МИдичка мерси, 
ПЪрво добро да е и от нас де.
Аз пък съм голяма овца вчера четох малко от темата и много ми стана мило, направо се просълзих за малката ми героина, много ВИ благодаря, Ан - МАри особено на тебе, и да нацелуваш много момчето страхотно е, ама то вече си е направо голям мъж.
Та така аз четох но нали не се записах и после все си щракам на бутона за нови публикации, обаче тцъ
темата не ми излиза и аз си чакам. СЕга я отворих през подфорума и леле колко сте изписали.
Иначе ние вече сме добре, хванах тактиката на лекарството и вече спря да повръща, малко се кисели още явно от него, но ще се оправи.
А да ви се оплача как ме ядосаха вчера, ако щете ми вярвайте ревах от безпомощност два часа. Пуснах да правя на ВЕроника инхалация и тъй като тя си сяда на столчето и си държи и си диша сама ги оставих и отидох само да сложа манджата във фурната, че бързах и да сготвя. И по едно време се чува страшен удар на пода, тичам а те бутнали инхалатора от шкафа и той спря да работи, направо откачих, така им се накарах и на двамата, а Ицко хем стоеше до нея и я гледаше и обеща, че ще я гледа де, то иначе аз нямаше да ги оставя. Добре, че после инхалаторът проработи, че незнам - представих си само как баща им се прибира и почва и той да вика, че сме го счупили и че струва пари, че няма да видим друг. Е то не стана точно така де, даже обратното, вика МАЙната му ще купя друг, ама а де, то човек в първия момент какво да прави, само като си помислих, че на нея понякога от тази машинка зависи живота и, за който аз се боря със зъби и нокти вече трета година, направо нервите ми неиздържаха.
ДОбре, че проработи и засега няма проблеми, нали правим още инхалации.
ХУбаво заглавийце сте сложили на темата, ама аз незнам тая година дали ще видим морето - вече не се надявам. НАс таткото ще ни води други ден на екскурзия за десет дни в Германия на гости у братовчед ни. Билетите са купени от преди месеци и то за всички, но уви Вероника ще пропусне, решихме да не я водим и в сряда ще я закараме при баба и на Брацигово да си се гледат. Тя сега в този момент хич не е за пътуване - там климата е доста по студен и по влажен, а сега трябва пак да я пазим многооо
. Въпреки, че то това с пазенето е много относителна работа, лекарите ми казаха по ларш да го даваме, че колкото и да я пазим и дори и инкубатор да си купя и да я сложа тя пак ще се разболява.
Ох, айде по късно пак ще пишем, че сега са ми увиснали и двамата на врата и на клавиатурата и ме дрънкат да излизаме. Трябва малко да ги изведа, че Вероника не е излизала навън от миналата събота
А иначе да Ви се похваля, че вече сме без Биберон оставихме я в болницата. Отрязах и връхчето там и тя като я видя, пробва я и повече не я иска, казах и че кученцето я е изяло. Странно но нямаше драми - нищо, малко беше неспокойна първите две нощи, даже едната нощ си я държеше в ръката и отвруму на време се събужда поглежда я и вика Бай, Бау и пак заспива. СЕга като я питаш кой ти изяде бибата и тя вика ТАТЕ
после Бате и накрая БАУ.
Айде приятен ден на всички!
ПЪрво добро да е и от нас де.
Аз пък съм голяма овца вчера четох малко от темата и много ми стана мило, направо се просълзих за малката ми героина, много ВИ благодаря, Ан - МАри особено на тебе, и да нацелуваш много момчето страхотно е, ама то вече си е направо голям мъж.
Та така аз четох но нали не се записах и после все си щракам на бутона за нови публикации, обаче тцъ
темата не ми излиза и аз си чакам. СЕга я отворих през подфорума и леле колко сте изписали.Иначе ние вече сме добре, хванах тактиката на лекарството и вече спря да повръща, малко се кисели още явно от него, но ще се оправи.
А да ви се оплача как ме ядосаха вчера, ако щете ми вярвайте ревах от безпомощност два часа. Пуснах да правя на ВЕроника инхалация и тъй като тя си сяда на столчето и си държи и си диша сама ги оставих и отидох само да сложа манджата във фурната, че бързах и да сготвя. И по едно време се чува страшен удар на пода, тичам а те бутнали инхалатора от шкафа и той спря да работи, направо откачих, така им се накарах и на двамата, а Ицко хем стоеше до нея и я гледаше и обеща, че ще я гледа де, то иначе аз нямаше да ги оставя. Добре, че после инхалаторът проработи, че незнам - представих си само как баща им се прибира и почва и той да вика, че сме го счупили и че струва пари, че няма да видим друг. Е то не стана точно така де, даже обратното, вика МАЙната му ще купя друг, ама а де, то човек в първия момент какво да прави, само като си помислих, че на нея понякога от тази машинка зависи живота и, за който аз се боря със зъби и нокти вече трета година, направо нервите ми неиздържаха.
ДОбре, че проработи и засега няма проблеми, нали правим още инхалации.ХУбаво заглавийце сте сложили на темата, ама аз незнам тая година дали ще видим морето - вече не се надявам. НАс таткото ще ни води други ден на екскурзия за десет дни в Германия на гости у братовчед ни. Билетите са купени от преди месеци и то за всички, но уви Вероника ще пропусне, решихме да не я водим и в сряда ще я закараме при баба и на Брацигово да си се гледат. Тя сега в този момент хич не е за пътуване - там климата е доста по студен и по влажен, а сега трябва пак да я пазим многооо
. Въпреки, че то това с пазенето е много относителна работа, лекарите ми казаха по ларш да го даваме, че колкото и да я пазим и дори и инкубатор да си купя и да я сложа тя пак ще се разболява.Ох, айде по късно пак ще пишем, че сега са ми увиснали и двамата на врата и на клавиатурата и ме дрънкат да излизаме. Трябва малко да ги изведа, че Вероника не е излизала навън от миналата събота
А иначе да Ви се похваля, че вече сме без Биберон оставихме я в болницата. Отрязах и връхчето там и тя като я видя, пробва я и повече не я иска, казах и че кученцето я е изяло. Странно но нямаше драми - нищо, малко беше неспокойна първите две нощи, даже едната нощ си я държеше в ръката и отвруму на време се събужда поглежда я и вика Бай, Бау и пак заспива. СЕга като я питаш кой ти изяде бибата и тя вика ТАТЕ
после Бате и накрая БАУ. Айде приятен ден на всички!
. Аз пък се притеснявам как ще оставя следобед МАрия на нашите. Не ,че им нямам доверие,но нали ми е за първи път за толкова дълго и ми е 
.
на нас пък вчера нещо ни се скапа скйпа, да му се невиди. През деня говорих с една братовчедка и се гледахме и на камерата и после затворих и повече не съмго пипала, но странното е че вечерта искахме да говорим с майка и нестава, набирам ги, но нечувам никакъв звук нито като набирам да звъни, нито после те като говорят, а те нас ни чуват, голяма бъркотия настана. Мъжо се мъчи един час и даже първо си мислехме, че проблема е при тях, та обяснявахме на бабата какво как и къде да натисне 
. И миналата година имахме такъв период известно време. Дано не се повтаря и тази. 
. Та затова предполагам ,че и жегата е фактор при нея. Май още не успява да си регулира температурата 
. 
