Против.
Нито с моите, нито с на мъжа ми.
Но ако няма друга възможност..
Нито с моите, нито с на мъжа ми.
Но ако няма друга възможност..
- Публикувана: 11 юни 2009, 15:55 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2009, 13:17 ч.
За и против живеенето с родител?
Против.
Нито с моите, нито с на мъжа ми.
Но ако няма друга възможност..
Нито с моите, нито с на мъжа ми.
Но ако няма друга възможност..
и аз така
Против.Две-три и повече поколения на едно място колкото и да са толерантни води до проблеми.Ние живеем в една къща на отделни етажи,но ако можех да избирам бих предпочела отделно.На моменти ми идва да се изнеса на палатка по надалеч отколкото в такава среда.Като се появи и дете става еднаааааааа..........................мешат се и за детето 
Зависи от хората и, айде, нама сега какво да се лъжем, не сме я толкова пък чак втасали всичките - от обстоятелствата.
В описания от автора случай - ипотека, заем + финансова криза, която още не е разразила пълната си стихия - ЗА, с уговорката за полагане на всякакви усилия положението да е временно.
В описания от автора случай - ипотека, заем + финансова криза, която още не е разразила пълната си стихия - ЗА, с уговорката за полагане на всякакви усилия положението да е временно.
Поговорете със съпругата ти кое предпочитате и кое ще е по-страшно- да свиете разходите си още и да си живеете отделно ( съотв. нарастване на напрежението помежду ви заради финансови недоимъци) или да започнете да живеете с бабата ( загуба изцяло на личния ви живот и пак напрежение). Преценявате кое ви е по-малкото зло за запазване на семейството и вземате решение.
Но ако решите да живеете заедно, мисли над варианта вие да отидете при бабата. Ако стане непоносимо- винаги можете да организирате бурзо преместване. Ако тя дойде у вас, мнооого е трудно да я върнеш назад, ако стане тегаво. Тя ще си мисли, че трябва да търпи, а вие няма как да я изгоните, без да я засегнете тежко. С възрастта чувствителността става болезнена...
Не ти е лесно. Аз не можах да живея със свеки и 3 дни... Дано не заставам пред дилемата, пред която си ти.
Но ако решите да живеете заедно, мисли над варианта вие да отидете при бабата. Ако стане непоносимо- винаги можете да организирате бурзо преместване. Ако тя дойде у вас, мнооого е трудно да я върнеш назад, ако стане тегаво. Тя ще си мисли, че трябва да търпи, а вие няма как да я изгоните, без да я засегнете тежко. С възрастта чувствителността става болезнена...
Не ти е лесно. Аз не можах да живея със свеки и 3 дни... Дано не заставам пред дилемата, пред която си ти.
Не мога! Не съм против да живея с нечии родители, но наистина не мога да търпя много хора из къщи, да се съобразявам с тях и те с мен. Имаме си нашият свят и не желая да пускам баби , дядовци и пр. в него.
Всеки си има своя свят. Бабите - бабешкия, с навици и предразсъдъци, вие своя, в който е по-добре да не си пъхаме носа.
Няма на света кухня, която да побере две жени. Да не говорим за опашката за сутрешен душ или класиката "Тия пък защо се къпят посред нощ!".
Твърдо съм против подобно съжителство и мисля, че е по-добре да се лишим от някои материални придобивки, но да запазим психиката и добрите си отношения.
Против.
Нито с моите, нито с на мъжа ми.
Но ако няма друга възможност..
Нито с моите, нито с на мъжа ми.
Но ако няма друга възможност..
Същото мисля и аз!
Не мога! Не съм против да живея с нечии родители, но наистина не мога да търпя много хора из къщи, да се съобразявам с тях и те с мен. Имаме си нашият свят и не желая да пускам баби , дядовци и пр. в него.
Всеки си има своя свят. Бабите - бабешкия, с навици и предразсъдъци, вие своя, в който е по-добре да не си пъхаме носа.
Няма на света кухня, която да побере две жени. Да не говорим за опашката за сутрешен душ или класиката "Тия пък защо се къпят посред нощ!".
Твърдо съм против подобно съжителство и мисля, че е по-добре да се лишим от някои материални придобивки, но да запазим психиката и добрите си отношения.
Моите родители бяха против да живеем заедно.
След като започнах работа /бях на 21 г/ се изнесоха в друг апартамент. Всеки да си знае къщата, да си ходим на гости и да сеуважаваме.
Но от друга страна когато се разболеят и трябва някой да се грижи за тях - може да се наложи да се съберат 2 поколения заедно. Случки всякакви.
След като започнах работа /бях на 21 г/ се изнесоха в друг апартамент. Всеки да си знае къщата, да си ходим на гости и да сеуважаваме.
Но от друга страна когато се разболеят и трябва някой да се грижи за тях - може да се наложи да се съберат 2 поколения заедно. Случки всякакви.
Аз съм за отделянето на поколението с навършване на пълнолетието или образованието. Е и аз няма да си изхвърля детето на улицата, но завърши ли образованието, да си поема домакинството. Тайничко се надявам да кара абитура и да остане при нас до 19, но пък се приготвям, че пиленцето ми може и на 16 да литне по широкия свят и да се грижи сам за себе си.