С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ? - 2част

В доста случаи се оказва,че жената е тази,която трябва да поеме инициативата.Мъжа може да вижда нещата от съвсем различен ъгъл.Или както е в нейния случай-да прави каквото му казват родителите.Не знам дали той наистина съзнава( и той,и мъжете като него),че това,което прави е в ущърб на семейството му-това,което съставляват децата и жена му.

Е, Китана! На колко е години този човек, че играе по свирката на тати. Той да не е кьорав, не вижда ли как се цупят и как се държат с децата? Не забеляза ли за 8 години, че на жена му не и е приятно отношението и държанието им?
Сега се замислих - ако си позволя да си пъхна носа там, където не ми е работа, синът ми ще ме отреже на секундата. Снаха ми е мек, добър човек, тя не би реагирала, но "маминото" няма въобще "да ми цепи басма" и ще ме сложи на място.

Това с приоритетите и аз незнам при мен как се получи просто стана. Никога не съм имала нещо против, да ходи да види майка си ,да и се обажда и т.н. но тя си беше /и все още си го мисили/ че аз не позволявам,че го спирам и др.глупости. Та в началото на връзката ни се обаждаше /ние живеем заедно, и отделно от родители от самото начало на връзката ни/ в неделя към 11,30 . Оставя го да се наспи един вид и го вика при нея. Караше го да и помага ,да тупат килима ,да носи буркани до мазата......Това се повтори 2 месеца,всяка неделя и аз мълчах да ме пита няко защо?! Последният път не издържах и както той си седеше до мен с телефон в ръка и всичко се чува казах "край,никакво ходене" отсреща последваха истерични писъци и залахи и разни подобни.
Така изтрещях че си излях всичко насъбрано и  казах че майка му го е дресирала 25 години и сега дърпа въженцето. Казах му че ако той допусне това да се случи,аз няма да участвам. Казах да си направи хубаво сметката защото майка му деца няма да му роди, а не познавам много жени който ще се съобразяват с желанията на маминка Разликата е че аз съм в час с всики предложения за развод,предлагане на пари за развод,предлагане да не теглим заем за жилище и аз сама съм щяла да си ида и т.н. дори не подозира че той ми казва всичко
До някъде и влизам в положението на жената, едно дете има  ,това е постигнала за един живот няма си друго. Но да се впиеш като пиявица в някой и да го преследваш буквално не го разбирам Защото обаждането в 8,30 сутринта с думите "сложи ли си шапката " към 31 годишен,семеен, самостоятелен мъж ми идва в повечко

Здравейте китана и бабилия,
нямах време досега да пиша. Прочетох какво ви е мнението по моят проблем и много благодаря за съветите. Намирам ги наистина за уместни и знам, че нещата не зависят само от мен и това ме скапва, но най-много ми тежи това, ча мъжа ми оставя всички да ме мислят за такава каквато майка му ме изкарва пред хората. Излага ме като им позволява да му говорят за мен, след като знае, че това са пълни глупости и че не може да ги спре, защото няма такива убедени в правотата си хора и способни винаги да вменяват вина, дори и без да има никакво основание за това. Не мога да си представя как е възможно да изкарваш някой черен, без да имаш нищо конкретно срещу него и да използваш най-обидните думи по негов адрес. Аз в момента съм игнорирала родителите му и нямам намерение да ми се месят по какъвто и да е повод, не искам дори да ги чувам....а те продължават с пъклените си планове, постоянно му се обаждат а като се натресат у нас в буквалния смисъл, мойто свекървенце не пропуска да ме подразни по най-ефтиния начин.

Веве, a какво ще кажеш маминка на 60, да заведе синчето на 38 да си купи панталон от магазина и да мерят заедно  
Или да му донесе обувките в къщи , защото той не обича да ходи по  магазини и да си ги мери в къщи, естествено обувките които тя счита че ще му харесат и е избрала за него.
Не знам дали съм ядосана или просто ме избива на смях

.........аз не мога да разбера такива хора. След като са убедени, че ние не сме жените за техните деца, защо се бъркат, така или иначе ако не сме за тях рано или късно ще се разделим. Явно, не причината не е това, а именно, че виждат, че сме по-добри от тях и гледат да ни смачкат.

мойта свекърва като дойде на гости се захваща да шие каквото намери...обикновено някой скъсан чорап....въобще гледа да изпъкне мойте недостатъци..............да, аз наистина не обичам да шия чорапи, но не смятам това за недостатък.

и при мен имаше такива изцепки,ама като се разбра коя е жената в семейството,сега за всичко ме пита предварително Вече и добре се разбираме,по цял ден сме заедно и не сме се карали от месеци.Даже и си се майтапиме по цял ден,кафето си пиеме заедно сутрин,дори в споровете с мъжа ми взима мойта страна.Някой път някои реплики ме дразнят,ама то е нормално,сигурно и нея я дразни нещо ама си мълчи вече.По рано все имаше някоя забележка,ама сега май аз съм тази със забележките.
Моя съвет е всеки да си брани територията и това е.Да не говориме за достойнството.Аз съм дала да се разбере,че с мене подигравки,обиди и прищевки не вървят.По едно време бях за маитап,мъжа ми все викаше че аз не съм разбирала,не че те искали да ме обидят,ама и тва престана.Казах че след като виждат че не разбирам да престанат,да не започна и аз да ги майтапя така.И така и направих два три пъти и всичко приключи.

Не знам друго какво да кажа.Всичко си зависи от теб.Виж по-горе какво съм писала (ако вече не си) за D.Stoyanova .Същото като съвет ще си позволя да го дам и на теб.
Успокой се,дай си време да помислиш(което означава за известно време да игнорираш доколкото можеш ставащото около теб) и виж до какъв извод ще стигнеш.
Мъжа ти е за бой.

