№ 1
Вземам Бучкозавъра от ясла и отиваме да купим банан. Докато плащам, той започва да се закача с продавачката и тя решава, че иска да му направи подарък. Казвам й аз, че няма нужда, че сме дошли само за банан и бързаме към градинката, обаче кой да ме чуе. Гледам, че вади кутия с близалки и започвам да протестирам, че не му давам, при което жената се засуетява и вади зрънчо. Благодаря й колкото мога любезно и отново й казвам, че и зрънчо не му давам. Тя с много учуден поглед му го навира в ръката и започва да му обяснява колко вкусно ще го почерпи. Ами хвърлих зрънчото зад ъгъла и от тогава избягвам този магазин, макар че ми е много удобен на път за яслата.
№ 2
Бучкозавъра кара колело, а аз седя на пейка. Спира се детето пред една пейка малко по-надолу и започва да се закача с непознати мъж и жена. Изведнъж виждам една мъжка ръка да пъха нещо в устата му. Оказва се, че го черпят с лешник. С равен тон скастрям всички подред - детето, че взема храна от чужди хора, въпреки че много пъти съм му обяснявала да не го прави, и мъжът, че дава на непознато дете храна, към която може да е алергично например и че не е хигиенично да си завира пръстите в устата му.
Стори ми се, че хората се стреснаха малко повече и след няколко минути се извиних за истеричната си реакция и обясних отново, че не бива така да хранят деца, независимо от добрите им намерения. Ако му бяха дали чипс, зрънчо или друг боклук - е, тогава щях да им видя сметката на място.