Защо лекарите се дразнят от информирани пациенти?

Полинка, поплаках си с теб.. И аз съм от белязаните с гентамицин завинаги.
Много, много моля да замълчите по темата, защото... нищо не разбирате.

Иначе аз съм кошмарът на всеки лекар - и в САЩ, и тук редовно ме питат дали имам медицинско образование - защото освен информирана, често съм и права - питам, разпитвам, разсъждавам на глас и отговорите не винаги се харесват.

Скоро не бях го разказвала това, ама пък като сте рекли... С комшийчето, наборче и приятелче, в един хубав летен ден се изсипахме в тукашния кожно- венерологически диспансер втресени. Изчакахме си реда пред кабинета на местното светило, влязохме и една през друга заобяснявахме на жената, че сме сифилитички. Сестрата в кабинета се хилеше истерично още след първите ни думи, но докторицата /чест и прави!/ ни слушаше с някак замръзнала физиономия и мноого сериозен поглед. След като разказахме всичко, което бяхме прочели от популярната тогава "Съвети на домашния лекар" за твърдия шанкър и "Огърлицата на Венера", жената ни попита целували ли сме се с момчета. "Аааа, не, ние сме малки още." - в четвърти- пети клас май бяхме. "Ами как се заразихте?" "Сигурно от някоя мръсна чаша."- предположихме, не, тогава си бяхме сигурни. От изброените симптоми си бяхме харесали "Огърлицата"- бяха ни избили обриви в тази област, но търпеливо се самоизследвахме и за шанкъра. Женицата ни глееда, глееда, пък като се разтресе  и тя от смях... Както и да е, прегледа ни обривите, даде ни и рецепта за някакво мазилце и ни изнесе толкова подробна лекция за сифилиса, че като излязохме от кабинета, твърдо бяхме решили, че тази болест не ни харесва.
Е, това беше първото ми хипохондрично изпълнение. Ако се напъна и за други ще се сетя, една от уважаваните книги в библиотеката ми е "От симптома към диагнозата".
В едно съм убедена- колкото по-малко знаеш, толкова по добре. Ако предпочитате, може и така: "Който трупа познание, трупа печал." А какво ще кажете за "Блажени са низшите духом..."?

Защото се вижда некомпетентността им в целия й блясък.

Да, дразнят се! По този начин все едно ги подценяваме........ горките! За съжаление останаха много малко доктори в истинския смисъл на думата-доктор.

А правилния въпрос не е ли всъщност "Защо лекарите мразят комуникацията с пациента?"?

Защото така са ги учили. Такава е философията на западната медицита. Виновно е Средновековието, защото е заклеймило всичко, което гърците и другите цивилизации преди това са постигнали. Гърците са смятали човека за единство между дух и тяло и са лекували и двете, а средновековната медицита лекува само тялото, а духът да си гледа работата. Само си спомнете как са правели ампутация на крайници - насред аудиторията, проснат пациента на една маса, няма упойка, няма нищо. И какви всякакви безумни и отровни лекарства са измисляли. Като цяло пациентът трябва да мълчи и да търпи. Едва през последните 20-30 години започва да се признава, че пациентът има право на информация и да се отнасят към него с уважение.

Защото за тях пациентът е обект, ако го възприемат всеки пък като човешко същество и непрестанно се центрират около мисълта, то може и да не могат да изпълняват добре лекарските си задължения. Това си идва с годините работа.
Аз пък се сещам за демострациите на лоботомии.
Иначе не мисля, че лекарите "се дразнят от информирани пациенти"- не всеки лекар се дразни. С едната ни педиатърка споделяме именно какво съм чела и какво ново- тя. Лекуваща ми лекарка ми дава направления, за които самата аз идвам с молба, без да се дразни въобще.
Проблем е, че доста хора се смятат за информирани или по- скоро за "достатъчно информирани", което създава проблем първо на самите тях и второ- на онези, при които те отиват за помощ.
Тъпо ми беше, когато една клиентка дойде с написан проект на собствената си защита по делото, започващ така: "Ищтата има правото да води този спор, защото ако правото не беше на нейна страна, тя ваобште нямаше да води този спор."- цитатът е 1:1. Много си държеше жената да го кажа.
Та ги разбирам лекарите.

Защото понякога пациетните четат повече новости, отколкото самите лекари

Ами то в самото понятие "пациент" е заложена идеята за безропотно и тъпо подчинение и търпение. Не ща да съм пациент - искам да съм клиент и работодател на лекарската каста и да бъда третирана като такава.

Според мен "пациент" по смисъла описан от теб по горе, се чувствам винаги  в държавна болница. В частна клиника се чувствам "клиент" и "работодател", защото си плащам на място и очаквам внимание.
В държавните болници хич не им пука (на болшинството), защото те така или иначе взимат пари от държавата, не от пациента и все им е тая дали ще го излекуват или не.

Пак си зависи от хората и от организацията в болницата. Има отделения, чиито началници имат по-друго виждане по въпроса и се стараят да въведат "човешко" отношение към пациента. Не мога да си кривя душата попадала съм на такива. Нали знаете, никой не отива на лекар или в болница от хубаво, но поне да усети загриженост, а не да се чувства като добитък.

Polinka, изчисти си кутията.

Да,имаме права.Да,аз също съм се сблъсквала с некомпетентни,навъсени и мълчаливи лекари.Да,аз също съм търсила мнението на повече от един специалист,когато ми е било трудно да се доверя.И също съм патила от лекарски грешки.Защото,както вече казах,и лекарите са хора.Не са безгрешни.Колкото и добре да са информирани,винаги има вероятност да сгрешат.
И аз като лекар,знам,че не съм бог и знам,че мога да сбъркам.Но отказвам да приемам пациентите като клиенти.Защото не са.Защото не пациента е този,който поставя диагнозата,провежда лечението  и поема отговорността за крайния резултат.
Винаги съм твърдяла,че българинът има безкрайно ниска здравна култура.И продължавам да го твърдя.много лесно е да провериш в нет-а ,когато са се появили симптомите и да хукваш да си поставяш диагноза.Но някой от вас ходи ли ей така профилактично да се прегледа.Залепвал ми е езика да повтарям,колко важно е това,да обяснявам ли обяснявам,а тези които се вслушват се броят на пръсти.Да,всички сме немърливи към здравето си и чакаме последния момент.
А колко пъти след хиляди обяснения,защо точно това лекарство се изписва,пациента решава да си вземе друго от аптеката,понеже му се струва много скъпо.Или пък решава,че щом симптомите са отшумели,няма нужда да посещава повече лекаря.Що да дава повече пари.Може да ви се струва странно,но масата хора разсъждават така.
Може би,защото съм твърде млада,може би,защото имам здрави нерви,продължавам да обяснявам,да отговарям на въпроси и да не се дразня.И съм сигурна,че никога няма да започна да се дразня от информираните пациенти.За жалост обаче,повечето,които се смятат за такива не са.И понякога,колкото и да се опитвам да ги направя такива,удрям на камък.Просто информацията се приема избирателно и както е по-удобно.

След час отивам при джипитУ да водя поредната битка. Този път съм му и принтирала една наредба и ще видим кой кого

наистина правилният въпрос е
писна ми да не ми зачитат правата!