на кашето жена му,
много се радвам за теб....но повярвай, твойто поведение има ефект само ако намериш подкрепата на мъжа си, в противен случай колкото и да им го показваш няма смисъл. В моят случай даже има опасност нещата още повече да се влошат. Аз не смятам че винаги трябва да му отварям очите, да, има ефект, но временен....до следващия разговор с мама....все едно му бърка в главата, наистина.....а ния бяхме перфектната двойка, никога не сме се карали, за нищо...не зависим по никакъв начин от тях, живеем отделно....незнам с какво и как го манипулира.

lasi, като прочетох какво си писала и се сетих нещо. Когато правихме сватба аз и мъжа ми отидохме да изберем костюма му, после го показахме на свеки, а тя "Неее, няма да се жениш с това, като си ми искал мнението да си ме забрал". Ей, как се ядосах тогава, ама сега ми е смешно.
Моя мъж е много привързан към майка си, естествено нямам нищо против и аз обичам родителите си. Та за да сме в добри отношения с него изобщо не споменавам името и, не питам говори ли нещо за мен, не коментирам мнения за нея. Той знае, че отношенията ни не са много добри, но за щастие не се бърка.

Ами тогава престани да му "отваряш очите". Представяй се за загрижена, добра и обичлива снаха, говори със симпатия за родителите му, непрекъснато се "тревожи" как са, как се справят, дали нямат нужда от помощ... Да видим тогава как ще реагира, ако мама реши да те напада. Наблюдавала съм подобно поведение - много по-резултатно е от обявяването на открита война

ох мъжа ми не си мръдна пръста да ти кажа обаче аз бях твърдо решена че няма да живея тоя живот.И багажа си събирах няколко пъти и скандали много е имало и той си защитава родителите.И към него много рязко се държах също,щото просто в някой моменти не се търпи,аз понеже съм лош характер и като видя лошо и отвръщам с такова и при мене се получи.Но аз все пак още не съм родила деца и ми е по лесно да кажа баста и да си вдигна багажа.Предполагам ако имах дете нямаше да стане номера с багажа,а с повечко нерви от моя страна.Но определено съм на мнение че никой не е длъжен да търпи простотии и унижения в името на каквато и да било любов.Заедно сме с мъжа ми защото не можеме един без друг и много се обичаме,нищо че по някой път сме се отказвали един от друг заради скандалите.Това е което ни държи заедно и което ни крепи в повечето тежки моменти,дори когато не мога и него да го трая като на мене ми откаже нещо пък на другите се втурва да помага.Но аз на свой ред пък го наказвам за дето ме пренабрегва,на него не му е приятно да не си говориме с дни и като му задам върпоса "според тебе има ли истина в онова за което съм се разсърдила?" и нещата приключват.Ама трябва да има разбиране,аз него също много го разбирам и уважавам,стига да не ме натисне и да ме ядоса и нарани,че тогава ставам гадна.Та казвам го това,в случай че мъжа е привързан към родителите си или към майка си,ако обича жената до себе си с малко повечко нерви може и да осъзнае коя ще е жената в семейството,но ако не обича истински мама винаги ще си е на първо място и колкото и да се отвръща на удара,все някога сагата трябва да приключи.Предполагам че на никой не му харесва да седи отстрани и да гледа живота без да участва в него.А за отварянето на очите на съм пропуснала и миг да изразя недоволство от това което е казано или се е случило,което ме е наранило.Той трябва да знае на мене кво ми е,не мога аз 24 часа да съм до него във всичко,а той да не знае че примерно съм ревала или ми е било криво защото някой в къщата ме е обидил по някакъв начин.Хич па няма и да спестявам.Поне аз така виждам нещата.А пък ако имаме собствен дом той отсега знае какви ще са правилата там И това според мене го е разбрал когато видя че просто няма да клекна на нито една дума изречена по мой адрес.Ако иска да сме заедно и той усилия ще полага това е най верния път според мене,ако не иска просто прав му път.Но определено свекърва ми не е лош човек,просто и тя си брани нейното и мъжа ми все е по средата,но досега никога не е бил само на нейна страна.Добре че това не е направил че това щеше да е показателно колко ме "обича".Той все ми викаше че чакал ние да се разбереме,да ама не и накрая се принуди да вземе страна и сега като види че нещо става се наостря,иначе знае кви са последствията.И това всичко го възприемам като някакъв възпитателен процес на наща връзка,той се учи от мене,както и аз от него,само дето не мога така лесно като него да махна с ръка и да не ми пука

Моята свекърва е далече. Виждаме се най-много на два месеца веднъж за 2 дни. Няма време да ме подразни с нещо. Има си своите странности, привички, които мен са ми непонятни и не одобрявам, но не се хабя да се задълбавам, защото така или иначе не сме заедно постоянно. Сигурна съм, че ако живеехме заедно щеше да е война , защото и аз съм си лошичка...Как ли ме търпи мъжо?!

На кашето жена му,
здрасти...........ако знаеш колко те подкрепям в мирогледа ти по отношение мъж-свекърва-снаха. Абсолютно си права, че трябва мъжът да покаже наистина коя е жената за него и да не подминава всеки сблъсък снаха-свекърва, правейки си че не е забелязал как се отразява това на неговото лично семейство. Проблемът при мен е, че хем това го знаех още от самото начало, хем и позволих да ми се подиграва, да сплетничи зад гърба ми и да ме опнира за всяка нещо...те свикнаха аз да съм търпеливата и да преглъщам всичко.......да, обаче аз вече не издържам и там е проблема...