха, ами аз работа вършех, каишите стисках, напъвах... а те ме агитират да не мърдам. Аз им отговарям, за какво ви е тоя окситоцин,бре...и без него се справям. Така и не успяха... Целият персонал се събра явно от скука и нещо си говореха...абе само дето бас не хванаха: "вижте колко е бързо всичко, сега и ако роди и без ЕПЗ и разкъсвания..." Една от лекарките, както се бях разчепила, лежерно се беше подпряла на едното ми коляно и съвсем небрежно ми казваше "Е хайде де, хайде! На това ли му викаш напъване!"
Е с напъните, не стана съвсем по мед и масло... Напъвах, напъвах (на мен ми се стори дълго време), но бебка не излизаше. И хайде кръц, и още напъване. Малко се поразкъсах и допълнително, но момичето ми най-накрая излезе. Оказа се с доста къса пъпна връв. Това я е спирало...и даже я е връщало от пътя и за навън.
Главичката беше трудна, после при един следващ напън и телцето се хързулна с малко течност (вода ли, кръв ли
). Изплака много по-дамски. По-скоро измяука два пъти и като ми я сложиха на гърдите замлъкна и така ме погледна с големите си тъмни очи (тогава ги видях черни), че се просълзих. Вече знаех, че името и наистина е Рада и че всичко си е заслужавало. Роди се в 9 без 4 минути. От пристигането ми в болницата бяха изминали два часа.Последва кърпенето, за което извинете, ама никой не ме предупреди.
Единствено то помрачи купона (доста продължи), но както казах всичко си заслужава, когато си видиш детето и ти го поставят на гърдите. След няколко часа, малката Рада беше вече при мен и се гледахме лИбовно. Тя ме направи наистина щастлива, по един безпрекословен начин. Да родиш дете е най-голямото чудо на тази земя. Не се плашете момичета, наистина не е страшно и си заслужава да се изживее.
Кой разбира, при мен се спираааа 
. Та, като тръгнахме да купуваме, случайно се заговорихме с масажистката ни, която е кинезитерапевт. Тя горещо ме посъветва да не слагам колан, защото се отпуска коремната мускулатура. По-добре е да се изчакат 40тина дни и после коремни преси - те гарантирано дават резултат.
. И телефоните не вдигат на всичкото отгоре 
.
Към месеца на раждане се прибавя 40 и така се образуват вторите 2 цифри на ЕГН-то. 
Сега към месеца на раждане се прибавя 4. Нашето ЕГН също е така 094430 ..., а на баткото 064422...
защото освен коликите от два дена ми повръща много. След лакомо ядене и стабилно оригване не минава и час и той повръща, а снощи два пъти на фонтан. Звъняхна педито, а тя ми каза, че имал рефлукс или неможел като по-големите бебоци да задъжа храната, ама НЕ БИЛО НИЩО ПРИТЕСНИТЕЛНО. 
Ама аз съм си доста стресната. Някоя от вас има ли такъв проблем?