Белгийски мами в очакване на лятото - 16

Блонди, какво стана с Криско?

Здравейте, момичета, 
мина и нашето. Приеха ни, дадоха му нощница и шапка, настаниха ни, дадоха му през дупето течност за успокояване, която направо го дрогира - взе да се хили, да се киска, да пита защо има 4 крачета и 6 ръчички, хем смешно, хем тъжно. Взеха го към 11 и 20 и точно в 12 го върнаха. Буйстването беше с пълна сила, аз, мъжа ми и две сестри го удържахме, пищи, мята се, къса системи, маската дърпа, дрехите си, беше последен от всички деца в залата и не сме видели при предишните как е било, аз си изкарах акълите, прилоша ми, тичах до ВЦ-то да се наплискам с вода, пак се върнах, обаче взех да колабирам, бяла, зелена и ме изхвърлиха навън - детето ми вътре пищи, аз извън болницата си рева, абе, ужасно беше преживяването  1/2 продължи, както казаха и заспа за 1 час. Стана, плака, кашля, пак заспа за час. Пак плака, на корема му беше лошо от погълната кръв, другите деца я повръщаха, но той не. Говорихме с доктора преди операцията да питаме за сливиците, че сега са по-добре двете, той каза, че винаги става става лятото, но зимата пак ще се започне. Махна и трите и има дренаж в ушите. След седмица ще сме на контролен и ще питам колко време ще го носи. Бяхте споменали тук за тапи за уши, дано ги има и тук, после ще отида да потърся, че пише изрично да не се мокрят изобщо вътре ушите. А имаме огромна вана, в която всяка вечер играе по 2 часа и е абсурд без тапи да ги опазя. А тези тапи пазят ли наистина добре?
След точно 5 часа ни пуснаха, толкова ги държат, тогава бил риска най-голям от кръвоизливи. Пускат ги и след пиене на вода и пишкане. През тези 5 часа всички са на системи - първо обезболяваща и глюкоза с течности, после махат обезболяващата и слагат свещички.
Прибрахме се, купихме играчка. Спа цялата вечер и нощес, но през час-два става - два пъти плака, че го боли, избиваше го студена пот, не е вдигал Т°, преди малко повърна водата. Пие плодови йогурти по малко, засега не е ял нищо. Още спи и се надявам днес да хапне нещо и да спира да го боли, много ми е мъчно, мълчи си, лежи си, страда си мълчаливо и не знае защо и откъде му дойде това до главата 

От болницата сме много доволни (той в тази е и роден) - една голяма зала с около 7 легла със завеси между тях, в средата бюро, мивка, хладилник, компютър и 4 сестри, носиха им студена вода, студени кремчета и сметанов сладолед. Имаше в залата жена-клоун, която им раздаваше книжки, конструктори, пъзели, всякакви неща, написа им грамоти за послушание и кураж, подариха им книжки за оцветяване и сладоледи на тръгване.

Та общо взето това е, момичета, благодаря ви за подкрепата